– Добре. Без кафе. – Той се взря в жената, която беше разтърсила целия му свят. – Все още ли искаш да те пусна? – изстреля въпроса, преди да го обмисли. Нямаше намерение да обсъжда тази тема с нея, след като възнамеряваше да я задържи на всяка цена, но той усещаше огромно желание (глупаво желание) да ù даде всичко, което тя пожелае.
Тя отмести поглед от него и се загледа над рамото му и през стената със странно напрежение в изражението. Няколко минути минаха в мълчание. Мъчителни минути.
Той стисна възглавницата.
– Трябва да отговориш с да или не, Ашлин.
– Не знам, ясно?! – каза тя тихо. – Обичам тишината и започвам да те харесвам. Благодарна съм ти за това, че се погрижи за мен – тя замълча. – Но…
Но все още беше уплашена.
– Казах ти, че съм безсмъртен – обясни той. – И ти казах, че съм обсебен. Единственото друго нещо, което трябва да знаеш, е че ще те защитавам, докато си тук – дори от самия себе си.
Каква промяна се беше извършила в него за последните няколко часа. Вчера, дори тази сутрин, беше мислил да обладае тялото ù, да я разпита, а после да я убие. Но оттогава беше направил всичко по силите си, за да я запази жива. И вече не беше сигурен какви въпроси искаше да ù зададе.
– Ще защитаваш ли другата жена? – попита тя. – Тази, която ми помогна?
Освен ако не се намереше начин да не се подчинят на Титаните, той се съмняваше, че някой може да защити лечителката. Дори и Рейес. Но стисна нежно Ашлин и ù каза:
– Не я мисли повече! Аерон ще се погрижи за нея. – Това не беше лъжа.
Ашлин кимна благодарно и той усети бодване на вина.
Няколко минути минаха в мълчание. Той я гледаше, доволен да види как цветът ù се връща вече за постоянно и как лицето ù добиваше все по-спокоен вид, болката избледняваше. Тя също го гледаше, но изражението ù беше неразгадаемо.
– Как могат демони да вършат добри дела? – накрая попита тя. – Имам предвид, че освен това, което направи за мен, вие сте свършили велики неща за града с вашите дарения и с вашето филантропско отношение. Хората вярват, че тук живеят ангели. Вярват в това от стотици години.
– Как може да знаеш, че вярват в такова нещо от толкова отдавна?
През нея преминаха тръпки и тя отклони поглед.
– Аз… просто знам.
Не, тя имаше тайна – нещо, което не искаше той да научи. Мадокс обгърна брадичката ù, принуждавайки я отново да го погледне.
– Вече подозирам, че ти си Стръв, Ашлин. Можеш да ми кажеш истината.
Веждите ù се смръщиха. Тъмно златните резки се сключиха.
– Продължаваш да ме наричаш така, сякаш е нещо гадно и отвратително, но аз нямам представа какво е стръв.
В гласа ù имаше искрено объркване. Невинна или актриса?
– Няма да те убия, но очаквам пълна честност от теб от този миг насетне. Разбра ли? Няма да ме лъжеш.
Тя отново се намръщи и каза:
– Не те лъжа.
Кръвта му бавно започна да се сгорещява и духът отново започна да обявява присъствието си. Мадокс побърза да смени темата. Ако чуеше още лъжи, можеше да бъде наранен и да се пречупи.
Той отказваше да разбере дали тя е Стръв, или не.
– Нека говорим за нещо друго!
Тя кимна. Изглеждаше нетърпелива да отстъпи.
– Да говорим за теб! Тези мъже те намушкаха снощи и ти умря. Разбирам, че си се върнал към живота, защото си безсмъртен демон-воин… нещо. Това, което не разбирам, е защо те го направиха.
– Ти имаш твоите тайни, а аз имам моите. – Той планираше да я задържи тук и да я запази жива, и заради това нямаше намерение да обсъжда своето смъртно проклятие. Тя вече се страхуваше от него. Ако знаеше истината, щеше и да го презира. Достатъчно лошо беше, че
Още повече, че ако се разчуеше какво се случва с него всяка нощ, хората можеше да забравят репутацията му на ангел. Някой можеше да отвлече тялото му, да го отнесе надалеч, да го запали или да отреже главата му и той нямаше да може да направи нищо. Може да желаеше тази жена повече отколкото някога беше желал друга, но не ù се доверяваше напълно. Все още можеше да разсъждава с главата си, без да се поддава изцяло на плътското си желание.
– Да не си ги помолил да те убият, за да се върнеш в ада и да посетиш приятели или нещо такова?
– Нямам приятели в ада – каза той обиден.
– И…
– И нищо – тя отвори уста да говори, но той я стисна леко. – Мой ред е да задавам въпросите. Ти не си унгарка. Тогава откъде си?
Тя се настани до него с въздишка, притискайки тялото си към неговото с гръб, опрян в корема му. Достави му удоволствие това, че тя се чувстваше достатъчно удобно, за да лежи така с него.
– Аз съм от САЩ. От Северна Каролина по-точно, въпреки че прекарвам повечето от времето си да пътувам за Световния институт по парапсихология.
Той положи длан върху корема ù и нежно го разтри, докато търсеше в ума си някаква препратка към такъв институт.
– А те са?
– Заинтересувани от свръхестественото. От необяснимото. От създания от всякакъв вид – отговори тя с доволна въздишка. – Те изучават, наблюдават и се опитват да поддържат мира между различните раси.
