Проклятието на инките полностью

Хелена беше нервна, докато войниците се качваха с готови за стрелба калашници, но предаването като че ли мина доста гладко.

Командирът им капитан Севалос се държеше професионално и съсредоточено. Беше тъмнокож, с къса черна коса, слаб, висок не повече от метър и шейсет и пет. Не тръгна да разпитва надълго и нашироко как дон Ерависто е изпаднал в такова ужасно състояние, каза само: „Направо еimpossiblомлада жена като вас да му стори това. Нали?“. И я изгледа със съмнение, сякаш не можеше да повярва, че е действала сама.

- Вече не е нужно да държите пистолета насочен към него, сеньорита - добави той. - Всичко е под контрол.

Хелена помоли да задържи колта за самозащита. Севалос се съгласи и тя затъкна никелираното оръжие в колана си. Дон Ерависто тъкмо идваше на себе си, когато двама войници го измъкнаха от седалката, закопчаха го с белезници и го свалиха от влака. Лицето му беше така силно подуто, че изобщо не приличаше на себе си.

- Дон Ерависто е добре познат тук - каза Севалос. - Дари много пари за местното училище и полицейския участък. Моите уважения, сеньорита, но ще ви попитам възнамерявате ли да повдигнете обвинения срещу него?

- Той се опита да ме убие - отвърна Хелена. - Разбира се, че възнамерявам.

- Вземаха кокаин в тоалетната - обади се Чад. Коментарът ѝ изобщо не повлия на Севалос.

Пабло задрънка на испански, като в същото време притискаше студения компрес към носа си. Каза, че дон Ерависто бил loco,разказа как насочил пистолета към Хелена и казал, че щял да промени историята, като я убие.

Чад остана на пътеката с вдигнат пистолет, докато и последните хора на дон Ерависто не бяха закопчани и свалени от влака по двойки през предната врата.

- Това е тихо и малко селце - каза Севалос, като гледаше навън. - Никога не е имало големи неприятности. Тук има добра енергия. - Ръцете му се свиха в юмруци. - Предполагам, че затова инките са построили великия си град на това място. Знаели са, че е специално.

Даниел Ерависто беше един от последните двама, които свалиха от влака. Хелена видя, че я гледа.

- Бихте ли ме извинили, капитане? Искам да поговоря с онзи човек, ако нямате нищо против.

Севалос ѝ даде знак с цевта на автомата си да отиде при него.

- И аз идвам - обяви Чад.

- Съжалявам за баща ви - каза Хелена, докато слизаше от влака и вървеше към Даниел. Силният дъжд налагаше яростно ламаринения покрив и от шума трудно се чуваше.

Даниел се закова на място, спирайки и едрия мъж, за когото бе закопчан, както и войника, който ги водеше по перона.

- Защо баща ви ми причини това? - попита Хелена.

- Очевидно е, че е изгубил ума си - отвърна най-сетне той.

- Само това ли можете да ми кажете? Баща ви каза, че ви е подготвил за този момент. Какво означава това?

- Баща ми има психични проблеми и има нужда от лечение. Няма друго за казване. Сигурен съм, че можем да стигнем до финансово споразумение, което ще ви компенсира за понесените травми.

- Не искам парите ви - отвърна Хелена. - Искам да ми кажете защо баща ви си мислеше, че ме познава?

Едрият мъж зад Даниел зашепна нещо в ухото му, но младият Ерависто му каза да млъкне.

- Знам само това, сеньорита. Съжалявам.

- Баща ви насочи пистолет към мен, за бога! Каза, че смъртта ми щяла дапромениисторията. Подобно нещо е много трудно за разбиране.

Даниел отново тръгна.

- Не мога да ви кажа нищо повече.

- Вие сте съучастник в отвличане и опит за убийство! - извика Хелена. - Не направихте нищо, за да ми помогнете. Вие и всичките ви спътници ще влезете в затвора, ако реша да повдигна обвинение срещу вас. Ако ми кажете какво знаете, може и да ме убедите да размисля.

Даниел спря и се обърна към нея. Белезниците го тормозеха - личеше си по начина, по който извиваше ръцете си.

- Ако сте честен с мен, ще се откажа от обвиненията срещу вас - предложи Хелена.

- Баща ми открай време твърдеше, че русокоса жена ще влезе в онази изоставена барака край линията. Беше толкова фиксиран в убежденията си, че щом чу, че смятат да съборят бараката, купи земята, така че да си остане.

- Значи притежава бараката? - попита Хелена.

- Както и земята около нея. Обсебен е от онова място, откакто се помня. - Даниел замълча за момент. - Искам да ви попитам защо влязохте в бараката? В края на краищата, именно вашите действия предизвикаха тази реакция у него.

- Просто ме болеше главата и имах нужда от свеж въздух - отвърна Хелена. - До днес не знаех нищо за онази постройка.

- Но изглежда знаехте за какво говори, докато бяхте във влака - подозрително рече Даниел. - Започнах да се питам дали не е бил прав през цялото време.

Противно на волята си Хелена замълча по-дълго, отколкото ѝ се искаше.

- Баща ви заплашваше да ме убие. Насочи пистолет в лицето ми! Щях да кажа, че съмизвънземна, стига да смятах, че това ще удължи живота ми поне мъничко.

Даниел погледна към дон Ерависто, когото тъкмо качваха в зелен военен микробус.