Пробудена любов полностью

— Готов съм да тръгваме — каза Бъч и неудобният момент отмина.

Докато Бъч се надигаше от мястото си, Фюри изгледа жената. Погледът му бе твърд, неумолим. И й казваше на всяка цена да си държи устата затворена.

„О! — помисли си Бъч, докато вървяха към вратата. — Значи Фюри наистина бе гей.“

Часове по-късно тих стържещ звук изтръгна Бела от съня. Хвърли поглед към прозореца и видя, че стоманената щора се спуска. Което означаваше, че зората скоро ще изгрее.

Тревогата натежа в гърдите й. Погледът й се спря на вратата. Искаше Зейдист да влезе през нея, да е сигурна, че е здрав и невредим. Макар да изглеждаше съвсем добре, когато излезе, знаеше, че го бе принудила да премине през ада заради нея.

Легна по гръб и се замисли за посещението на Мери. Как Зейдист беше усетил нуждата й от приятел? Фактът, че бе отишъл при Мери и…

Без никакво предупреждение вратата на спалнята се отвори широко.

Бела седна рязко в леглото и придърпа завивките до брадичката си. Но изпита огромно облекчение, когато видя сянката на Зейдист да пада върху прага.

— Аз съм — каза той с дрезгав глас. Като влезе, тя видя, че държи поднос и че е преметнал нещо през рамо. Сак. — Имаш ли нещо против да включа осветлението?

— Здравей… — „Толкова се радвам, че се върна у дома жив и здрав.“ — Не.

Той запали няколко свещи и тя премигна, за да свикнат очите й с рязката промяна от мрак към светлина.

— Донесох ти някои неща от дома ти. — Остави подноса с храната на нощното шкафче и отвори сака. — Дрехи и яке. И шишето шампоан, което бе в банята ти. Четка за коса. Обувки, чорапи, за да държат краката ти топли. И дневника ти — не се тревожи, не съм прочел нищо от него.

— Щях да съм изненадана, ако беше. Мисля, че мога да ти имам доверие.

— Не, неграмотен съм.

Очите й проблеснаха.

— Както и да е — гласът му бе твърд като здраво стиснатата му челюст, — реших, че ще искаш някои от вещите си.

Остави сака на леглото до нея. Тя просто седеше и го гледаше. Но накрая, победена, протегна ръка към него. Зейдист трепна и се отдръпна, а тя се изчерви и погледна какво й бе донесъл.

Видът на вещите й я напрегна. И особено дневникът й.

Но се успокои, когато извади червения си пуловер, допря го до лицето си, вдъхна миризмата му и долови аромата на парфюма, който винаги използваше. И… да, четката й за коса — нейната четка, любимата й, онази с широката квадратна глава и металните зъби. Грабна шишето с шампоана, отвори го и вдъхна мириса му. Ах…„Биотерм“. Ароматът на тази марка нямаше нищо общо с мириса на онзи, който лесърът я караше да използва.

— Благодаря ти. — Гласът й трепереше. Извади дневника си. — Много, много ти благодаря.

Погали кожената му подвързия. Нямаше да го отвори. Не сега. Но скоро…

Вдигна поглед към Зейдист.

— Ще… ме заведеш ли в дома ми?

— Да. Мога да го уредя.

— Страхувам се да отида там, но вероятно трябва да го направя.

— Само ми кажи кога.

Събрала смелост, изведнъж решила да зачеркне от списъка със задачи някои от най-неотложните, Бела каза:

— Тази вечер след падането на мрака.

— Добре. — Посочи подноса. — А сега се нахрани.

Без да обърне внимание на храната, тя го загледа как влиза в гардероба и прибира оръжията. Той полагаше особени грижи за тях — преглеждаше ги старателно… тя се питаше къде ли е бил и какво ли е правил. Дланите му бяха чисти, но по горната част на ръцете му имаше черна кръв.

Беше убивал тази нощ.

Предполагаше, че смъртта на който и да е лесър трябва да я радва. Но всъщност се интересуваше повече от състоянието на Зейдист, който вървеше към банята, преметнал чист анцуг през ръката си.

А също и от… тялото му. Той се движеше като диво животно в най-добрия смисъл на думата. Движенията му бяха грациозни и смъртоносни. Желанието за секс, което я бе разтърсило, когато го видя за първи път, сега отново я завладя. Искаше го.

Вратата на банята се затвори и водата от душа потече. Тя разтърка очи и реши, че си е изгубила ума. Той се бе отдръпнал, страхувайки се дори от допира на ръката й до неговата. Наистина ли мислеше, че би легнал с нея? Отвратена от себе си, съсредоточи поглед върху храната. Печено пиле с подправки, печени картофи и сос. Чаша вода и чаша бяло вино, две зелени ябълки от сорта „Грени Смит“ и парче морковен кейк. Взе вилицата и побутна пилето. Искаше да изяде всичко, което е в чинията й, само защото той бе проявил загрижеността да й го донесе.

Зейдист излезе от банята, облечен само по анцуг, и тя втренчи поглед в него, замръзнала на мястото си. Халките на зърната му улавяха светлината, както и твърдите мускули на корема и ръцете му. Освен знака във формата на звезда, указващ, че е член на братството, на голите му гърди аленееше и съвсем пресен белег.

— Ранен ли си?

Той отиде до нея и погледна чинията.

— Не си яла много.

Тя не отговори. Погледът й бе привлечен от извивката на хълбока му, подаваща се изпод ниската талия на анцуга. Ако го смъкнеше съвсем малко… щеше да види абсолютно всичко.