Сара отби по алеята. Въздъхна дълбоко. Буикът беше тук. Докато излизаше от колата, я лъхна мирис на окосена трева. Ароматът разбуждаше спомени за футболни срещи в гимназията и лениви, спокойни вечери в Каролина. Щом почука, вратата се отвори толкова бързо, че тя едва не падна от стъпалото. Ед Фиск сигурно я бе видял да пристига. Преди да затръшне вратата под носа й, тя му протегна снимката.
На нея имаше четирима души — Ед и Гладис Фиск заедно със синовете си. Всички се усмихваха.
Ед погледна въпросително Сара.
— Беше в кабинета на Майк. Реших да ви я върна.
— И защо?
Тонът му беше все тъй студен, но поне не крещеше ругатни.
— Защото сметнах, че тъй ще е най-правилно.
Ед взе снимката.
— Нямам какво да ви кажа.
— Аз обаче имам. Обещала съм нещо, а никога не нарушавам обещанията си.
— На кого? На Джони ли? Е, предайте му, че напразно ви е изпратил да ми замажете очите.
— Той не знае, че съм тук. Каза ми да не идвам.
Ед като че се изненада.
— Тогава защо дойдохте?
— Заради обещанието. Джони не беше виновен за онова, което видяхте. Вината е моя.
— Не ме убеждавайте. За тая работа трябват двама.
— Може ли да вляза?
— Не виждам причина.
— Много бих искала да поговорим за синовете ви. Мисля, че трябва да узнаете нещо. Тогава ще разберете. Няма да се бавя и обещавам, че след като свърша, повече няма да ви досаждам. Моля ви.
След дълго мълчание Ед се отдръпна настрани. Влязоха и той затръшна вратата.
Холът изглеждаше точно както предния път. Явно стопанинът обичаше всичко да е на място. Сара си представи гаража, подреден по същия начин. Ед кимна към канапето и тя седна. Той прекрачи в столовата и внимателно сложи снимката между другите фотографии. После неохотно попита:
— Искате ли нещо за пиене?
— Само ако и вие искате.
Ед седна насреща.
— Не ми се пие.
Тя го погледна внимателно. Сега ясно виждаше приликата с двамата му синове по лице и телосложение. Майк беше взел нещо и от майка си, но Джон почти не. Ед понечи да запали цигара и се поколеба.
— Запалете, ако ви се пуши. Къщата е ваша.
Ед прибра запалката и цигарите.
— Гладис не ми разрешаваше да пуша вътре, трябваше да излизам. Старите навици трудно се преодоляват.
Той скръсти ръце и зачака.
— С Майк бяхме много добри приятели.
Лицето на Ед пламна.
— Не ми се вярва след онова, което видях.
— Истината, мистър Фиск…
— Виж какво, викай ми Ед — изръмжа той.
— Добре, Ед, истината е, че бяхме добри приятели. Така го виждах аз, но Майк искаше нещо повече.
— Какво намекваш?
Сара преглътна и се изчерви.
— Майкъл искаше да се омъжа за него.
Ед трепна.
— Никога не ми е казвал.
— Сигурно. Разбираш ли… — Тя се поколеба, очаквайки с тревога реакцията му. — Разбираш ли, аз му отказах.
Сара се сви, но Фиск просто седеше и се мъчеше да осмисли чутото.
— Така значи? Излиза, че не си го обичала.
— Не го обичах… не така, искам да кажа. Не знам защо. Той изглеждаше съвършен. Може би това ме е плашело — да споделя живота си с такъв човек, непрекъснато да го догонвам. А и беше толкова затънал в работа. Дори да го обичах, не знам дали в живота му щеше да има място за мен.
Ед наведе глава.
— Не беше лесно да отгледаме тия момчета. Джони се справяше с всичко, но Майк… Майк беше направо великолепен, с каквото и да се захванеше. Докато растяха, аз работех като вол и не усещах накъде вървят нещата. Сега разбирам. Все хвалех Майк. Прекалено много го хвалех. Майк казваше, че Джони не иска да има нищо общо с него, без да обяснява защо. А Джони наистина си е затворен. И дума не можеш да изкопчиш от него.
Сара погледна през прозореца до него. Върху плачещата върба отвън бе кацнала птица кардинал.
— Знам — каза тя. — През последните дни много често бях с него. Знаеш ли, по-рано си мислех, че ще разбера изведнъж: ето, с този човек искам да живея до края на дните си. Сега ми се струва глупаво. И непочтено. Така ли е?
По лицето на стареца плъзна едва забележима усмивка.
— Когато я видях за пръв път, Гладис беше сервитьорка в закусвалнята срещу гаража, където работех. Един ден влязох с тайфа приятели и щом я зърнах, престанах да чувам какво ми говорят. Сякаш бяхме останали само двамата в целия свят. Върнах се на работа и без малко да съсипя един двигател. Не ми излизаше от главата.
Сара се усмихна.
— Познавам добре ината на Майкъл и Джон Фиск. Не вярвам да си спрял дотам.
Ед също се усмихна.
— През следващите шест месеца закусвах, обядвах и вечерях все там. Почнахме да излизаме заедно. Накрая събрах смелост и я помолих да се омъжи за мен. Бог ми е свидетел, бих я помолил още първия ден, но се боях, че ще ме помисли за смахнат. — Той помълча, после отсече: — И си живяхме страхотно. — Вгледа се в лицето й. — И с теб ли стана така, когато видя Джони? — Изчака я да кимне и попита: — Майк знаеше ли?
