Проста истина полностью

— Няма що, добре ме опазва. Само си губиш времето.

— Господ ми даде сила да вдигна джипа.

— Ти вдигна тая проклета машинария. Не видях да слизат ангели от небето.

— Джош…

— Мълчи и карай. — Остра болка проряза Джош и той залитна напред. — Не ми е до приказки.

Докато Сара седеше в кабинета си, Елизабет Найт й се обади да дойде веднага. Това я изненада, защото в сряда следобед съдиите обикновено се събираха да обсъдят делата от понеделник. Всеки съдия имаше двама секретари и личен сътрудник. Когато влезе в кабинета, Сара поздрави секретарката Хариет, която бе съпровождала Найт почти през цялата й кариера. Обикновено Хариет я посрещаше с дружелюбна усмивка, но сега само подхвърли враждебно:

— Влизайте, мис Еванс.

Сара мина покрай бюрото и посегна към вратата на кабинета. Озърна се и видя, че Хариет я гледа. Секретарката бързо наведе глава. Сара въздъхна и отвори вратата.

Вътре се бяха събрали Рамзи, Чандлър, Пъркинс и агент Маккена. Зад старинното бюро Елизабет Найт нервно опипваше ножа за писма.

— Заповядай, седни — каза тя.

Сара усети в гласа й само хладна учтивост. Седна на мекото кресло, явно нагласено така, че всички в кабинета да бъдат срещу нея. Като на съдебен процес.

Тя погледна Найт.

— Искали сте да ме видите…

Рамзи пристъпи напред.

— Всички искаме да ви видим, или по-точно да ви изслушаме, мис Еванс. Но ще отстъпя тази чест на детектив Чандлър.

Сара никога не бе виждала Рамзи тъй строг. Той се облегна на камината и продължи да я гледа, потривайки нервно ръце.

Чандлър седеше точно пред нея, коленете им почти се докосваха.

— Трябва да ви задам няколко въпроса и искам да чуя истината — тихо изрече той.

Сара се огледа и запита не съвсем на шега:

— Трябва ли да си потърся адвокат?

— Само ако си сторила нещо нередно, Сара — бързо отвърна Найт. — Смятам обаче, че сама ще решиш дали се нуждаеш от присъствието на правен съветник.

Сара преглътна мъчително, после отново погледна Чандлър.

— Какво ви интересува?

— Познато ли ви е името Руфъс Хармс?

Сара затвори очи. О, по дяволите.

— Нека да обясня.

— Да или не, мис Еванс — настоя Чандлър. — Обясненията могат да изчакат.

Тя кимна.

— Да.

— Какво точно знаете за този човек?

Тя нервно опипа седалката.

— Знам, че е избягал от военен затвор. Четох го във вестниците.

— Не знаехте ли за него и преди това? — Сара не отговори и Чандлър продължи: — Разпитвали сте в деловодството за някаква молба, вероятно подадена от Руфъс Хармс. Всъщност това е било още преди бягството, нали? Какво търсехте?

— Мислех, че… искам да кажа…

— Джон Фиск ли те насочи към този човек? — рязко попита Найт.

Гледаше я изпитателно и като видя разочарованието по лицето й, Сара се почувства още по-виновна.

— Не, сама реших.

— Защо? — попита Чандлър.

След разговора с Фиск в кафенето вече имаше известна представа каква е истината. Но трябваше да я чуе от Сара.

Тя въздъхна дълбоко и още веднъж огледа вражеските редици. Искаше й се Фиск ненадейно да долети на помощ, но това нямаше да се случи.

— Един ден случайно забелязах някакъв документ, вероятно молба, с името на Руфъс Хармс. Проверих в деловодството, защото не си спомнях да съм виждала това име в регистъра. И наистина нямаше сведения.

— Къде видяхте молбата? — намеси се Рамзи, преди Чандлър да зададе нов въпрос.

— На едно място — смутено измънка Сара.

— Сара — строго изрече Найт, — няма смисъл да прикриваш когото и да било. Просто кажи истината. Недей да си съсипваш кариерата.

— Не помня къде я видях — упорито отвърна Сара. — Беше само за малко. Две-три секунди. Прочетох името на Хармс, но не знам нищо за съдържанието.

— Ако сте подозирали, че е молба, подадена извън установения ред — намеси се Пъркинс, — тогава защо не я отнесохте в деловодството?

Какво можеше да отговори?

— Моментът не беше подходящ, а после вече нямах възможност.

— Моментът не бил подходящ? — Рамзи изглеждаше готов да избухне. — Доколкото разбрах, вие съвсем неотдавна сте разпитвали в деловодството за тази „изчезнала“ молба. И тогава ли не беше подходящ момент да я регистрирате?

— Тогава вече не знаех къде се намира.

— Чуйте, мис Еванс — отсече Маккена, — или ще ни кажете всичко, или ще го разберем по друг начин.

Сара се изправи.

— Не приемам нито тона, нито отношението ви.

— Мисля, че е във ваш интерес е да ни помогнете — каза Маккена. — И да не прикривате повече братята Фиск.

— Какво говорите?

— Имаме основания да подозираме, че Майкъл Фиск е взел тази молба с користни цели и по някакъв начин ви е замесил — съобщи Чандлър.

— Ако наистина е така, а вие сте го прикривали, извършвате много сериозно нарушение, мис Еванс — каза Рамзи.

— Обикаляхте и разпитвахте, защото така искаше Джон Фиск, нали?

— Може да ви се стори чудно, но понякога мисля и действам сама, агент Маккена — гневно отвърна тя.

— Знаете ли, че Майкъл Фиск е застрахован за половин милион долара в полза на брат си?

— Да, Джон ми каза.

— А знаете ли, че Фиск няма алиби за времето, когато е убит брат му?

Сара поклати глава и се усмихна измъчено.