Сара отключи вратата на къщата си и бързо изтича вътре. От колата бе опитала да се свърже със служебния и домашния телефон на Фиск, после бе позвънила на Ед, но той не знаеше нищо за сина си. Тя хвърли чантичката върху кухненската маса, качи се горе, свали мокрите дрехи и се преоблече с джинси и тениска. Беше на път да изпадне в паника и не знаеше какво да прави. Ако Деласандро беше замесен в тази история, нещата тръгваха много зле. Той имаше достъп до цялата информация по следствието. Но фактът, че е замесен и агент Маккена, означаваше истинска катастрофа. Дявол да го вземе, та той на практика ръководеше изцяло разследването. Сега Сара виждаше колко тънко е манипулирал всеки ход по случая. Замесването на Фиск, изгонването й от съда; всичко това с една и съща цел — да се докаже, че Джон е убил брат си. Версията беше лъжа от начало до край, но за един страничен наблюдател голите факти я правеха съвсем логична.
Опита да се свърже с кабинета на Чандлър. Искаше да знае със сигурност дали агент Маккена е служил във Форт Плеси, или става дума за случайно съвпадение на имената. Не можеше да повярва, че в случая са замесени двама души с еднаква фамилия, но трябваше да провери. За нещастие Чандлър не бе в управлението. От кого още можеше да потърси сведения? Дженсън вероятно би могъл да изясни, но щеше да му трябва време. Все пак тя позвъни, но отсреща не отговаряха. Кой друг? И изведнъж се сети. Набра номера. След третия сигнал чу женски глас. Беше икономката.
— Там ли е той? Обажда се Сара Еванс.
След минута в слушалката прозвуча гласът на Джордан Найт.
— Сара?
— Знам, че моментът е ужасно неподходящ, сенаторе.
— Чух какво е станало днес — хладно изрече той.
— Знам какво си мислите и съм сигурна, че каквото и да кажа, няма да променя мнението ви.
— Вероятно си права. Но поне ще ти кажа, че Бет се чувства ужасно. От целия съд тя те подкрепяше най-силно.
— Много благодаря. — Сара отдръпна слушалката от ухото си и положи усилие да овладее нервното напрежение. Сега всяка секунда бе решаваща. — Искам да ви помоля за една услуга.
— Услуга ли? — изненада се Джордан.
— Информация за един човек.
— Сара, не смятам, че е твърде уместно.
— Сенаторе, вече никога, наистина никога няма да ви безпокоя, но непременно трябва да знам отговора на един въпрос, а с вашите възможности и лични познанства вие сте единственият, към когото мога да се обърна. Моля ви. Заради старото приятелство.
Джордан се замисли.
— Е, в момента не съм на служба. Между нас казано, тъкмо се готвя за късна вечеря с Бет.
— Но можете да позвъните в кабинета си или на ФБР.
— На ФБР ли? — високо повтори той.
— Едно телефонно обаждане ще свърши работа — продължи бързо Сара. — Аз съм си у дома. Можете дори да насочите отговора право към мен. Повече никога няма да ви потърся.
Най-сетне Джордан омекна.
— Добре, какъв е въпросът?
— Става дума за агент Маккена.
— Какво точно?
— Трябва да знам дали е служил в армията. По-точно във Форт Плеси през седемдесетте години.
— За какво ти е притрябвало да го знаеш?
— Сенаторе, много е сложно за обяснение.
Той въздъхна.
— Добре. Ще видя какво мога да направя. Ще заръчам на някой от кабинета да провери и да ти се обади. Значи си у дома?
— Да.
— Сара, дано да знаеш какво вършиш.
— Повярвайте ми, сенаторе, знам.
— Щом така казваш… — неуверено промърмори той.
Когато след около петнайсет минути Джордан се върна в столовата, Елизабет вдигна очи към него.
— За какво те търсеше Сара?
— Много странна история. Нали знаеш онзи агент от ФБР? Дето се оплакваше от него.
Тя настръхна.
— Уорън Маккена. Какво става с него?
— Сара иска да знае дали е служил в армията.
Елизабет Найт изтърва вилицата.
— Откъде-накъде се интересува?
— Не знам. Не пожела да ми каже. — Забелязвайки напрежението й, Джордан я огледа тревожно. — Добре ли си?
— Добре съм. Просто днешният ден беше истински ад.
— Знам, скъпа, знам — утешително каза той. После наведе поглед към изстиналото говеждо. — Май спокойната вечер се провали.
— Какво й каза?
— Какво ли? Казах, че ще проверя. И че някой от моите хора ще й се обади. Точно това направих, свързах се с кабинета. В момента сигурно проверяват с компютъра или нещо подобно.
— Къде е Сара?
— У дома, чака да получи отговор.
Елизабет пребледня и се изправи.
— Бет, добре ли си?
— Заболя ме глава. Трябва да взема аспирин.
— Да ти донеса ли?
— Не, недей. Довърши си вечерята. После може би най-сетне ще успеем да си отпочинем.
Джордан Найт проследи съпругата си с тревожен поглед. Елизабет Найт наистина се нуждаеше от аспирин, защото я мъчеше ужасно главоболие. Но след това тя тихо отскочи до стаята си, взе телефона и набра номер.
— Ало — изрече гласът отсреща.
— Току-що се обади Сара Еванс. Зададе на Джордан един въпрос.
— Какъв въпрос?
— Иска да знае дали някога сте служили в армията.
Уорън Маккена разхлаби вратовръзката си и отпи глътка вода от чашата върху бюрото. Току-що се бе върнал от срещата във Върховния съд.
— Какво й каза той?
Елизабет се мъчеше да удържи сълзите.
— Че ще провери и ще й се обади.
Маккена замислено кимна.
— Къде е тя?
— Каза на Джордан, че си е у дома.
— А Джон Фиск?
