Дискретно осветена отдолу, светлата варовикова фасада с издължени балкони на Каса Мила веднага изпъкваше на „правоъгълния“ фон на квартала — сякаш прелестен къс океански корал е бил изхвърлен на брега и се е озовал сред бетонни блокчета.
— Точно от това се опасявах. — Амбра нервно посочи напред. — Виж!
Лангдън сведе очи към широкия тротоар пред Каса Мила. Там бяха паркирани пет-шест телевизионни буса и множество репортери съобщаваха новините на живо, като използваха дома на Кърш за фон. Неколцина охранители държаха навалицата на разстояние от входа. Смъртта на Едмънд явно превръщаше в новина всичко, свързано с него.
Робърт се заоглежда в търсене на място за паркиране, но напразно.
— Наведи се — каза той на Амбра, разбрал, че не му остава друго, освен да мине точно край ъгъла, където са се струпали репортерите.
Тя се изхлузи от седалката и клекна на пода. Докато подминаваше оживения ъгъл, професорът извърна глава и каза:
— Май са обкръжили целия главен вход. Няма да успеем да влезем.
— Завийте надясно — с бодра самоувереност се обади Уинстън. — Предполагах, че ще се случи така.
Блогърът Ектор Марсано тъжно гледаше нагоре към последния етаж на Каса Мила. Още не можеше да приеме, че Едмънд Кърш наистина е мъртъв.
От три години Ектор водеше рубриката за нови технологии в Barcinno.com — популярна платформа за съвместна работа на барселонските предприемачи и иновативни компании. Фактът, че великият Едмънд Кърш живее в Барселона, го караше да се чувства като че ли работи в нозете на самия Зевс.
За пръв път се бе срещнал с Кърш преди повече от година, когато легендарният футурист любезно се съгласи да говори на водещото месечно събитие на Барсино — „Вечер на издънките“, семинар, на който най-преуспяващият предприемач откровено разказваше за най-големия си провал. Кърш срамежливо призна пред публиката, че за шест месеца е похарчил над четиристотин милиона долара, за да осъществи мечтата си да създаде Е-Уейв, квантов компютър с толкова голяма изчислителна мощност, че да позволи безпрецедентно развитие във всички области на науката и особено на моделирането на комплексни системи.
— Боя се, че моят квантов скок в квантовите компютри засега е квантов провал — точно така беше казал.
Тази вечер, когато чу, че Кърш се готви да оповести революционно откритие, Ектор развълнувано си помисли, че може да е свързано с Е-Уейв. „Дали е открил разковничето?“ Но след философското встъпление на презентацията блогърът разбра, че се отнася за съвсем друго нещо.
„Дали някога ще узнаем какво е открил?“ — мислеше си той. Изпитваше такава скръб, че беше дошъл при дома на Кърш — не да блогира, а да отдаде почит.
— Е-Уейв! — извика наблизо някой. — Е-Уейв!
Струпалите се репортери започнаха да сочат с ръце и да снимат с камерите си лъскава черна тесла, която бавно пресичаше площада и се приближаваше към навалицата с ослепителните си халогенни фарове.
Ектор изумено зяпна познатата кола.
Тази тесла модел X с регистрационен номер Е-УЕЙВ беше толкова известна в Барселона, колкото папамобилът — в Рим. Кърш често паркираше демонстративно на Карер де Провенса пред бижутерския магазин „ДАНиЕЛ ВиОР“, слизаше да раздава автографи и после взривяваше тълпата, като оставяше теслата сама да измине програмирания маршрут нататък по улицата, да пресече широкия тротоар — сензорите ѝ засичаха всички пешеходци или препятствия, — да отвори гаражния портал и да се спусне по спираловидната рампа в частния гараж под Каса Мила.
Макар че всички тесли имаха опция за автоматично паркиране — те без усилие отваряха гаражните врати, влизаха вътре и се изключваха, — Едмънд самоуверено бе хакнал системата на колата си, въвеждайки по-сложен маршрут.
„Всичко това е част от шоуто“.
Тази вечер спектакълът беше доста по-странен. Кърш го нямаше, но
Репортери и оператори се втурнаха към колата, вторачваха се през тъмните прозорци и надаваха изненадани викове.
— Празна е! Зад волана няма никой! Откъде е дошла?!
Охранителите на Каса Мила очевидно и преди бяха присъствали на това зрелище и отблъсваха хората от теслата и отварящата се гаражна врата.
Празната пълзяща към гаража кола на Кърш напомняше на Ектор за куче, което се връща вкъщи, след като е изгубило своя стопанин.
Безшумно като призрак автомобилът влезе в гаража и тълпата избухна в аплодисменти, видяла как любимата кола на Едмънд, както толкова много пъти преди, се спуска по спиралната рампа и изчезва в най-стария подземен паркинг в Барселона.
— Не знаех, че страдаш от клаустрофобия — прошепна Амбра, докато лежеше на пода до Лангдън. Бяха се заврели между втория и третия ред седалки и се криеха под черното винилово покривало, което тя беше извадила от багажника.
