— Същото важи за тероризма — продължи Регента. — Най-страшните терористи не са хората, които правят бомбите, а влиятелните лидери, които насаждат омраза в отчаяните маси и подтикват своите бойци към насилие. Достатъчно е една харизматична черна душа да внуши религиозна нетърпимост, национализъм или омраза в умовете на податливите, за да хвърли света в хаос.
Адмиралът не можеше да не се съгласи с това.
— В последно време зачестяват терористичните атентати срещу християни в целия свят — каза Регента. — Това вече не са стратегически планирани акции, а спонтанни прояви, извършвани от вълци единаци в отговор на призивите за насилие, отправяни от влиятелни врагове на Христа. — Той направи пауза. — А към влиятелните врагове аз причислявам атеиста Едмънд Кърш.
Авила реши, че тук Регента вече преувеличава. Въпреки жалката кампания на Кърш срещу католицизма в Испания футуристът никога не беше призовавал за убийства на християни.
— Преди да възразите, ще ви дам още едно последно доказателство — заяви гласът по телефона и тежко въздъхна. — Това не е известно на никого, господин адмирал, обаче атентатът, в който е загинало вашето семейство… всъщност е удар срещу Палмарската църква.
Тези думи накараха Авила да се замисли, но той не откри в тях никаква логика — Севилската катедрала не принадлежеше на палмарите.
— Същата сутрин на богослужението в Севиля са присъствали четирима видни членове на Палмарската църква, които са били там, за да вербуват последователи — каза гласът. — Атентатът е бил насочен срещу тях. Вие познавате единия, Марко. Другите трима загинаха при взрива.
Пред очите на възрастния офицер изникна неговият физиотерапевт, изгубил единия си крак при атентата.
— Нашите врагове са могъщи и мотивирани — продължи гласът. — И след като не успял да се добере до централата ни в Ел Палмар де Троя, атентаторът проследил четиримата ни пратеници до Севиля, където извършил удара си. Много съжалявам, господин адмирал. Тази трагедия е една от причините палмарите да се обърнат към вас — ние носим отговорност за това, че семейството ви е станало невинна жертва във войната срещу нас.
— Кои са враговете, които водят тази война? — попита Авила в опит да осмисли потресаващата информация.
— Проверете си имейла — отговори Регента.
Адмиралът отвори електронната си поща и откри множество шокиращи лични документи, чието съдържание потвърждаваше, че повече от десет години срещу Палмарската църква се води жестока война… изразяваща се в съдебни процеси, заплахи, граничещи с изнудване, и огромни дарения за антипалмарски „разобличителски“ групи като „Подкрепа за Палмар де Троя“ и „Диалог за Ирландия“.
Още повече го изненада фактът, че ожесточената борба срещу Палмарската църква, изглежда, се водеше от една-единствена личност — и тази личност беше футуристът Едмънд Кърш.
Това откритие го озадачи.
— Защо Кърш иска да унищожи тъкмо палмарите?
Регента му отговори, че никой в Църквата, дори самият папа, нямал представа защо скандалният милиардер изпитва такава омраза към тях. Знаели само, че един от най-богатите и влиятелни хора на света няма да се успокои, докато не ги унищожи.
После насочи вниманието на адмирала към един от документите — разпечатано на принтер писмо до палмарите от човек, представящ се като севилския атентатор. На първия ред човекът се наричаше „ученик на Едмънд Кърш“. Авила нямаше нужда от нищо повече и гневно стисна юмруци.
Регента му обясни защо не са дали гласност на това писмо. При цялата очерняща кампания, на която били подложени в последно време, до голяма степен оркестрирана или финансирана от самия Кърш, Църквата най-малко имала нужда да я свързват и с атентат.
„Семейството ми загина заради Едмънд Кърш“.
Вперил поглед в Робърт Лангдън на сумрачното стълбище, Авила усещаше, че професорът сигурно не знае нищо за тайния кръстоносен поход на футуриста срещу Палмарската църква, нито че Кърш е вдъхновител на атентата, при който бяха загинали жената и детето на адмирала.
„Няма значение какво знае Лангдън — реши Авила. — Той е прост войник като мен. Двамата сме паднали в този окоп и само единият от нас ще излезе от него. Трябва да изпълня своята заповед“.
Лангдън беше на няколко стъпала над него и насочваше пистолета аматьорски — с две ръце. „Голяма грешка“ — помисли си Авила. Скришом спусна ходилата си едно стъпало под себе си, опря ги стабилно и се вторачи в очите на американеца.
— Знам, че няма да повярвате, но Едмънд Кърш уби семейството ми — заяви адмиралът. — И това
Протегна напред ръката си, за да му покаже татуировката, която, естествено, не беше никакво доказателство, ала постигна желаното въздействие — Лангдън погледна към нея.
