Пробудена любов полностью

Зи се спря пред вратата на спалнята си. Само щеше да провери как е Бела, а после щеше да побърза да се скрие в стаята на Фюри и да пуши червен дим, докато не изпадне във вцепенение. Мразеше състоянията, предизвикани от наркотиците, но в момента всичко беше по-добро от мощния му импулс да прави секс.

Открехна вратата и се подпря на рамката. Стаята бе изпълнена с аромат на разцъфнала градина — най-прекрасният, който бе нахлувал в ноздрите му.

Онова нещо пулсираше болезнено и се опитваше да пробие панталоните му и да излезе на свобода.

— Бела? — извика той името й в мрака.

Чу стон, влезе и затвори вратата след себе си.

О, господи, този неин аромат… Ръмжането се зароди дълбоко в гърлото му, пръстите му се извиха като нокти на хищник. Краката му започнаха да се движат по своя собствена воля и го отведоха до леглото. Инстинктът беше много по-силен от разума.

Бела извиваше неспокойно тяло и се бе оплела в чаршафите. Когато го видя, извика, но после притихна.

— Добре съм. — Легна по корем и се зави с одеялото, но бедрата й се търкаха едно в друго. — Наистина… съм… Ще… се…

От нея се излъчи поредната енергийна вълна — толкова силна, че той отхвръкна назад. А тя се сви на топка върху матрака.

— Върви си — изстена. — Чувствам се по-зле, когато… си тук. О… господи…

От устата й на пресекулки излезе ругатня, а Зи се запрепъва към вратата, макар че тялото му настояваше да остане.

Да излезе в коридора му беше толкова трудно, колкото и на булдог да се откаже от плячката си, но веднага щом затвори вратата, се затича към стаята на Фюри.

Мирисът на цигарите, които близнакът му и Ви пушеха, се усещаше още в началото на коридора със статуите. А когато влезе в спалнята, димът вече беше гъст като мъгла.

Вишъс и Фюри лежаха на леглото, между пръстите си държаха дебели ръчно свити цигари. Устните им бяха здраво стиснати, а телата — напрегнати.

— Какво правиш тук, по дяволите? — извика Ви.

— Дайте и на мен — каза Зи и кимна с глава към махагоновата кутия, оставена между тях.

— Защо я изостави? — Ви всмукна дълбоко и оранжевият връх на цигарата проблесна ярко. — Нуждата й не е преминала.

— Каза, че се чувства по-зле, когато съм там. — Зи се пресегна през брат си и взе цигара. Имаше проблеми със запалването й, защото ръцете му трепереха неудържимо.

— Как е възможно това?

— Приличам ли ти на някой, който има опит в тези неща?

— Но нали се предполага, че трябва да е по-добре, ако при нея има мъж. — Ви потърка лицето си, после го погледна, сякаш отказваше да повярва. — Чакай малко, не си легнал с нея, нали? Зи…? Зи, отговори на въпроса ми!

— Не съм! — озъби се той, осъзнаващ, че Фюри е съвсем притихнал.

— Как си могъл да оставиш бедната жена в това състояние?

— Каза, че е добре.

— Да, периодът й на нужда току-що започна. Но скоро няма да е добре. Единственият начин да се облекчи болката й, е мъж да свърши в нея, разбра ли? Не можеш да я оставиш така. Жестоко е.

Зи отиде до един от прозорците. Щорите бяха все още спуснати, защото беше ден. И той се замисли за слънцето — това огромно жарко кълбо, което ги държеше в плен. Господи, как му се искаше да излезе от тази къща! Чувстваше се така, сякаш капанът бе щракнал около глезена му, а желанието да избяга беше почти толкова настойчиво, колкото и страстта, която не му позволяваше да го стори.

Замисли се за Фюри, който лежеше със затворени очи и мълчеше.

„Ето, това е твоят шанс, Зи — помисли си. — Изпрати близнака си при нея. Нека той да е с нея в нуждата й. Хайде. Кажи му да излезе оттук, да отиде в твоята спалня, да се съблече и да я покрие с тялото си.“

О… господи…

Гласът на Вишъс достигна до него през стената на мъчителните му мисли. Тонът му бе рязък, но имаше за цел да го вразуми.

— Зейдист, не си постъпил правилно и го знаеш. Не можеш да й причиниш това, тя е…

— Защо не ме оставиш на мира, братко?

Настъпи дълга тишина.

— Добре, тогава аз ще се погрижа за нея.

Зи обърна рязко глава — точно в мига, в който Вишъс загаси цигарата и се изправи. Възбудата му беше очевидна — издуваше кожените му панталони.

Зейдист се стрелна през стаята толкова бързо, че дори не усещаше краката си. Събори Вишъс на пода и го стисна здраво за мощния врат. Кучешките му зъби се удължиха и проблеснаха като ножове.

— Ако се приближиш до нея, ще те убия.

Чуха шум зад себе си. Без съмнение, Фюри ставаше от леглото, за да ги разтърве. Но Вишъс сложи край на опитите му.

— Фюри! Не! — Вдиша дълбоко. — Това е между мен… и него.

Диамантените очи на Вишъс изгледаха Зи остро и макар че се бореше за въздух, гласът му бе мощен, както винаги.

— Отпусни се, Зейдист… проклет глупако… Поеми си дълбоко въздух. Никъде няма да ходя… Просто трябваше да привлека вниманието ти. Хайде сега… отслаби хватката си.

Зи се подчини, но не го пусна.

Вишъс отново си пое дълбоко дъх. Два пъти.

— Чувстваш ли импулса, Зи? Събуден е инстинктът ти да пазиш територията си. Обвързал си се с нея.

Зи искаше да отрече, но беше безсмислено, като се имаше предвид поведението му и фактът, че все още го стискаше за гърлото.