Извади пачка банкноти и отдели три от най-едрите. Остави и хиляда долара върху хромовото бюро.
— Два пъти повече от обикновено. И искам количеството да бъде разделено на четири равни части.
Преподобния се усмихна студено и обърна глава наляво.
— Рели, дай му каквото иска. И прибери парите. — Един от подчинените му изникна от полумрака и се скри през малката врата в далечния ъгъл на стаята.
Останаха сами. Преподобния излезе бавно иззад бюрото, движеше се, сякаш във вените му течеше гориво, целия излъчваше мощ. Приближи се толкова плътно до Фюри, че го принуди да пъхне ръце в джобовете на палтото си и да хване един от пистолетите си.
— Сигурен ли си, че не те интересуват някои от по-силните вещества? — попита Преподобния. — Червеният дим е за онези, които вземат малки дози.
— Ако исках нещо друго, щях да ти кажа.
Вампирът се закова пред него. Прекалено близо. Фюри смръщи вежди.
— Някакъв проблем ли има?
— Имаш красива коса, знаеш ли? Като на жена е. Всичките тези различни цветове. — Гласът на Преподобния беше странно хипнотизиращ, а тъмнолилавите му очи — коварни. — Като говорим за жени, чух, че не се ползваш от услугите на моите дами тук. Вярно ли е?
— Защо това те интересува?
— Просто искам да съм сигурен, че нуждите ти са задоволени. Дяволски важно е клиентът да е доволен. — Приближи се дори още повече и кимна по посока на скритата в палтото ръка на Фюри. — Държиш пистолет, нали? Страхуваш ли се от мен?
— Просто искам да съм сигурен, че ще мога да се погрижа за теб.
— О, така ли?
— Да. В случай че имаш нужда от изкуствено дишане „Глок“ в уста.
Преподобния се усмихна широко и кучешките му зъби проблеснаха.
— Знаеш ли, чух онази клюка… че един от членовете на братството се бил обрекъл на въздържание. Да, представи си, воин, който може и без секс. Чух и някои други неща за този вампир. Че бил само с един крак. И имал близнак, който бил белязан и социопат. Да не би случайно да познаваш този брат?
Фюри поклати глава.
— Не.
— Ха! Странно, виждал съм те тук с мъж, който като че ли носи маска, подходяща за Хелоуин. Всъщност виждал съм те в компанията на двама едри типове, които отговарят на описанието, което чух. Не мислиш ли…
— Направи ми услуга и ми донеси стоката. Ще чакам отвън. — Фюри се обърна. От самото начало бе в лошо настроение и разочарован, защото тази нощ не бе участвал в схватка и кървеше вътрешно, задето Бела го бе отхвърлила. Моментът не бе подходящ за конфликти. Нервите му бяха опънати като въжета.
— Да не би да се въздържаш, защото предпочиташ мъже?
Фюри хвърли гневен поглед през рамо.
— Какво ти става тази вечер? Винаги си бил нетърпим, но сега си истински задник.
— Знаеш ли, може би просто имаш нужда от секс. Лично аз не си падам по мъже, но мисля, че мога да ги намеря подходящ.
Фюри избухна. За втори път в рамките на двайсет и четири часа. Прекоси бързо офиса, хвана Преподобния за реверите на костюма „Гучи“, прикова го към стената и се облегна на гърдите му.
— Защо ме предизвикваш?
— Ще ме целунеш преди секса ли? — прошепна Преподобния, все още играещ си с него. — Искам да кажа, това е най-малкото, което можеш да направиш, като се има предвид, че се познаваме само професионално. Или не си падаш по любовната игра?
— Върви по дяволите.
— Е, това наричам оригинален отговор. Очаквах нещо по-интересно от теб.
— Добре. Как ти се струва това?
Фюри го целуна ожесточено — допирът бе по-скоро нещо като удар в лицето и нямаше дори и намек за сексуалност. Направи го само за да изтрие самодоволното изражение от лицето на копелето. Получи се. Преподобния замръзна и изръмжа и Фюри разбра, че му е изиграл номер. Но просто за да е сигурен, че урокът е научен, захапа силно долната му устна между кучешките си зъби.
Като усети кръвта върху езика си, отстъпи назад. Челюстта му увисна. Шокиран, каза:
— Я виж ти, поглъщач на грехове.
Като чу последните му думи Преподобния изведнъж стана сериозен. В последвалата тишина той като че ли обмисляше как може правдоподобно да отрече.
Фюри поклати глава.
— Дори не се и опитвай. Вкусвам го. Усещам го.
Аметистовите очи се присвиха.
— Политически правилният термин е
Фюри го стисна здраво, но това бе просто рефлекс. Боже!
Тази информация бе важна, съществена. Последното, от което Рот имаше нужда, беше още една гражданска война сред вампирите.
— Трябва да отбележа нещо — каза тихо Преподобния. — Ако ме издадеш, ще изгубиш доставчика си. Помисли за това. И откъде ще вземаш онова, от което имаш нужда, ако мен ме няма?
Фюри гледаше втренчено във виолетовите му очи и мислеше за последиците. Щеше да предаде новината на братството веднага щом се прибереше у дома и щеше да наблюдава внимателно Преподобния. Колкото до това да го издаде… Гоненията, на които
