Ричард Пъркинс смъкна скиорската маска и я изгледа злобно. После се усмихна на смайването й, отвори раницата и измъкна отвътре папките.
— Много си небрежна, Сара. Не забеляза ли и моето име в списъка?
Сара го гледаше яростно.
— Значи в това гнусно престъпление са замесени разпоредителят на Върховния съд и шефът на охраната!
— Не аз убих онова дете — каза Деласандро. — Хармс го извърши.
— Нима си вярваш, Лио? Не Руфъс, а ти си убил детето. Все едно, че сам си го стиснал за гърлото.
Изведнъж лицето на Деласандро се изкриви от ненавист.
— Онова мръсно копеле. Ако зависеше от мен, щях да го натъпча с олово, а не с някакво си лекарство. Той беше позор за униформата.
— Страдал е от дислексия — изкрещя Сара. — Идиот такъв, човекът не е изпълнявал заповеди, защото не ги е разбирал. Напразно сте убили детето, напразно му съсипахте живота.
Деласандро се ухили зловещо.
— Аз не съм на същото мнение. Никак даже. Той получи каквото си беше заслужил.
— Как ти е лицето, Лио? Джон те е цапардосал здравата. Естествено, той знае всичко.
— Значи просто ще трябва да навестим и него.
— Ти, Вик Тремейн и Франк Рейфийлд, нали?
— Адски си права — пак се ухили Деласандро.
— Приятелчетата ти са мъртви. — Този път се ухили Сара, виждайки как усмивката му помръква. — Нападнали от засада Руфъс и брат му, но както и миналия път не успели да свършат работата.
— В такъв случай се надявам ние да я довършим.
Сара го огледа от глава до пети и накрая с отвращение поклати глава.
— Кажи ми нещо, Лио. Как се е намерило място в полицията за гадина като теб?
Деласандро я зашлеви през лицето и щеше да удари отново, ако Пъркинс не го бе спрял.
— Няма време за глупости, Лио. — Той сграбчи Сара за рамото. — Фиск е с Хармс, нали? Затова трябваше да отвлечеш вниманието, прав ли съм?
Сара извърна глава към звънящия телефон. С пръст върху спусъка Пъркинс пъхна пистолета под брадата й.
— Питам те за последен път. Заедно ли са Фиск и Руфъс Хармс? — Той притисна по-силно. — Бог ми е свидетел, след две секунди главата ти ще изчезне. Отговаряй!
— Да! — задавено изрече тя, усещайки натиска на метал върху гръкляна си. — Заедно са.
Пъркинс я блъсна към телефона.
— Вдигни слушалката. Ако е Фиск, определи му среща. Да е нейде наблизо, но на закътано място. Кажи му, че си открила нови сведения. Предупредиш ли го някак, мъртва си. — Той видя, че Сара се колебае и добави: — Направи го! Инак умираш!
Сега Сара разбираше, че кроткият Пъркинс е далеч по-опасен от Деласандро. Бавно вдигна слушалката. Пъркинс стоеше до нея, ослушваше се и притискаше пистолета към слепоочието й. Тя въздъхна дълбоко, опитвайки да се успокои.
— Ало.
— Сара? — прозвуча отсреща гласът на Фиск.
— Търсих те къде ли не.
— Аз съм с Руфъс.
Пъркинс наостри уши и притисна пистолета още по-силно.
— Къде сте? — попита Сара.
— На половината път за Вашингтон. Спрели сме на една отбивка.
— Какво смяташ да правиш?
— Мисля, че е време да идем при Чандлър. Вече разговарях с Руфъс.
Пъркинс поклати глава и посочи към телефона.
— Мисля, че не е добра идея, Джон.
— Защо?
— Аз… аз открих някои подробности, които трябва да знаеш. Преди да се срещнеш с Чандлър.
— Какви по-точно?
— Не е за разговор по телефона. Може да ни подслушват.
— Я стига. Не ми се вярва, Сара.
— Знаеш ли какво, кажи ми номера и аз ще ти позвъня от колата. — Тя се озърна към Пъркинс. — Можем да си уговорим среща някъде. След това ще отидем при Чандлър. Така или иначе, ФБР знае номера на колата ти. Трябва да се отървеш от нея.
Фиск продиктува номера, Сара го записа в бележника до телефона и откъсна листа.
— Сигурна ли си, че не можем да говорим в момента?
— Свързах се с твоя приятел от военната прокуратура — изрече Сара и мислено се помоли за онова, което щеше да каже. Ако Фиск реагираше не както трябва, с нея бе свършено. Можеше само да се надява. — Дарнъл Джаксън ми каза всичко за експериментите с ФЦП.
Фиск застина и се озърна към Руфъс, който седеше в колата насред мрачния паркинг.
— Дарнъл никога не ме е подвеждал — побърза да отговори той.
Сара тихо въздъхна от облекчение.
— Ще ти позвъня след пет минути.
Тя остави слушалката и се обърна към двамата. Пъркинс се усмихна злобно.
— Добра работа, Сара. А сега да вървим при приятелите ти.
След като Сара му съобщи къде да се срещнат, Фиск позвъни на още един телефон. Новината не беше добра. Никак. После се върна в колата и погледна Хармс.
— Спипал е Сара.
— Кой?
— Старият ти приятел. Деласандро. Само той беше останал.
— Как така само той?
— Рейфийлд и Тремейн са мъртви. Остава Деласандро. Сара ме предупреди, без той да усети… — Фиск не довърши и се вгледа в недоумяващото лице на Руфъс. После тревожно попита: — Руфъс, колко души имаше в карцера през онази нощ?
— Петима.
Фиск безсилно се отпусна на седалката.
— Знаех само за трима. Кои са другите двама?
— Пъркинс. Дик Пъркинс.
Фиск усети, че му призлява.
— Ричард Пъркинс е разпоредител на Върховния съд.
— Не съм го виждал от онази нощ и много се радвам. След Тремейн той беше най-гадният в цялата група. Редовно идваше да ме пердаши с палка, мръсникът. Той ми би инжекцията.
