— Донякъде. Но агент Маккена твърдо вярва, че аз съм лошото момче.
— Чандлър едва ли е на същото мнение.
— Ще видим.
Върнаха се обратно към Върховния съд. Докато слизаше, Найт каза:
— Ако подозренията ти се окажат основателни и някой в съда е замесен… — За момент нямаше сили да продължи. — Осъзнаваш ли какъв удар ще бъде това за репутацията на Върховния съд?
— Много неща не разбирам в този живот, но едно ми е ясно. — Той помълча и добави: — Цялата репутация на Върховния съд не може да оправдае смъртта на невинен човек в затвора.
Руфъс тревожно се вглеждаше в брат си след поредния изтощителен пристъп на кашлица. Джош опита да се надигне с надеждата, че така ще диша малко по-леко. Знаеше, че вътрешностите му са почти унищожени. Всеки момент можеше да се скъса още нещо и това щеше да бъде краят. Продължаваше да притиска пистолета до ребрата си. Но май нямаше нужда от нов куршум. Първият щеше да го довърши.
Имаха късмет, че Тремейн и Рейфийлд не бяха взели военна кола. Но едната страна на джипа беше смачкана от сблъсъка с камионетката и това щеше да привлече нежелано внимание. Добре поне, че платнището донякъде ги прикриваше от любопитни погледи.
Руфъс не знаеше накъде да кара, а Джош често губеше съзнание и не можеше да му помогне. Руфъс отвори жабката и намери карта. Огледа я набързо и проследи с пръст пътя за Ричмънд. Трябваше да излезе на магистралата. Ако се наложеше, щеше да спира и да разпитва. Той измъкна визитната картичка от джоба на ризата си и погледна телефонните номера. Сега оставаше само да намери телефон.
Когато Фиск и Маккена пристигнаха в кантората, агентът каза:
— Хайде да го вземем.
— Ще изчакаме полицията — твърдо отсече Фиск.
Точно в този момент наблизо спря полицейска кола и от нея излезе Хоукинс.
— Какво става тук, Джон? — озадачено попита той.
Фиск посочи Маккена.
— Агент Маккена смята, че съм убил Майк. Дошъл е да вземе пистолета ми за балистична експертиза.
Хоукинс погледна враждебно Маккена.
— И това ако не е най-голямата тъпотия, която съм чувал…
— Много благодаря за официалното изявление, полицай… Хоукинс, нали не греша? — каза Маккена и пристъпи напред.
— Не грешите — мрачно отвърна Хоукинс.
— Е, полицай Хоукинс, имате разрешението на мистър Фиск да потърсите в кантората деветмилиметров пистолет, регистриран на негово име. — Маккена се озърна към Фиск. — Предполагам, че все още сте съгласен. — След като не получи отговор, той отново се завъртя към Хоукинс. — Ако нещо не ви допада, отиваме да поговорим с началството, а след това си търсете друга работа.
Преди Хоукинс да извърши някоя глупост, Фиск го хвана за ръкава.
— Дай да свършваме по-бързо, Били.
Докато влизаха в сградата, Фиск подхвърли:
— Лицето ти вече изглежда чудесно.
Хоукинс се усмихна смутено.
— Да, благодаря.
— Какво е станало? — попита Маккена.
Хоукинс му хвърли навъсен поглед.
— Един тип се беше надрусал здравата. Малко трудно го арестувахме.
Пред вратата на кантората имаше купчинка писма и пратки. Фиск ги вдигна и отключи. Влезе, пристъпи напред и изсипа пощата върху бюрото. После отвори горното чекмедже. Бръкна вътре, дълго рови из съдържанието и накрая вдигна глава.
— Тук беше, в това чекмедже. Видях го малко преди да ми телефонираш за Майк, Били.
Маккена скръсти ръце и се вторачи в него.
— Добре, има ли някой друг достъп до кабинета ви? Чистач, секретарка, доставчици, миячи на прозорци…
— Не, никой. Само собственикът на сградата има ключ.
— Колко време те нямаше? — попита Хоукинс. — Два дни?
— Точно така.
Маккена огледа вратата.
— Няма следи от взлом.
— Това не означава нищо — каза Хоукинс. — Който си знае работата, ще отключи, без да оставя следи.
— Кой знаеше за пистолета? — попита Маккена.
— Никой.
— Може би го е взел някой от клиентите, за да ограби банка.
— Не разговарям с клиентите си в кантората, Маккена. Когато ме потърсят, най-често вече са в затвора.
— Е, изглежда, имаме малък проблем. Брат ви е убит с деветмилиметров куршум. Вие имате деветмилиметров пистолет. Сам признавате, че до неотдавна е бил у вас. А сега липсва. Нямате алиби за времето на убийството и печелите от смъртта на брат си половин милион.
Хоукинс стрелна очи към Фиск.
— Майк е бил застрахован — обясни Фиск. — Заради нашите.
— Поне така твърдите вие, нали? — подметна Маккена.
Фиск пристъпи към него.
— Ако вярвате, че имате основания да ме арестувате, направете го. Ако не, пръждосвайте се от кантората ми.
Маккена не трепна.
— Мисля, че дадохте разрешение на полицай Хоукинс да потърси оръжието из цялата ви кантора, а не само в това чекмедже. Приятел или не, очаквам от него да изпълни служебните си задължения.
Фиск се отдръпна и погледна Хоукинс.
— Започвай, Били. Аз ще отскоча до кафето на ъгъла. Искаш ли нещо?
Хоукинс поклати глава.
— Аз бих пийнал чашка кафе — каза Маккена и тръгна след Фиск. — Така ще можем да си побъбрим.
