И сега, когато предстоеше на трона да седне един принц на средна възраст, никой не знаеше накъде ще клони новият крал. Принц Хулиан десетилетия наред чудесно се беше справял със скучните си официални функции, като изцяло оставяше политиката на баща си и никога не разкриваше личните си позиции. Макар повечето коментатори да предполагаха, че той ще е много по-либерален от него, всъщност нямаше как да са сигурни.
Тази вечер обаче булото щеше да падне.
След случилото се в Билбао и поради здравословното състояние на краля принцът нямаше да има друг избор, освен да направи публично изявление за шокиращите събития.
Неколцина високопоставени държавници, сред които министър-председателят на страната, вече бяха осъдили убийството и благоразумно се въздържаха от повече коментари в очакване на позицията на двореца, с други думи, прехвърляха цялата тази каша на принц Хулиан. Гарса не се изненада — фактът, че е замесена бъдещата кралица, Амбра Видал, превръщаше случая в политическа бомба, с която никой нямаше желание да си играе.
„Тази вечер принц Хулиан ще бъде поставен на изпитание — мислеше Гарса, докато бързаше нагоре по главното стълбище на двореца към кралските покои. — Той ще се нуждае от напътствие и тъй като баща му е на смъртно легло, това напътствие трябва да дойде от мене“.
Началникът на Гуардия Реал продължи по коридора на резиденцията и накрая стигна до вратата на принца. Пое си дълбоко дъх и почука.
„Странно — след като не получи отговор, си каза той. — Знам, че е тук“. Според агент Фонсека в Билбао принц Хулиан току-що му позвънил от апартамента си и поискал да разговаря с Амбра Видал, за да се увери, че е в безопасност, което, слава богу, беше вярно.
Гарса почука пак и последвалата тишина го обезпокои още повече.
Той припряно отключи вратата.
— Дон Хулиан? — извика началникът, докато влизаше.
В резиденцията цареше мрак — само в дневната мъждукаше сиянието на телевизора.
— Ваше височество?
Гарса се втурна вътре и завари престолонаследника да стои сам в тъмнината, неподвижен силует, изправен пред еркерния прозорец. Още беше с шития си по поръчка костюм, който носеше на тазвечерните си срещи — дори не бе разхлабил възела на вратовръзката си.
Началникът на Гуардия Реал безмълвно се вторачи в него, смутен от подобното на транс състояние на принца. „Тази криза явно го е зашеметила“.
Гарса се прокашля, за да го извести за присъствието си.
Престолонаследникът най-после наруши мълчанието си, макар и без да се извръща от прозореца.
— Позвъних на Амбра, но тя отказа да разговаря с мен. — Гласът му звучеше по-скоро озадачено, отколкото обидено.
Гарса не знаеше какво да каже. Като се имаха предвид тазвечерните събития, изглеждаше изключително странно, че Хулиан мисли за връзката си с Амбра — един злополучен годеж, който още отначало беше неестествен.
— Предполагам, че госпожица Видал е в шок — тихо каза началникът. — Агент Фонсека ще я доведе по-късно тази вечер. Тогава ще можете да разговаряте с нея. Позволете ми само да изтъкна своето огромно облекчение, че не ѝ се е случило нищо лошо.
Принц Хулиан кимна разсеяно.
— В момента издирват убиеца — опита се да смени темата Гарса. — Фонсека ме увери, че скоро ще заловят терориста. — Нарочно използва думата „терорист“ с надеждата да изтръгне престолонаследника от унеса му.
Ала принцът само кимна още веднъж.
— Премиерът осъди извършеното убийство, но правителството се надява вие да направите изявление за случилото се с оглед на факта, че е замесена Амбра — продължи Гарса. — Съзнавам, че положението е неловко, като се има предвид годежът ви, но бих ви посъветвал просто да кажете, че едно от нещата, заради които се възхищавате на своята годеница, е нейната независимост и макар да знаете, че тя не споделя политическите възгледи на Едмънд Кърш, се отнасяте с уважение към изпълнението на нейните задължения като директор на музея. Ако желаете, с удоволствие ще подготвя текста на изявлението ви. Трябва да успеем навреме за сутрешните новини.
Хулиан не откъсваше поглед от прозореца.
— Бих искал епископ Валдеспино да участва в подготовката на всяко изявление, което правим.
Гарса стисна зъби и преглътна неодобрението си. Следфранкистка Испания беше estado aconfesional, което означаваше, че вече няма държавна религия и Църквата по никакъв начин не би трябвало да се меси в политиката. Близкото приятелство на Валдеспино и краля обаче позволяваше на епископа да упражнява силно влияние в ежедневните дела на двореца. Неговите хардлайнерски позиции и религиозната му ревност за съжаление не оставяха много възможности за дипломация и тактичност, каквито се изискваха за преодоляване на днешната криза.
„Нуждаем се от нюансираност и гъвкавост — не от догми и фойерверки!“
