Пробудена любов полностью

Когато най-после вдигна глава, тя беше останала без сили. Погледна я сериозно.

— Благодаря ти.

— Господи… Аз съм тази, която трябва да произнесе тези думи.

Той поклати глава.

— Ти допусна едно живото до най-красивата си част. И съм изпълнен с благодарност.

Откъсна се от тялото й, а бузите му още горяха, яркочервени от възбуда. Ерекцията му беше безумно напрегната. Тя протегна ръце към него.

— Къде отиваш? Не си свършил.

Той се поколеба и тя си спомни. Легна по корем, след това застана на четири крака и безсрамно му се предложи. Той не помръдна и тя го погледна през рамо. Бе затворил очи като от болка и това я смути.

— Знам, че го правиш само в тази поза — каза тихо. — Поне така ми каза. Аз нямам нищо против. Наистина. — Настъпи дълго мълчание. — Зейдист, искам да доведа докрай това, което преживяваме. Копнея да те позная… и по този начин.

Зи потри лице. Тя си помисли, че ще си тръгне, но той застана зад нея. Дланите му обхванаха леко хълбоците й и той я обърна, сложи я да легне по гръб.

— Но нали ти…

— Не и с теб. — Гласът му беше пресипнал. — Искам да е различно.

Тя разтвори крака, готова за него, обаче той продължи да седи на петите си.

Дъхът му излизаше на пресекулки.

— Почакай да взема презерватив.

— Защо? Не съм в период на зачеване, така че няма нужда. И искам да… свършиш.

Веждите му се свъсиха над черните му очи.

— Зейдист… близостта не бе достатъчна за мен. Искам да съм с теб.

Канеше се да протегне ръка към него, когато Зи се изправи на колене, развърза връзките на шортите и ги смъкна надолу, с което се разкри за погледа й.

Бела преглътна мъчително.

Възбудата му бе огромна. Съвършена и красива, макар и с неестествени размери.

Мили боже! Дали щеше да се побере в нея?

Ръцете му трепереха, докато изхлузваха шортите. След това се наведе към нея и се приближи до сърцевината й.

Тя протегна ръка да го погали, но той рязко се отдръпна.

— Не! — Тя се сви като от удар и той изруга. — Съжалявам… Виж, остави ме аз да се погрижа.

Направи движение напред с бедрата си и тя го усети, огромен и горещ. Едната му ръка я подхвана под коляното и повдигна крака й, след това той влезе леко, спря за малко, а после проникна по-навътре. Цялото му тяло се обля в пот и до ноздрите й достигна непозната и загадъчна миризма. За миг се зачуди дали…

Не, не можеше да се обвързва с нея. Не беше в природата му.

— Господи… стегната си — каза той дрезгаво. — О… Бела, не искам да те нараня.

— Продължавай. Но бавно.

Тялото й бушуваше, сякаш се съпротивляваше на натиска и разпъването, макар че бе готова за него. Но й харесваше, особено когато дъхът му излезе мощно от гърдите и цялото му тяло затрепери. Когато най-после целият бе вътре, устата му остана отворена, а кучешките му зъби се удължиха от удоволствието, което изпитваше.

Тя прокара длани нагоре по раменете му и почувства мускулите и топлината му.

— Така добре ли е? — запита той през здраво стиснати зъби.

Бела го целуна отстрани по врата и залюля бедра. Зи изсъска.

— Люби ме — каза тя.

Той изстена и започна да движи тяло като огромна вълна.

— О, по дяволите… — Зарови глава във врата й. Ритъмът се учести, дъхът му излизаше на пресекулки и галеше ухото й. — Бела… по дяволите, уплашен съм… Но не мога… да спра…

Нададе пореден стон, подпря се на ръце и остави бедрата си да се движат по своя собствена воля. Всяко тяхно движение напред я приковаваше към матрака. Хвана се за китките му, за да остане на мястото си, да не бъде пометена от този ураган. Той не спираше и тя усети, че е близо до нов оргазъм. Колкото по-бързи бяха движенията му, толкова по-близо до освобождението бе тя.

Удоволствието се зароди първо в сърцевината й, а после се разля по цялото й тяло. Усещането продължи като че ли цяла вечност, а свиването на вътрешните й мускули галеше онази негова част, която бе проникнала в нея.

Когато отново се върна в тялото си, осъзна, че той е абсолютно неподвижен над нея. Премигна, за да не потекат сълзи по бузите й и го погледна. Лицето му бе напрегнато, както и цялото му тяло.

— Нараних ли те? — попита той някак сковано. — Защото извика. Високо.

Бела докосна лицето му.

— Не беше от болка.

— Слава богу! — издиша шумно и раменете му се отпуснаха. — Не бих могъл да понеса да те нараня.

Целуна я нежно. А после се отдръпна. Стана от леглото, обу шортите си и се затвори в банята.

Бела смръщи вежди. Беше ли свършил? Стори й се, че бе напълно възбуден, когато се отдръпна от нея. Стана от леглото и сведе поглед. Като видя, че няма нищо по вътрешната страна на бедрата си, се загърна в халата и го последва, без дори да почука.

Зейдист беше подпрял ръце на умивалника и бе навел ниско глава. Дишането му беше неравно. Изглеждаше така, сякаш имаше треска. Кожата му беше влажна, а положението на тялото му — неестествено скована.

— Какво има, нала — прошепна той с дрезгав глас.

Тя спря. Не бе сигурна дали е чула правилно. Беше я нарекъл негова любима.

— Защо не… — Думите не искаха да излязат от устата й. — Защо спря, преди да…