— Нима искате да отхвърлим прецедентите от изминалите петдесет години? — При тези думи Рамзи огледа съдиите от двете си страни. — Как да решим делото в полза на клиентката ви, без да преобърнем с главата надолу както цялата армия, така и този съд?
Найт не изчака отговора на Бар.
— Върховният съд не се спря пред подобен аргумент, когато отхвърли сегрегацията в училищата. Щом става дума за благородна кауза, всички средства са оправдани и прецедентите не бива да ни възпират.
— Моля, отговорете на въпроса ми, мистър Бар — настоя Рамзи.
— Мисля, че случаят е по-особен.
— Тъй ли? Нима ще оспорите, че по време на сексуалните произшествия Барбара Ченс и нейните началници са носили държавна униформа и са изпълнявали служебните си задължения?
— Не бих нарекъл секса „служебно задължение“. Самият факт, че нейният началник е използвал положението си, за да извърши деяние, равностойно на изнасилване, както и…
Найт явно вече нямаше сили да мълчи.
— Както и това — намеси се тя, — че висшестоящите офицери в базата и местното командване са знаели за тия събития… дори са били писмено уведомени… и не са предприели нищо друго, освен чисто формална проверка. Наложило се е Барбара Ченс лично да подаде молба в полицията. Предприетото разследване в крайна сметка изважда истината на бял свят. Тази истина недвусмислено ни насочва към една линия на поведение, която може да навреди на всяка организация в тази страна.
Фиск гледаше ту Рамзи, ту Найт. Сякаш изведнъж от деветте съдии бяха останали само двама. Пред мисления му поглед съдът се преобрази в боксов ринг, изправил един срещу друг шампиона Рамзи и талантливия, но никому неизвестен претендент Найт.
— Става дума за военните, мистър Бар — изрече Рамзи, гледайки втренчено Найт. — Този съд вече е постановил, че военните са sui generic1. Ето пред какъв прецедент се изправяте. Делото ви засяга веригата заповед-подчинение. Отношенията между висши и нисши чинове. Именно с тях неведнъж се е занимавал този съд и недвусмислено е решил, че няма да се намесва във военните взаимоотношения. Такъв бе законът вчера, такъв е и днес. Което ме връща там, откъдето започнах. За да подкрепи клиентката ви, съдът трябва да отмени позицията си по една дълга и последователна верига от прецеденти. Ето какво искате да направим.
— А както споменах по друг повод, stare decisis2 очевидно не означава непогрешимост — обади се Найт, намеквайки за утвърдената практика Върховният съд да се придържа към предишните си решения.
Престрелката между Рамзи и Найт се разгаряше. Всеки залп на единия тутакси биваше посрещнат с ответен изстрел. Фиск си помисли, че мистър Бар и останалите съдии са се превърнали в обикновени зрители.
Когато адвокатът от името на Съединените щати Джеймс Андерсън пристъпи напред, за да започне речта си, Найт дори не го остави да отвори уста.
— С какво ще нарушим веригата заповед-подчинение, ако разрешим да се заведе дело срещу армията за създаване на нетърпима атмосфера около служещите жени? — попита тя.
— Това несъмнено ще се отрази отрицателно върху отношенията между висши и нисши чинове — незабавно отвърна Андерсън.
— Дайте да видим дали правилно съм ви разбрала. Значи ако разрешим на военните години наред безнаказано да тровят, осакатяват, убиват и изнасилват своите подчинени, при което лишаваме жертвите от каквато и да било правна защита, ние допринасяме за по-добри отношения между висши и нисши чинове? Извинявайте, но не виждам къде е връзката.
Фиск едва удържа смеха си. Уважението му към Найт като юрист и съдия нарасна десетократно. Само с две изречения бе свела цялата защита на армията до пълен абсурд. Той се озърна към Сара. Тя бе впила поглед в Найт и личеше, че се гордее с нея.
Андерсън леко се изчерви.
— Военните, както изтъкна председателят, са уникална, особена общност. Разрешим ли да се водят дела за щяло и нещяло, можем само да накърним и унищожим сложната връзка между персонала, задължителната дисциплина, която е стожер на военната подготовка, и националната отбрана.
— Значи военните са нещо особено?
— Точно така.
— Защото се длъжни да ни пазят и отбраняват?
— Именно.
— В такъв случай до днес имаме четири рода войски, защитени от този имунитет. Защо да не го разпрострем и върху други специални организации? Например противопожарната охрана. Или полицията. Те също ни пазят. Ами тайните служби? Те охраняват президента, смятан с право или не за най-важната личност в страната. А болниците? Там спасяват живота ни. Защо да не им дадем имунитет в случай, че някой лекар изнасили медицинска сестра?
— Излизаме далеч извън границите на случая — строго изрече Рамзи.
— Мисля, че тъкмо тези граници се опитваме да очертаем — възрази тутакси Найт.
— Според мен делото „САЩ срещу Стенли“… — започна Андерсън.
— Радвам се, че го споменахте — каза Найт. — Позволете да напомня фактите по това дело.
