Пробудена любов полностью

Той я притисна към тялото си и я целуна дълбоко и страстно, като изви гърба й назад — сякаш щеше да проникне в нея пред очите на цялото братство. Без да откъсват устни един от друг, той я повдигна, като постави едната си ръка около кръста, а другата — на ханша й. Бет се засмя тихо и обгърна хълбоците му с крака. Кралят бе заровил лице във врата на своята шелан, когато я изнесе от трапезарията.

През къщата премина трета вълна и разлюля всички мъжки тела. Зейдист се хвана за ръба на масата. И не бе единственият, който стори това. Кокалчетата на Вишъс бяха побелели, толкова здрава беше хватката му.

Бела… Трябва да беше тя. Беше влязла в своя период на нужда, Хавърс беше предупредил Зи. След като я бе прегледал, лекарят беше казал, че според него наближава времето й за зачеване.

Господи. Жена-вампир в период на нужда. В къща, в която живеят шестима мъже.

Беше единствено въпрос на време кога братята нямаше да могат да удържат повече сексуалните си инстинкти. И опасността за всички щеше да стане напълно реална.

Мери влезе в трапезарията и Рейдж се спусна към нея като танк. Грабна каничката с кафе от ръцете й и я остави върху страничната масичка, така че тя се хлъзна и горещата течност се разля. Притисна я до стената и я покри с тялото си, зарови глава във врата й, а еротичното му мъркане бе толкова силно, че кристалните висулки на полилея се разлюляха. Възклицанието на шок и ужас, което излезе от гърлото на Мери, бързо бе последвано от женска въздишка.

Рейдж я грабна на ръце и само след секунда я изнесе от трапезарията.

Бъч сведе очи към скута си, после огледа останалите около масата.

— Вижте, не искам да бъда нетактичен, но всички ли… хм…

— Да — процеди Ви през здраво стиснатите си устни.

— Искате ли да ми кажете какво, по дяволите, става тук?

— Бела е влязла в периода си на нужда — каза Ви и хвърли салфетката върху масата. — Господи! Колко време остава до падането на нощта?

Фюри погледна часовника си.

— Почти два часа.

— Дотогава ще е вече късно. Кажи ми, че разполагаш с по-големи количества червен дим.

— Да. Имам достатъчно.

— Бъч, направи си услуга и се омитай оттук. Дупката не е достатъчно далеч от нея. Не мислех, че хората реагират на тези сигнали, но явно не е така. След като ги улавяш, по-добре се спасявай.

Удари ги поредната вълна и Зи се облегна назад. Устните му се мърдаха конвулсивно, той нямаше власт над тях. Чу стоновете на останалите и разбра, че здравата са загазили. Независимо за колко цивилизовани се представяха, мъжките вампири безусловно откликваха на всяка жена в период на нужда и сексуалните им желания се увеличаваха със засилването на желанието й.

Ако не беше ден, можеха да се спасят с бягство. Но бяха в капана на имението и когато станеше достатъчно тъмно, за да могат да излязат, щеше да бъде твърде късно. След като бъдеха изложени по-дълго време на енергийните атаки, мъжете инстинктивно оставаха в обсега на жената. Независимо какво им диктуваше разумът, телата им се съпротивляваха на командите да избягат от нея. Болките, които изпитваха при отдалечаването, бяха много по-мъчителни от сексуалното желание. Рот и Рейдж разполагаха с отдушници за сексуалната си енергия, но останалите братя бяха в беда. Единствената им надежда беше да се упоят до умопомрачение.

А Бела… О, господи… Тя щеше да страда много повече от всички тях, взети заедно.

Ви стана от масата и се подпря на облегалката на стола.

— Хайде, Фюри. Имаме нужда от червен дим. Веднага. Зи, ти ще отидеш при нея, нали?

Зейдист затвори очи.

— Зи? Ще й помогнеш, нали?

Телефонът звънна и Джон вдигна поглед от кухненската маса. Сал и Реджин, догените на семейството, бяха излезли да напазаруват. Така че отговори той.

— Ти ли си, Джон? — говореше Тор от апарата на долния етаж.

Джон отговори с подсвирване и си взе от белия ориз с джинджифилов сос.

— Виж, училищните занятия днес се отменят. Сега ще се обадя на семействата на всички ученици.

Джон извади вилицата от устата си и подсвирна, за да потвърди, че е чул.

— Има… усложнение в комплекса. Занятията ще бъдат подновени утре или на следващата вечер. Ще видим как ще се развият нещата. Във връзка с това променихме часа на посещението ти при доктор Хавърс. Бъч ще дойде да те вземе. Съгласен ли си?

Джон подсвирна два пъти.

— Добре… Той е човек, но е добър приятел. Имам му доверие. — Звънна входният звънец. — Това вероятно е той… Да. Така е. Виждам го на монитора. Чуй ме, Джон… ако те е страх от сеансите при психотерапевта, не е задължително да ги продължиш. Няма да позволя никой да те принуждава насила.

Джон въздъхна и си помисли: „Благодаря ти“.

Тор се засмя тихо.

— Да, аз също не умея да изразявам чувствата си… О, по дяволите, Уелси, какво има?

Последва бърз разговор на древния език.

— Както и да е — каза след малко Тор в телефонната слушалка. — Изпрати ми съобщение, когато сеансът приключи.

Джон подсвирна два пъти, затвори и постави чинията и вилицата в съдомиялната машина.