Зи скочи от пода и отиде при нея. И в този миг тя наклони глава към него и отвори очи.
Премигна, вдигна поглед към лицето му и… изпищя.
— Искаш ли нещо за хапване приятелю? — Въпросът бе отправен от Фюри към Джон, когато двамата влязоха в имението.
Момчето изглеждаше изтощено, но пък и всеки друг на негово място би се чувствал така. Не е лесно да изтърпиш пълен медицински преглед. Самият Фюри също бе малко уморен. Джон поклати глава. Още докато вратата на фоайето се затваряше, Тор вече бързаше надолу по стълбите с вид на загрижен и изнервен баща. И всичко това, въпреки че Фюри му се бе обадил още когато бяха потеглили към дома.
Посещението при Хавърс бе минало добре. Е, поне повечето новини бяха добри. Като се изключеше припадъкът, Джон бе здрав. Резултатите от кръвните му проби щяха скоро да са готови. Включително тези, които имаха за цел да проследят родословното му дърво. Ако имаха късмет, скоро щяха да научат кои са предците му, което щеше да му помогне да намери роднините си. Така че нямаше причини за тревога.
Тор прегърна момчето през раменете, а то се отпусна в ръцете му. Двамата се погледнаха и се разбраха с очи. Братът каза:
— Мисля да те заведа у дома.
Джон кимна и започна да говори с помощта на езика на знаците. Тор вдигна поглед.
— Казва, че е забравил да те попита как е кракът ти.
Фюри сгъна крак в коляното, повдигна го и почука по прасеца си.
— По-добре, благодаря. А ти се грижи за себе си, Джон, окей? — И загледа как двамата изчезват през вратата под стълбището.
„Какво добро дете“, помисли си. Слава на бога, че го бяха открили преди преобразяването му…
Женски вик проряза тишината във фоайето — сякаш бе живо същество, спуснало се над главите им от балкона.
Фюри се вцепени до мозъка на костите си.
Спусна се към втория етаж и събори поне половината от статуите. Отвори рязко вратата на стаята на Зейдист и в нея нахлу светлина. Сцената веднага се запечата в паметта му. Бела седнала в леглото, свила се плътно до таблата и притиснала завивките до брадичката си, а Зи коленичил пред нея, вдигнал ръце и гол от кръста нагоре.
Фюри изгуби контрол над себе си и се нахвърли върху Зейдист, сграбчи го за гърлото и го запрати в стената.
— Какво те прихваща! — изрева и отново удари Зи в стената. —
Зи не оказа никаква съпротива, макар отново да бе болезнено ударен в стената. Всичко, което каза, бе:
— Отведи я. Заведи я някъде другаде.
В стаята нахлуха Рейдж и Рот. И двамата заговориха едновременно, но Фюри не чуваше нищо. Ушите му бучаха оглушително. Никога преди не бе мразил Зи. Отнасяше се с търпение към него, приемаше го — заради всичко, което бе преживял. Но да се нахвърли на Бела…
— Ти, болно копеле… — изсъска Фюри. И отново удари в стената здравото и стегнато тяло на брат си. — Болно копеле!
В отговор Зи просто го гледаше втренчено. Черните му очи бяха като асфалт, студени и безизразни.
Изведнъж масивните ръце на Рейдж се сключиха около двамата в мечешка прегръдка, която едва не строши костите им. Той каза шепнешком:
— В момента Бела няма нужда от това, момчета.
Фюри освободи близнака си от хватката. Придърпа палтото си и изръмжа:
— Изведете го оттук, докато не я преместим.
Трепереше силно и дишаше по-учестено и по-дълбоко от нормалното. Гневът му не искаше да затихне, въпреки че Зи излезе от стаята доброволно, следван по петите от Рейдж.
Фюри прочисти гърлото си и погледна Рот.
— Господарю, ще ми разрешиш ли да се погрижа за нея?
— Да. — Гласът на Рот излизаше през устата му като опасно ръмжане. Той също тръгна към вратата. — Ще се погрижим Зи да не се върне тук още известно време.
Фюри погледна Бела. Тя трепереше, после премигна и потърка очите си. Когато той се приближи до нея, тя се сви и потъна във възглавниците.
— Бела, аз съм Фюри.
Тялото й се отпусна малко.
— Фюри? Не виждам. — Гласът й трепереше неудържимо, думите й едва се разбираха. — Не мога…
— Знам. Заради лекарството е. Ще донеса нещо, с което да го почистим.
С мисълта, че тя вероятно има по-голяма нужда да види къде се намира, отколкото от мехлема, отиде в банята и се върна с мокра кърпа.
Тя трепна, когато той взе брадичката й в дланта си.
— Спокойно, Бела… — Когато докосна леко с кърпата клепачите й, тя започна да се съпротивлява и заби нокти в плътта му — Не, не… свали ръцете си долу. Аз ще го почистя.
— Фюри? — попита тя с дрезгав глас. — Наистина ли си ти?
— Да, аз съм. — Той седна на ръба на леглото. — Ти си в имението на братството. Бе доведена тук преди седем часа. Семейството ти е уведомено, че си добре. Можеш да им се обадиш, когато поискаш.
Тя постави длан на ръката му и той замръзна. Като го докосваше колебливо, тя придвижи длан нагоре към рамото и врата му. После докосна лицето му и накрая — косата му. Усмихна се леко, когато усети под пръстите си гъстите вълни. Хвана няколко кичура и ги поднесе към носа си. Вдъхна дълбоко и постави другата си ръка на крака му.
— Наистина си ти. Спомням си мириса на шампоана ти.
