— Не мога да говоря от името на тези смешници, Бойет. Не знам как биха реагирали. Полицаите тук са некомпетентни, а инспектор Кърбър е пълен глупак. Ако те арестуват, трябва да признаят, че са сбъркали в преценката си за Донте. А това едва ли ще се случи. Щом отидеш в полицейския участък и им разкажеш под клетва за отвличането, изнасилването и убийството, ще те помислят за луд. Полицаите няма да искат да ти повярват. Твоето признание ще ги унищожи.
Бойет се разтресе от поредния тик и замлъкна. Роби се приведе напред и се втренчи в него.
— Времето изтече, Бойет. Очаквам да чуя истината. Ти ли уби момичето?
— Да, вече го казах на Кийт. Отвлякох Никол и я изнасилвах в продължение на два дни. После я удуших и зарових тялото.
— Къде е трупът? Ако го намерим, със сигурност ще спрем екзекуцията.
— Някъде из хълмовете на юг от Джоплин, щата Мисури. Скрих го добре.
— Джоплин е поне на пет часа от тук.
— Повече. Двамата с Никол отидохме там с кола.
— Значи е била жива, когато сте напуснали Тексас?
Последва нов тик. След кратко мълчание Бойет отвърна:
— Да. Убих я в Мисури. Изнасилвах я през целия път до там.
— Възможно ли е да се обадим на властите в Джоплин и да им опишем къде е трупът?
Бойет се засмя на наивното предложение.
— Наистина ли ме смятате за толкова глупав? Да не мислите, че съм я заровил на място, където ще бъде открита? Аз самият не знам дали ще я намеря след всички тези години.
Думите му не смутиха Роби, който бе очаквал подобна реакция.
— В такъв случай трябва да направим видеозапис на твоето признание. Веднага.
— Добре. Готов съм.
Те отидоха в заседателната зала, където Карлос ги чакаше с видеокамера. Присъстваше и съдебна стенографка. Бойет бе инструктиран да седне с лице към камерата. Стенографката зае място от дясната му страна, а Роби от лявата. В този миг в помещението се появиха останалите служители на фирмата — Роби ги бе повикал за свидетели — и застанаха до Кийт на известно разстояние от Бойет. Той погледна към тях и изведнъж се разтревожи. Почувства се като затворник, изправен пред собствената си екзекуция. Стенографката го помоли да вдигне дясната си ръка и да се закълне, че ще казва истината. Бойет се подчини и Роби започна с разпита. Първите въпроси бяха свързани с името, датата на раждане, адреса, местоработата и криминалното му досие.
По молба на Роби Бойет потвърди, че се е съгласил да направи доброволно настоящото признание. Адвокатът бързо премина към времето, което Бойет бе прекарал в Слоун през декември 1998 г. Поинтересува се от характера и продължителността на неговия престой там.
Въпросите бяха умерени и целенасочени. Бойет гледаше право в камерата, без да мигне, и сякаш постепенно се отпускаше. Тиковете му изчезнаха.
— Да преминем към Никол.
Бойет се замисли за миг и започна разказа си. Описа футболните мачове, влечението си към Никол, прераснало в мания, следенето и отвличането на паркинга на мола, където нямало свидетели. Той стоварил жертвата на пода на своя пикап, опрял пистолет в главата й и я заплашил, че ще я убие, ако издаде дори и звук. Омотал с тиксо китките и глезените й, а после й запушил устата. Потеглил в неизвестна посока и след като я изнасилил за пръв път, решил да я захвърли в близката канавка. Никол имала тежки наранявания, но все още била жива. Бойет обаче искал да я изнасили още веднъж и двамата напуснали Слоун. Мобилният телефон в чантата на Никол не спирал да звъни и накрая Бойет отбил до един мост над Ред Ривър. Взел парите, кредитната й карта и шофьорската й книжка, след което хвърлил чантата й във водата. После продължили пътуването си през югоизточната част на Оклахома. Точно преди изгрев слънце, близо до Форт Смит, Бойет забелязал един евтин мотел, в който бил пренощувал преди. Платил за стаята в брой и вкарал Никол вътре, като я заплашил с пистолет. Никой не ги видял. Бойет завързал отново китките, глезените и устата на жертвата, след което я оставил да поспи. Самият той също легнал за няколко часа. Двамата прекарали дълъг ден в мотела. Бойет уверявал Никол, че ще я освободи, ако се държи прилично и изпълнява желанията му. Но вътре в себе си знаел истината. Когато се смрачило, те се отправили на север. Рано сутринта в неделя пристигнали в една отдалечена гориста местност на юг от Джоплин. Никол го умолявала да я пусне, но той я убил. Не било много лесно, тъй като тя се борела с всички сили и го драскала ожесточено. Бойет сложил трупа в голям сандък за инструменти и го заровил. Надявал се никой да не го открие. След това се върнал в Слоун и се напил.
Роби си водеше бележки. Стенографката записваше всичко на машината си. Останалите не помръдваха, затаили дъх.
