Макинтош направи всичко по силите си, за да я защити. Но понякога това не беше достатъчно, затова тя се научи да разчита на себе си и да не вярва на никого, което правеше внезапната ù готовност да зависи от Мадокс още по-объркваща.
– Аерон говореше лошо и за теб – каза Даника, прекъсвайки мислите ù.
Ашлин примигна от изненада.
– За мен? Защо?
– Каза, че си стръв, каквото и да значи това.
Раменете ù се смъкнаха, когато каза:
– Мадокс също ме нарича стръв. Все още не знам какво е това – как можеше да опровергае нещо, което не разбираше? Освен ако… чакай! Ако беше права, че ловците дебнеха безсмъртни, това трябваше да означава, че стръвта е примамка. Развей я пред някой безсмъртен и ловецът лесно може да го хване в капан.
О, този… този… задник! Тя беше дошла тук за помощ, а не за да го подмамва извън бърлогата му, така че да бъде убит.
– Идиотка! – ядоса се тя.
– Не ме наричай така! – сопна се Даника.
– Не говорех за теб. Говорех за себе си – беше позволила на Мадокс да я целуне, беше му позволила да пъхне пръстите и езика си в нея, дори отчаяно искаше още. А през цялото време той беше мислил, че тя е способна на такова долно, двулично деяние. Вероятно беше смятал и че е лесна и от там изненадата му, когато беше открил, че още е девствена.
Сълзи на срам опариха очите ù.
– Изиграли са те, а? – попита нежно Даника.
Ашлин кимна. Беше ли я искал Мадокс поне малко, или просто искаше да я прелъсти, за да измъкне информация за нейния очевидно нечестив план? Тя подозираше, че е второто и от това я заболя. Засегна я дълбоко. Колко пъти я беше обвинил или я беше разпитвал с подозрение в очите?
Нищо чудно, че толкова лесно беше устоял на несръчния ù опит да го уговори да довършат това, което бяха започнали. Нищо чудно, че я беше зарязал тук. „Идиотка!“ – помисли тя отново. Да, такава беше. Единственото ù извинение беше, че нямаше голям личен опит с мъже. „И ето защо!“ Те бяха копелета. Използвачи и прелъстители.
– Кажи ми за гласа, който чуваш! – каза тя на Даника. Беше готова на всичко, за да откъсне мисълта си от Мадокс, преди да се разплаче от разочарование и обида.
Изражението на Даника се вледени.
– Не съм ти споменавала никакъв глас. Те ни наблюдават, нали? Има ли скрита камера или нещо такова?
– Не знам. – Ашлин вдигна колене и подпря брадичка във вдлъбнатината между тях. – Може би има камера, може би няма. Като се сетя колко объркани бяха от Тиленола, не съм сигурна, че някой от тях знае как да борави с камера. Във всеки случай не научих за гласа по този начин.
Дали Даника имаше способност, подобно на Ашлин? Ашлин никога не беше срещала друг човек с подобна дарба, но се учеше да очаква неочакваното тук.
– Кажи ми останалото, моля те! Заедно сме тук и в тази ситуация. Можем да си помогнем взаимно.
– Няма нищо за казване. – Даника крачеше из стаята, опипвайки стените. – Полудявам. Ето, това искаше да призная, нали? Някакъв започна да говори в главата ми тази сутрин. Проведохме наистина стимулиращ разговор.
Един глас. На мъж. Не много гласове, мъжки и женски. Явно това не беше способността на Ашлин.
– Разкажи ми! – подкани я отново. Стомахът ù избра този момент да изкурка като гръмовен концерт в неловката тишина, която последва. – Какво ти каза?
Даника се намръщи и грабна парче сирене от чинията, поставена на тоалетната масичка. Хвърли го на Ашлин, преди да нареди на семейството си да ù помогне да търсят камери. За всеки случай.
– Попита ме за подробности за пленителите ни.
– Например?
– Например за ежедневната им програма, какви оръжия имат и каква охранителна система има крепостта – тя се засмя, но саркастично. – Мисля, че това е откаченият начин на ума ми да се справи със станалото.
Ашлин не мислеше така. Тези въпроси бяха твърде агресивни, твърде специфични и бяха от типа информация, която един войник би искал да има за врага си.
Значи… ако Даника не беше тази, която искаше информация за мъжете, кой беше? И кой имаше силата да пита, без помощта на тяло?
* * *
– Писна ми от тези глупости – оплака се Парис. Поне веднъж днес бих искал да остана в града и да отдъхна след чукане, вместо да тичам обратно тук. Ехо, аз не мога да се пренасям като Лушън. – Той се тръсна пред телевизора и включи любимата си Ексбокс игра. Гола борба в кал. Беше възвърнал цвета си и напрежението беше изчезнало от лицето му. – За какво е срещата този път? И за ваша информация, не видях никакви Ловци.
– Защото виждаш единствено потенциални партньорки за леглото – възрази Аерон.
– И това има лоша страна, така ли? – попита Парис невъзмутим.
– Спрете да спорите! – каза Лушън. – Имаме работа, за която трябва да се погрижим, и не мисля, че на някой ще му хареса това, което ще чуете.
Мадокс се облегна на дивана и прокара ръка по лицето си. Насилие блъскаше в него разгорещен и мрачен. По-разгорещен от обикновено. По-мрачен от обикновено. Едва сдържан. Не му харесваше да е далеч от Ашлин. Жената, която се беше опитала да го подмами в леглото. Жената, която той беше отпратил. Що за идиот отпращаше жена като нея?
Тя го беше пожелала, в името на боговете!
