Прокълната нощ полностью

Той също я беше пожелал силно. Все още я искаше. Искаше мекото ù тяло притиснато в неговото. Искаше устните ù върху неговите. Или върху члена му. Не беше придирчив. Искаше виковете ù на страст в ушите си и сладкия ù вкус в устата си.

Трябваше да я обладае, когато имаше възможност.

Вместо това я беше оставил в стаята на Лушън, след като беше премахнал барикадата (прекалена, ако питаха него, при положение, че имаше добра ключалка на бравата) и беше почистил своята стая. После се оказа призован в залата за развлечения, където очевидно нямаше нищо друго, освен лоши новини.

– Кажи им, Аерон! – каза Лушън с въздишка.

Пауза. После:

– Почувствах първите вълнения на Ярост. Нищо драстично. Все още. – Той се подпря на далечната стена. Удари с юмрук камъка зад себе си, сякаш за да подчертае признанието си. – Може да бъде укротен, но не съм сигурен колко дълго ще продължи.

– Сега той може да подуши хората и миризмата им не напуска носа му – каза Рейес.

Мадокс се зачуди на гневния тон на мъжа.

Парис пребледня.

– Мамка му! Това беше бързо.

– Никой не знае по-добре от мен – отвърна Аерон.

Мадокс потисна ръмженето си. Колко още щяха да бъдат принудени да изтърпят? Току-що беше научил, че има други Ловци, криещи се в града. Според Аерон те изглеждали дори по-силни и по-способни от предшествениците им.

След всичко, което Ашлин му беше казала за способностите си, Мадокс се чудеше дали не са тук и заради нея. Жена, чиято работа е да се ослушва за нечовешки същества, би била наистина ценен инструмент. Самата идея вбеси демона му и накара и двамата да искат да измъчват, да осакатяват и да убиват.

– Не знам колко време мога да изкарам, без да ги нараня. – Аерон потри врата си. – Вече си представям окървавените им тела и това ми харесва.

– Някой има ли идея? – Рейес хвърли ножа си във въздуха, хвана го и пак го хвърли. – Нещо, което може да ги спаси.

Мълчание.

– Да говорим за това, е безмислено – каза накрая Торин. – Само се измъчваме, опитвайки се да намерим решение, което не съществува. Ако се обърнем към Титаните, те ще дадат на всички ни друго проклятие. Не можем да освободим жените и да им кажем да се скрият. Аерон само ще бъде принуден да ги последва. Затова казвам да го оставим да го направи.

Рейес го изгледа кръвнишки.

– Това е малко безчувствено дори за теб, Болест.

Какво би направил той, ако на Аерон някога бъде наредено да убие Ашлин? Мадокс се чудеше. Новите богове бяха изключително жестоки и той подозираше, че биха издали заповедта без колебание. Той скочи на крака с рев, забивайки юмрук в стената.

Всички разговори спряха.

Почувства се добре от действието, затова го повтори. И отново. Ръцете му не бяха напълно заздравели от битката му с Аерон и това не помогна. Духът също трябва да се чувстваше истински обвързан с Ашлин, защото дори той искаше да убие нещо при мисълта да я загуби. Иди я вземи! Тя е наша. Тя принадлежи на нас.

Преди това той и духът никога не се разбираха. Мъж и звяр винаги бяха един срещу друг. Беше шокиращо да споделят общо желание. Мадокс удари отново стената и по пода се порони камък.

– Малката жена не ни успокоява, виждам – каза Торин с кратък смях.

Мадокс се обърна навреме, за да улови размяната на заредени погледи между Аерон и Лушън.

– Какво? – сопна им се той.

Лушън вдигна ръце – целият невинност.

– Нищо – каза Аерон. – Просто… нищо.

– Колко пъти трябва да ти се казва? Тя е Стръв, човече. – Рейес хвърли камата си за последен път и тя се заби точно над рамото на Мадокс. – Със сигурност досега си го разбрал.

– Ако не си, значи си глупак – каза Аерон, поддържайки обикновения тон. – Може би ще убия безценната ти Ашлин, когато убия другите и ще премахна магията ù върху теб веднъж завинаги.

Просто така духът изригна напълно, поглъщайки го. Никой не заплашва нашата жена! Никой. Черни петна замъглиха зрението му, последвани бързо от червени.

– А, по дяволите! – каза Лушън. – Погледни лицето му! Знаеше, че така ще стане, Аерон.

Избутвайки масички и ритайки столове, Мадокс си проправи път към Аерон. След себе си оставяше следа от разрушение, дори взе плазмения екран и го хвърли на земята, разбивайки го.

– Хей! – възмути се Парис, когато играта му замлъкна. – Аз печелех!

Само една дума се носеше в ума му: Убий. Убий, убий, убий! Убий! Проклятие за всеки, достатъчно глупав да застане на пътя му. Когато стигна до Аерон, мъжът вече беше извадил два ножа. Мадокс дори не потърси оръжие. Щеше да одере копелето с голите си ръце. Искаше кръв да накисне пръстите му. Искаше кости, пръснати по… Лицето на Ашлин внезапно премина през ума му.

Главата ù беше отметната назад, златната ù коса беше мокра и падаше по гърба ù. Капки вода се плъзгаха по стомаха ù и се спираха в пъпа ù. Разтърси я удоволствие.