Пробудена любов полностью

Фюри усети близостта и докосването й като топлина, която проникна в него и запали кръвта му. Почувства се като абсолютно копеле заради пробудената си страст, обаче не можеше да възпре тялото си. Особено когато дланта й се спусна по дълбината на косата му и се спря на гърдите му.

Устните му се разтвориха, дишането му стана плитко и накъсано. Искаше да я притисне към себе си, да я прегърне здраво. Не с намерение да прави секс — не, макар че тялото му искаше точно това от нейното. В момента имаше нужда просто да усети топлината й и да се увери, че е жива.

— Остави ме да се погрижа за очите ти — каза. Гласът му бе дълбок, дрезгав.

Тя кимна и той внимателно почисти клепачите й.

— Как е сега?

Бела премига. Усмихна се леко. Постави длан на лицето си.

— Виждам те по-добре. — Обаче после смръщи вежди. — Как съм се измъкнала оттам? Не помня нищо, освен… Освободих заловения цивилен, а после Дейвид се върна. След това пътувах в автомобил. Сънувах, че Зейдист ме е спасил. Това ли се е случило?

Фюри не желаеше да говори за близнака си дори той да не бе основната тема на разговора. Стана и остави кърпата на нощното шкафче.

— Хайде, да те заведем в стаята ти.

— А къде съм сега? — Тя се огледа и устните й се полуотвориха. — В стаята на Зейдист.

Откъде й бе известно това?

— Да вървим.

— Къде е той? — В гласа й се долавяха тревога и настоятелност. — Трябва да го видя. Имам нужда…

— Ще те заведа в стаята ти…

— Не! Искам да остана тук…

Сега тя бе така напрегната, че той реши да не се опитва повече да й противоречи. Дръпна завивките, за да й помогне да стане…

По дяволите, тя бе гола. Побърза отново да я завие.

— Съжалявам… — Зарови ръка в косата си. О, Скрайб Върджин! Нежните извивки на тялото й бяха нещо, което никога нямаше да забрави. — Позволи ми… хм, да ти донеса нещо, което да облечеш.

Отвори гардероба на Зи и се изненада, че е едва ли не празен. Нямаше дори халат, с който да я загърне. А не можеше да я накара да облече някоя от бойните тениски на близнака му… Свали коженото си палто и отново се приближи до нея.

— Ще се обърна с гръб, докато го обличаш. После ще ти намерим халат…

— Не ме отвеждай далеч от него. — Гласът й бе покъртително умолителен. — Моля те. Може би той е стоял до леглото ми. Не знаех, не виждах нищо. Но трябва да е бил той.

Със сигурност беше той. И копелето бе голо като греха, готово да се нахвърли върху нея. Като се имаше предвид през какво бе преминала, постъпката му бе… Господи! Преди години Фюри бе заловил Зи да прави секс с една курва в тъмна задна уличка. Сцената не бе никак красива и му призляваше, като си представеше, че и Бела би могла да бъде подложена на това.

— Облечи палтото. — Фюри се обърна с гръб към нея. — Няма да останеш тук. — Когато най-после чу чаршафите да прошумоляват, а после и кожата на палтото да проскърцва, си пое дълбоко дъх. — Покри ли се вече?

— Да, но не искам никъде да ходя.

Той хвърли поглед през рамо. Тя изглеждаше дребничка в палтото му, махагоновата коса обгръщаше раменете й, а краищата й се бяха подвили, сякаш бе изсъхнала, без да бъде сресана. Представи си я във ваната, как кристалната вода гали кожата й…

А после видя Зейдист да се извисява над нея и да я гледа с бездушните си черни очи, в които гореше желание за плътска наслада. Вероятно искаше да прави секс с нея само защото бе уплашена. Да, страхът й бе онова, което го възбуждаше. Добре известно бе, че ужасът на жените го подлудяваше много по-силно от топлината и чувствата.

„Изведи я оттук — помисли си Фюри. — Веднага!“

Гласът му стана несигурен.

— Можеш ли да вървиш?

— Вие ми се свят.

— Ще те нося. — Приближи се до нея, макар да не бе много сигурен дали ще може да я докосне. Но ето че това се случи… С едната ръка я обгърна през кръста, а другата подпъхна под коленете й. Тя бе лека, почти не усещаше тежестта й и мускулите му се справиха без усилие.

Тръгна към вратата, а тя се сгуши в него. Облегна глава на рамото му и стисна ревера на блузата му.

О… Скрайб Върджин! Усещането беше толкова хубаво.

Фюри я понесе по коридора към другата част на къщата. Щеше да я настани в стаята до неговата.

Джон се движеше сякаш на автопилот, когато двамата с Тор излязоха от тренировъчния център и пресякоха паркинга, за да стигнат до мястото, където бяха оставили „Рейндж Роувър“-а. Звукът от стъпките им се отразяваше от ниския бетонен таван и ехото отекваше в празното пространство.

— Знам, че трябва да се върнеш за резултатите — каза Тор, когато двамата се настаниха в джипа. — Този път ще дойда, независимо от всичко.

Всъщност на Джон много му се искаше да може да отиде сам.

— Какво има, синко? Да не би да си ядосан, че оставих Фюри да те заведе при лекаря първия път?

Джон постави длан на ръката му и поклати ожесточено глава.

— Добре. Просто исках да бъда сигурен.