— Райдър е изпратил заедно с нея и някакъв свой документ. Ти си го видяла в куфарчето на брат ми. Сега, след като Райдър е мъртъв, Хармс няма откъде другаде да вземе този документ. Освен това той спомена и за писмо от армията. Може би е допускал, че то ще му помогне. Затова е дошъл да прибере всичко.
— Да, така е по-смислено.
— Онези от армията бяха тръгнали по прясна диря. Не идваха да търсят Руфъс Хармс. Искаха да претърсят кабинета на Райдър.
— Откъде знаеш?
— Те дори не ни попитаха дали не сме виждали подозрителен човек с описанието на Руфъс. Наложи се сам да им го кажа. И не действаха официално. Нахълтаха посред нощ, с автомати. Не бяха от военната полиция или нещо такова. Имаха високи чинове, ако се съди по възрастта и поведението. Армията просто не нахлува нощем с автомати в цивилни сгради.
— Може и да си прав.
— Затова смятам, че съдържанието на молбата засяга лично онези двама.
— Но ние дори не знаем кои са.
— Напротив, знаем. Руфъс каза имената им в кабинета на Райдър. Тремейн, Вик Тремейн… а другият е Рейфийлд. Военни са, значи трябва да имат някаква връзка с Форт Джаксън. Руфъс спомена, че са му сторили нещо. Сигурен съм, че става дума за времето преди престъплението.
— Джон, дори някак да са го насърчили да убие онова дете, дори да са му заповядали по някаква адска причина, най-много може да им се лепне съучастие. А и то не е сигурно след толкова много години! Ако Хармс разполага само с това, работата е безнадеждна, знаеш го.
— Лошото е, че не знаем почти нищо за ония събития. Ако някакви хора са посещавали Хармс в карцера преди убийството, това би трябвало да е отразено писмено.
Сара го изгледа скептично.
— И мислиш, че ще е останало нещо след двайсет и пет години?
— Не забравяй писмото, за което спомена Хармс. Какво има да пише армията на един отдавна осъден убиец?
— Мислиш ли, че писмото някак е задействало сегашните събития?
— Може би е съдържало неизвестна за Хармс информация. Макар че нямам представа каква и защо не е знаел за нея.
— Чакай малко. Ако Тремейн и Рейфийлд са от Форт Джаксън, как тъй са позволили на подобно писмо да стигне до Хармс? Не проверяват ли затворническата поща?
Фиск се замисли.
— Може би просто не са го забелязали.
— Или изобщо не е пристигнало в затвора. Изглежда, че Джош Хармс знае за него; може би той го е получил, съобразил е какво става и е разказал на Руфъс.
— А после Руфъс симулира сърдечен удар, попада в най-близката болница и Джош го измъква, така ли?
— Изглежда логично.
— Ех, ако знаехме какво е станало през онзи ден във Форт Джаксън! Според думите на Джош и Руфъс брат ми е посетил затвора.
— Защо да не се обадим до Форт Джаксън или направо да идем там? Тогава ще разберем всичко.
Фиск поклати глава.
— Ако онези двамата наистина служат във Форт Джаксън, вече са уредили всичко. Може да са преместили всички, които са виждали Майк. А няма как да се обърнем към Чандлър. Какво ще му кажем? Двама души от армията търсят някакъв си избягал затворник. И какво от това?
— Ако Рейфийлд и Тремейн работят в затвора, значи Майкъл се е пъхнал направо в устата на лъва. Макар и да не сте били много близки, чудя се как не е опитал да потърси съвет от теб. Можеше да е още жив.
При тия думи Фиск застина и затвори очи. Не каза нищо повече.
Когато стигнаха до къщичката на Сара, Фиск тръгна право към хладилника и извади бутилка бира.
— Да ти се намират цигари?
Тя вдигна вежди.
— Мислех, че не пушиш.
— Зарязах цигарите преди години. Но сега наистина трябва да запаля.
— Е, имаш късмет. — Сара придърпа стол до кухненския плот. Свали обувките и се изкатери. — Открих, че ако е много трудно да си задоволя каприза, желанието отслабва. Май съм мързелива по природа.
Пред смаяния поглед на Фиск тя се изправи на пръсти и зашари с ръце по ръба на най-високия шкаф.
— Недей, Сара, остави на мен. Ще се пребиеш.
— Напипах го, Джон. Само още мъничко.
Тя изпъна тялото си до предел и роклята се повдигна, разкривайки целите й бедра. Почваше да залита, затова Фиск я прихвана през кръста. Отзад на дясното й бедро имаше малка бенка с почти правилна триъгълна форма и тъмночервен цвят. Тя сякаш пулсираше при всяко напрягане на мускулите. Продължавайки да я придържа, Фиск плъзна поглед надолу. Пръстите на краката й бяха дълги и прави, като че редовно ходеше боса. Той извърна глава.
— Хванах ги. — Тя размаха пакета. — „Кемъл“ бива ли?
— Все ми е едно, само да стават за пушене. — Той й помогна да слезе, извади цигара и я погледна. — Ами ти? Заслужаваш, сама свърши цялата работа.
Тя кимна и Фиск изтръска още една за нея. Запалиха, без да бързат, после Сара също си взе бира. Заедно излязоха на малката задна веранда откъм реката и седнаха на потъмнялата дървена люлка.
— Хубава къщичка си избрала — подхвърли Фиск.
— Още щом я видях за пръв път, си представих как ще остана тук завинаги.
Тя подви крака под себе си, тръсна цигарата и загледа как лекият ветрец отнася пепелта. Изви дългата си шия и отпи глътка бира.
— Импулсивно решение — каза Фиск.
Сара остави бирата и се вгледа в лицето му.
— Никога ли не ти се е случвало?
Той се замисли.
