Гласът на Ви се сниши до шепот.
— Пътеката, която ще те изведе от ада, те очаква. Тя е нататък по коридора, братко. Не бъди глупак. Отиди при нея.
Зи пусна Ви и се търкулна по пода. За да избегне мислите за спасителни пътеки, жени и секс, се запита какво ли е станало с цигарата, която беше запалил. Хвърли поглед към прозореца и видя, че е имал благоразумието да я закрепи на перваза, преди да се стрелне като ракета към Вишъс. Е, беше истински джентълмен…
— Тя може да те излекува — каза Ви.
— Аз не търся изцеление. Освен това не искам тя да зачене, разбирате ли? До каква страхотна бъркотия ще доведе това!
— За първи път ли й е?
— Не знам.
— Ако е, шансовете да забременее практически са равни на нула.
— „Практически“ не е достатъчно сигурно. Какво друго може да я облекчи?
Фюри заговори, все така легнал на леглото.
— Морфинът все още е у теб, нали? Имам предвид спринцовката, която приготвих, след като Хавърс си тръгна. Използвай я. Чувал съм, че така правят жените, които нямат съпрузи.
Ви седна, подпрял мускулестите си ръце на коленете. Отметна коса назад и татуировката на дясното му слепоочие се откри.
— Това няма да реши напълно проблема, но със сигурност е по-добре от нищо.
Поредната вълна гореща сексуална енергия се разнесе из въздуха. Тримата изстенаха и останаха по местата си, неспособни да й противодействат по никакъв начин — телата им се напрегнаха, искаха да отидат там, където се нуждаеха от тях и можеха да бъдат полезни, копнеещи да облекчат женската й болка.
Веднага щом беше в състояние, Зи се изправи на крака. Когато излизаше, хвърли поглед назад. Вишъс отново беше легнал и палеше поредната ръчно свита цигара.
Зи се спря пред вратата на спалнята си, за да събере кураж. Отвори я, но не се осмели да погледне към леглото, а отиде право до бюрото.
Намери спринцовките и взе онази, която Фюри бе заредил. Пое си дълбоко дъх, обърна се… И видя, че леглото е празно.
— Бела? — Приближи се до него. — Бела, къде…
Намери я свита на кълбо на пода, с възглавница между краката. Цялото й тяло трепереше.
Тя се разрида, когато коленичи до нея.
— Боли…
— О, господи… Знам,
— Моля те… Толкова ме боли. — Обърна се по гръб, гърдите й бяха напрегнати, а зърната й — яркочервени… Красиви. Неустоими. — Боли. Много боли. Болката няма да спре, Зейдист. Става все по-лошо.
Тялото й диво се загърчи и от него се излъчи поредната мощна енергийна мълния. Силата на хормоните, които тя пръскаше във въздуха, го заслепи. Бе така погълнат от животинския отговор на тялото си, че не чувстваше нищо… Дори как тя го сграбчи за ръката толкова силно, че можеше да счупи костите му.
Когато поредният спазъм отмина, той се запита дали не е счупила китката му. Не защото се страхуваше от болката; би изтърпял всичко заради нея. Но щом го стискаше така отчаяно, какво ли преживяваше и каква ли мъчителна болка разкъсваше вътрешностите й?
Трепна и забеляза, че е прехапала долната си устна толкова дълбоко, че от нея капе кръв. Попи я с палец. После го избърса в панталоните си, за да не я вкуси и да пожелае още.
—
„Направи го — каза си. — Упой я. Отнеми болката й.“
— Бела, трябва да знам нещо.
— Какво? — Въпросът й прозвуча като стон.
— За първи път ли ти е?
Тя кимна.
— Не знаех, че ще е толкова зле…
През тялото й отново премина спазъм и бедрата й стиснаха силно възглавницата.
Той повторно погледна спринцовката. Не бе достатъчно добро за нея, но да се излее в нея, му се струваше като светотатство. По дяволите, неговата еякулация беше по-лошата от двете възможности, с които тя разполагаше, но от биологична гледна точка той можеше да направи за нея повече от морфина.
Протегна ръка и остави спринцовката на нощното шкафче. Изправи се, свали ботушите си и издърпа ризата през главата си. Свали ципа на панталона си, събу го и освободи пулсиращия си от болка член.
Имаше нужда от болка, за да стигне до оргазъм, но не се тревожеше за това. По дяволите, можеше да се нарани достатъчно и сам, за да предизвика освобождаването си. За тази цел имаше кучешки зъби, нали?
Бела гърчеше тяло, победена от страданието, когато я взе на ръце, за да я остави върху леглото. Бе така великолепна на фона на възглавниците. Бузите й бяха зачервени, устните — полуотворени, а кожата й сияеше. Но изпитваше ужасна болка.
— Шшш… спокойно — прошепна той и я покри с тялото си. Когато голите им тела се докоснаха, тя отново нададе стон и прехапа устната си. Този път той се наведе и облиза с език прясната кръв. Вкусът й го очарова. И го уплаши. Напомни му, че живее почти без храна вече повече от век.
Изруга, изхвърли от ума си всички страхове и посвети цялото си внимание на Бела. Краката й трепереха неудържимо под неговите. Наложи се да ги разтвори с ръце, а после да ги прикове с бедрата си. Докосна сърцевината й и бе шокиран. Тя гореше и беше влажна. Бела извика. Оргазмът, който последва, облекчи малко мъките й, ръцете и краката й застинаха, дишането й стана малко по-леко.
