Ниско приведен, Джош заобиколи колибата, като спираше да се ослуша. Веднъж се осмели да надигне глава към един от прозорците с надеждата да види през отсрещен прозорец къде е джипът, но ъгълът се оказа неподходящ. Вече се чувстваше във форма. Страхът не го бе напуснал, но Джош бе успял да го превърне в адреналин, да изостри до предел всичките си сетива. Той насочи пистолета право напред. Отлично разбираше, че ако врагът е разгадал плана му, най-добрата тактика за Тремейн ще е да изостави прикритието и да пропълзи насреща покрай бараката — така щеше да изненада Джош някъде по средата. Автомат срещу пистолет, сто куршума срещу един. Джош щеше да загине, а след него и Руфъс.
Той направи още крачка напред. После отново чу автоматична стрелба и трясъка на куршуми по камионетката. Втурна се напред, готов да изскочи иззад ъгъла. Докато Тремейн обстрелваше Руфъс, Джош можеше да заобиколи откъм фланга и да запуши веднъж завинаги устата на гадното копеле.
Този план рухна веднага щом зави зад ъгъла, защото насреща стоеше Тремейн и се целеше с пистолет в главата му. Смаяният Джош спря тъй рязко, че се подхлъзна по камъчетата и падна назад. Това го спаси. Вместо в мозъка, куршумът се заби в рамото му. Ударът отхвърли Джош, краката му излетяха напред, подкосиха Тремейн и двамата тежко рухнаха на земята, изпускайки пистолетите.
Тремейн скочи пръв; Джош, притиснал с ръка окървавеното си рамо, стана по-бавно. Тремейн измъкна нож. Някъде настрани автоматът замлъкна. Джош изкрещя, когато Тремейн връхлетя срещу него и двамата се блъснаха в стената на бараката, разтърсвайки до основи паянтовата постройка. Успя да блокира с лакът ръката на Тремейн. Прониза го адска болка. Сякаш проклетият куршум бе плъзнал от рамото да проучи цялото тяло. Успя да ритне Тремейн в корема, но само след миг онзи отново скочи. Джош усети как ножът разкъса ризата и се впи в ребрата му. Започна да губи съзнание. Болката от първата рана бе тъй ужасна, че почти не усети втората. Едва различи как Тремейн издърпа ножа от тялото му и вдигна ръка за последния удар. Сигурно в гърлото, каза си Джош, докато мозъкът му бавно спираше да работи. В гърлото е бързо и смъртоносно. Точно така бих постъпил на негово място, помисли той, потъвайки в мрака.
Ножът така и не полетя надолу. Застина на най-високата точка и повече не се приближи до Джош Хармс. Тремейн риташе и се гърчеше в две могъщи ръце, които го откъснаха от ранения. Руфъс стоеше точно зад него. С едната ръка стискаше китката му. Заблъска я в стената, докато пръстите на Тремейн се отпуснаха и изтърваха ножа. Тремейн беше грамада от мускули и отлично владееше изкуството на ръкопашния бой. Но пред Руфъс изглеждаше като джудже. Малцина биха могли да устоят срещу Руфъс. Сграбчеше ли противника, гигантът стискаше като разярена мечка. А сега държеше човека, който бе превърнал живота му в безкраен кошмар.
Когато Тремейн опита да смачка с лакът гръкляна му, Руфъс смени тактиката. Вдигна врага от земята и започна да блъска лицето му в дъските, докато окървавеният Тремейн престана да се съпротивлява. Накрая тласна главата му през прозореца и парчета стъкло разрязаха дълбоко лицето на жертвата. В този момент Джош изкрещя от болка, Руфъс се озърна към него и леко разхлаби хватката. Усещайки това, Тремейн ритна Руфъс по коляното, заби лакът в бъбрека му и го повали на земята. Светкавично се претърколи, сграбчи ножа и замахна срещу беззащитния си противник. Куршумът го улучи право в тила и той рухна мъртъв.
Руфъс скочи и погледна брат си. Над дулото на пистолета в ръката му се виеше дим. После Джош изтърва оръжието и отново падна по гръб. Руфъс се хвърли напред и коленичи до него.
— Джош! Джош!
Джош отвори очи и погледна сгърченото тяло на Тремейн, изпитвайки едновременно облекчение и погнуса от онова, което бе сторил. Дори и най-злият враг на света не изглежда толкова страшен, когато е мъртъв. Той завъртя очи към Руфъс.
— Добре се справи, братче. Мамка му, доста по-добре от мен.
— Ако не го беше убил, щях да съм мъртъв.
— Няма вече да те тормози. Няма вече да те…
Руфъс разкъса ризата на брат си и огледа раните. Ножът само бе разрязал плътта между ребрата. Руфъс реши, че едва ли е засегнал вътрешните органи, но кървеше ужасно. С куршума обаче нещата стояха много по-зле. Видя изцъкления поглед на брат си и кръвта по устните му. Можеше да спре отвън кръвоизлива, но не можеше да стори нищо за вътрешните увреждания. И това щеше да убие Джош. Руфъс смъкна ризата и наметна брат си, който трепереше въпреки горещината.
— Дръж се, Джош.
Руфъс изтича до джипа, откри аптечката и се върна при брат си. Джош бе затворил очи и сякаш не дишаше. Руфъс лекичко го разтърси.
— Джош, Джош, недей, отвори си очите, дявол да те вземе. Недей да ми заспиваш. Джош!
Най-сетне Джош отвори очи и като че го позна.
— Трябва да изчезваш оттук, Руфъс. След толкова стрелба може да дойдат хора. Трябва да се махаш. Незабавно.
— Прав си…
