Беше сипала на Гунар отвара за сън по време на вечерята и бе подготвила всичко, за да го измами и да избяга с Анаид. Тогава какво прави в стаята си и защо се излежава до късно? Предположи, че сънят я е надвил, че е била съсипана от умора дотолкова, та дори не помнеше кога и как се е озовала в леглото. Но сега, на дневна светлина, след ободрителния сън виждаше нещата другояче. Беше се събудила с желанието да сключи примирие — и с живота, и с Гунар.
Грешката й беше, че е ужасно импулсивна. Понякога се хвърляше да действа прибързано и необмислено. После, разбира се, съжаляваше.
Горкият Гунар, виж той наистина трябва да е заспал много дълбоко след конската доза, която му сипа във виното, също както когато изпи отварата, която му бе забъркала кобилата Омар Холмфридюр в Исландия.
Прииска й се да отиде в стаята му незабелязано и да го погледа, докато спи, с неизути обувки и с разперени ръце. Гунар често заспиваше така. Обикновено така правеше, когато, съсипан от умора, се просваше до нея в шатрата от кожа на северен елен или в колибата в Гренландия. Сънят му беше спокоен и дълбок, като на дете.
„Само мъдрите имат смелостта да поправят грешката" — често повтаряше Деметер. И ето, в главата й се загнезди една мисъл. Защо да не поправи нещата? Защо да не промени развоя на събитията? Беше стигнала твърде далеч с ненавистта си. Анаид беше права да я упреква. А Анаид? Къде ли се е дянала? Забравила си е пръстена с изумрудения камък в банята и вероятно е слязла на закуска.
Облече се набързо и щом си сложи часовника, се успокои. Беше само седем часът. Въпреки това имаше чувството, че си е отпочинала изключително добре. Чудесно. Гунар ще спи до вечерта и така тя ще има време да обмисли кое ще е най-добре за тримата.
Излезе от стаята и слезе в ресторанта, но за нейно разочарование Анаид не беше там. Седна на свободна маса, със самотно пластмасово цвете, поставено във ваза без вода, и се изненада, че не вижда богато подредената за закуска „шведска маса" като вчера сутринта. Сервитьорът любезно се приближи с менюто в ръка.
— Сама ли ще вечеря госпожата?
Селене помисли, че се шегува.
— Искате да кажете, ще закусвам.
— В седем часа вечерта?
Селене остана като гръмната. Ако сега някой я убодеше, сигурно нямаше да намери и капчица кръв в нея, толкова бе пребледняла. Значи тази мека светлина е вечерен здрач?
Затова няма никого в ресторанта. Затова леглото на Анаид е оправено. Какво става?
Бързо се изправи, силно притеснена.
— После ще сляза да вечерям със съпруга и с дъщеря си — извини се тя и грабна сакото и чантата си.
Сервитьорът обаче се изкашля малко смутено:
— Струва ми се… ако не се лъжа, те напуснаха хотела снощи.
Дойде й като шамар. Селене се олюля.
— Моля?
— След вечеря платиха сметката и си тръгнаха.
— С колата?
— Предполагам, да.
— Сигурен ли сте, че си взеха багажа?
Сервитьорът се почувства като в небрано лозе. Чуждото нещастие те кара да изпитваш неловкост, а тази клета женица, толкова красива и така несретна, изоставена от съпруга и дъщеря си, предизвика у него искрено съжаление. Дожаля му.
— Най-добре проверете на рецепцията. Аз лично не издавам фактурите за приключване на сметките и не мога да кажа със сигурност.
Всъщност прекрасно знаеше, и то с абсолютна сигурност. Случаят беше дал храна за много одумки и целият хотел приказваше само за това. Заспалата жена, която споделяше една стая с дъщеря си, а не със съпруга си, и скорострелният начин, по който двамата се бяха изнесли, докато тя спеше вероятно под въздействието на силно сънотворно, беше сензацията на деня.
На Селене също й беше ясно. Парчетата от пъзела лека-полека си идваха по местата и се подреждаха, за да оформят картинката на грозната измама. И въпреки това, когато опасенията й се потвърдиха на рецепцията, краката й се подкосиха и тя се почувства толкова засрамена, че дори се изчерви. Не й се беше случвало от детските години. В момента беше убедена, че всички са вперили поглед в нея, сочат я с пръст и й се надсмиват.
Скри се в стаята си и щателно претърси гардероба, чекмеджетата и шкафовете. Анаид си беше взела всичко. Всъщност беше избягала с Гунар.
А скиптърът? Къде е скиптърът? Дали е в Гунар, както подозираше? Или е в ръцете на някоя Одиш? Нямаше как да разбере. Пред Анаид се бе престорила, че темата не я вълнува, но всъщност ужасно се тревожеше. Който държеше скиптъра, щеше да има власт и над Анаид.
Не можеше да се отърве от чувството за вина, задето не беше опазила скиптъра. Беше изключително сериозно провинение, което можеше да доведе до опасни последици. Трябваше да намери дъщеря си, преди да е станало прекалено късно.
В момента, в който приключи с багажа, затвори куфара и се видя в огледалото, сама, с новата си пола и дълбокодеколтираната черна блуза, която си бе облякла, за да се хареса на Гунар, тя се почувства глупава и изоставена. Тогава рухна изведнъж и се хвърли върху неоправеното легло, разтърсвана от ридания, обляна в сълзи.
