Тук единственото произведение на изкуството, донесено от самия Едмънд, изглежда, беше закаченият над леглото голям калиграфски изпълнен цитат. Робърт прочете първите три думи и веднага позна източника.
„Бог е мъртъв“ бяха трите най-популярни думи, написани от Фридрих Ницше, прочутия германски философ атеист от XIX век. Известни бяха неговите унищожителни критики на религията, както и размислите му за науката, особено за Дарвиновата еволюция, която според него довела човечеството до ръба на нихилизма, осъзнаването, че животът няма смисъл и висша цел и не е пряко доказателство за съществуването на Бог.
Когато видя цитата над леглото, Лангдън се зачуди дали поради собствените си антирелигиозни нападки Кърш не е бил разкъсван от противоречия за ролята си в избавянето на света от Господ.
Цитатът на Ницше, спомни си той, свършваше с думите: „Величието на това дело не е ли прекалено голямо за нас? Не трябва ли самите ние да станем богове, просто за да изглеждаме достойни за него?“
Дръзката идея, че човекът трябва да
Докато размишляваше за това, му хрумна още нещо.
„Ницше не е само философ — а и поет!“
Самият Лангдън имаше „Паунът и биволът“, антология от двеста седемдесет и пет стихотворения и афоризми на Ницше за Бог, смъртта и човешкия разум.
Бързо преброи буквите в цитата над леглото. Бяха повече, но въпреки това го обзе надежда. „Възможно ли е Ницше да е авторът на стиха, който търсим? В такъв случай би трябвало да намерим книга с неговата поезия в кабинета на Едмънд“. Така или иначе, щеше да помоли Уинстън да влезе в някоя онлайн антология на германския философ и да потърси стих от петдесет и една букви.
Нетърпелив да отиде при Амбра и да сподели предположенията си с нея, професорът тръгна към тоалетната до спалнята.
Когато влезе, лампите се включиха и осветиха изящно украсено помещение с мивка, душ-кабина и тоалетна чиния.
Погледът му веднага попадна върху ниска антикварна масичка, отрупана с тоалетни принадлежности и лични вещи. Когато ги видя, той ахна и отстъпи назад.
„Господи, Едмънд… не“.
Масичката приличаше на нелегална лаборатория за дрога — използвани спринцовки, шишенца с хапчета, празни капсули и даже окървавен парцал.
Сърцето му се сви.
„Едмънд е бил наркоман?!“
Робърт знаеше, че напоследък наркоманията е станала ежедневие дори сред богатите и известните. Хероинът струваше по-малко от бирата и хората се тъпчеха с опиоидни обезболяващи все едно са ибупрофен.
„Това определено обяснява неотдавнашното му отслабване“ — помисли си той, като се чудеше дали Кърш не се е преструвал, че е станал веган, само за да оправдае измършавяването си и хлътналите си очи.
Отиде при масичката, вдигна едно от шишенцата и прочете етикета, като очакваше да е някой от масовите опиоиди като оксиконтин или перкосет.
На етикета обаче пишеше „Доцетаксел“.
Озадачен, той взе друго шишенце. Гемцитабин.
„Какво е това?“ Надписът на третото шишенце обаче му беше известен: „Флуороурацил“.
Той се вцепени. Беше чувал за флуороурацила от свой колега в Харвард и внезапно го обзе ужас. В следващия момент забеляза въргалящата се сред лекарствата брошура. Заглавието ѝ гласеше: „Веганството забавя ли рака на панкреаса?“
Проумял истината, Робърт зяпна.
Едмънд не беше наркоман.
Неговият приятел тайно се бе лекувал от рак.
Амбра Видал стоеше на меката светлина в мансардата и плъзгаше поглед по редиците томове, покриващи стените в библиотеката на Едмънд.
„Книгите са повече, отколкото бяха при последното ми идване тук“.
Кърш беше превърнал един широк участък от виещия се коридор в изумителна библиотека с лавици, вградени между вертикалните носещи колони на сводовете на Гауди.
„Като че ли е имал намерение завинаги да живее тук“.
Вперила очи в плътно запълнените рафтове, Амбра осъзна, че търсенето на любимия стих на Едмънд ще им отнеме наистина много време. Обикаляше и четеше гръбчетата на книгите, но не виждаше нищо друго освен научни изследвания за произхода на вселената, съзнанието и изкуствения интелект:
ГОЛЯМАТА КАРТИНА
СИЛИТЕ НА ПРИРОААТА
ПРОИЗХОА НА СЪЗНАНИЕТО
БИОЛОГИЯ НА ВЯРАТА
ИНТЕЛИГЕНТНИ АЛГОРИТМИ
НАШЕТО ПОСЛЕАНО ИЗОБРЕТЕНИЕ
Стигна до края на едно от запълнените с лавици пространства и заобиколи, за да продължи със следващото. Тук също имаше колекция от книги на различна научна тематика: термодинамика, химия, психология.
„Изобщо няма поезия“.
Забелязала, че от известно време Уинстън се е умълчал, тя извади джиесема на Кърш.
— Уинстън? Още ли сме във връзка?
— Тук съм — прозвуча гласът с британски акцент.
— Едмънд наистина ли е чел всички тези книги в библиотеката му?
