— Общо взето, не. А сега какво? Съпруг, деца? Или държиш само на кариерата?
Той пусна облаче дим и зачака отговора. Сара отпи още една глътка бира и се загледа към далечните светлини на колите по моста Удроу Уилсън. После стана.
— Искаш ли да поплаваме с лодката?
Той изненадано надигна глава.
— Не е ли малко късничко?
— И миналия път беше късно. Имам разрешително и сигнални светлини. Просто ще направим една спокойна разходка и се връщаме.
Преди Фиск да отговори, Сара изчезна в къщичката. След две-три минути се върна, преоблечена с рязани джинси, къса блузка и платнени обувки. Косата й бе събрана на кок.
Фиск сведе очи към ризата, панталона и мокасините си.
— Не си нося моряшки костюм.
— Няма значение. Аз съм морякът, ти само ще се возиш.
Беше донесла още две бири. Слязоха към кея. Беше ужасно задушно и Фиск бързо се изпоти, докато помагаше на Сара да подготви платноходката. Когато пристъпи на носа да вдигне предното платно, той се подхлъзна и едва не падна зад борда.
— Ако беше цопнал в реката, нямаше да ни трябва лунна светлина — подхвърли Сара със смях. — Щеше да светиш като фенер.
Водата бе гладка като стъкло, не се усещаше дори и най-слаб полъх, затова Сара включи двигателя и насочи лодката към средата на течението, където най-сетне платната се издуха от топъл ветрец.
Около час бавно плаваха ту край единия, ту край другия бряг. Лодката имаше сигнални светлини, луната грееше ярко и реката бе пуста. Фиск смени Сара на кормилото и с нейна помощ постепенно свикна да управлява. При всяко отклонение платното трепваше и увисваше, Фиск привеждаше глава, а Сара извърташе утлегара, за да хване отново вятъра.
Тя го погледна и се усмихна.
— Не е ли вълшебство да уловиш нещо невидимо, но в същото време толкова мощно и да го подчиниш на своята воля?
Изрече думите тъй детински, с толкова откровено вълнение, че Фиск неволно се усмихна. Изпиха бирите и изпушиха по още една цигара след няколко неуспешни опита да запалят под засилващия се вятър. Побъбриха за разни неща, без да споменават последните събития, и изпитаха облекчение, че могат поне за малко да се откъснат от тревогите.
— Имаш красива усмивка — подхвърли Сара. — Би трябвало да я използваш по-често.
Докато потеглят обратно, Фиск вече имаше мазол от въжето на утлегара.
Спряха край кея и свиха платната. Сара изтича до къщичката да донесе още бира, пържени картофи и кетчуп.
— Да не каже някой, че държа гостите гладни.
Седнали в лодката, те изпиха бирата и ометоха набързо картофите. Вятърът продължаваше да се засилва и изведнъж стана студено, наближаваше нощна буря. По небето плъзнаха черни облаци, нейде зад хоризонта трептеше блясъкът на светкавици. Сара потръпна под тънката блузка и Фиск я прегърна през раменете. Тя се притисна към него. Сетне взеха да падат дъждовни капки и Сара скочи. С помощта на Фиск извади найлоновите покривала и ги изпъна върху откритите части на лодката.
— Да се прибираме — каза тя.
Докато вървяха към къщичката, дъждът се посипа като из ведро и трябваше да пробягат последните няколко метра.
— Тежък ден ни чака утре — подхвърли Сара и погледна часовника в кухнята, бършейки мократа си коса с хартиена кърпа.
— Особено след като снощи не сме мигнали — добави с прозявка Фиск.
Изгасиха лампите и тръгнаха към горния етаж. Сара му пожела „лека нощ“ и влезе в стаята си. Спрял пред отворената врата, Фиск я гледаше как отваря прозореца, за да нахлуе нощният вятър, примесен с капки дъжд. Мълния проряза небето и се заби нейде наблизо. Грохотът бе оглушителен. Каква мощ, помисли си Фиск. Продължи по коридора, влезе в другата спалня и се съблече. Останал по тениска и слипове, той седна на леглото и се заслуша в дъжда. В стаята беше задушно, но не му се ставаше да отвори прозореца. Старата къща нямаше нито централен климатик, нито отделни инсталации на прозорците. Очевидно Сара предпочиташе да се разхлажда от речния бриз. Стенният часовник тиктакаше равномерно. Фиск неволно свери пулса си с него. Сърцето му биеше забързано, тласкаше литри кръв по цялото тяло.
Той нахлузи панталоните, стана и излезе в коридора. Сега стаята на Сара бе тъмна, но вратата оставаше отворена. Завесите подскачаха от поривите на вятъра. Фиск спря на прага и се вгледа в нея — беше завита само с чаршаф.
Тя също го гледаше. Чакаше ли го? Беше ли решила този път да го допусне до себе си? Той пристъпи напред колебливо, сякаш за пръв път влизаше в женска стая. Тя не помръдна, не проговори, не се опита да го прогони или привлече. Легна до нея и тя веднага се притисна към него, като че искаше да му отнеме възможността да размисли, да избяга от нея. Под чаршафа не носеше нищо. Тялото й бе топло, кожата гладка, гърдите горещи и еластични; обгръщаше ги тежкият аромат на дъждовна нощ. Кичури коса падаха пред лицето на Сара. Тя стисна устни, после пак ги разтвори; пръстите й го галеха нежно, навсякъде. С общи усилия смъкнаха панталона и го захвърлиха на пода.
