— А петият?
— Нямам представа. Дотогава не го бях виждал.
— Нищо, мисля, че знам кой е.
Сара не му бе казала, че е открила името в списъка на военнослужещите от Форт Плеси, но Фиск сам бе стигнал до неизбежния извод. Пред погледа му ясно изплува образът на Уорън Маккена. Ето защо агентът от ФБР се мъчеше да му припише убийството. Всичко се връзваше. Фиск подкара колата.
— Къде отиваме?
— Преди малко Сара пак се обади. Тя… те искат да се срещнем край шосето през парк „Джордж Уошингтън“ във Вирджиния. Опитах да се свържа с Чандлър, но не го открих. Оставих му съобщение къде ще бъдем. Дано да го получи навреме.
— Значи отиваме там?
— Иначе ще убият Сара. Ако искаш, може и да не идваш.
Вместо отговор Руфъс извади от джоба си пистолет и му го подаде.
— Знаеш ли как се използва това?
Фиск взе пистолета, извади пълнителя и провери дали е зареден.
— Мисля, че ще се справя — каза той.
Минаваше полунощ и шосето бе пусто. Тук-там имаше отбивки с места за пикник, където през деня гъмжеше от весели семейства. Но докато Фиск бавно караше по шосето, районът изглеждаше мрачен, безлюден и смъртоносен. Пътните знаци отминаваха един след друг и най-сетне той видя търсената табела. В същия момент зърна и колата на Сара, спряна сред празния паркинг. Високи дървета ограждаха поляна за пикник. В мрака зад нея Фиск едва различи още по-тъмно петно — река Потомак.
Свит на задната седалка, Руфъс предпазливо надничаше през страничното стъкло. Погледът му плъзна по мрачния пейзаж.
— Има някой в колата — каза той. — Не знам дали е мъж или жена.
Фиск присви очи и кимна. На идване бяха обсъдили плана донякъде. Сега трябваше да го доразвият в зависимост от терена. Той продължи още малко, докато завоят зад тях скри колата на Сара. После спря. Задната врата се отвори, Руфъс бързо изчезна между дърветата и продължи към паркинга.
Фиск потегли обратно и спря на няколко метра от колата на Сара. Вгледа се и с облекчение я видя да седи зад волана. Стисна пистолета и бавно излезе. Надникна над покрива на колата си.
— Сара.
Тя го погледна, кимна и се усмихна измъчено. Усмивката изчезна, когато човекът до нея се надигна и насочи пистолет към главата й. Двамата излязоха през лявата врата. Деласандро преметна ръка през шията на Сара. С другата продължаваше да притиска пистолета към слепоочието й.
— Насам, Фиск — подвикна той. Фиск се престори на изненадан. — Къде е Хармс?
Фиск демонстративно разтърка бузата си.
— Размисли в последния момент. Уплаши се от ченгетата. Удари ме и избяга.
— И не е взел колата? Не ми се вярва. Казвай истината, иначе ще натъпча с олово мозъка на приятелката ти.
— Истината ти казвам. Нали знаеш колко години е бил в затвора. Не взе колата, защото не може да кара.
Деласандро се замисли.
— Ела насам. И дръж ръце високо във въздуха.
Фиск пъхна пистолета отзад под колана си и вдигна ръце. Бавно заобиколи колата и тръгна към тях. Когато наближи, видя посинялата буза на Сара.
— Добре ли си, Сара?
Тя кимна.
— Извинявай, Джон.
— Стига си дрънкала — изръмжа Деласандро. — Фиск, къде точно избяга Хармс?
— На отклонението от магистралата.
— Голяма глупост. Няма да стигне далеч.
— Е, както казва поговорката, можеш да отведеш коня до водата…
— Защо ли не ти вярвам?
— Може би защото цял живот лъжеш като разпран и мислиш, че всички други го правят.
Деласандро завъртя пистолета към главата на Фиск.
— Няма да ти е толкова весело, като те гръмна.
— Трудничко ще се отървеш от два трупа.
Деласандро кимна назад към реката.
— Не и с помощта на майката природа.
— И вярваш, че Чандлър няма да заподозре нищо?
— Какво има да подозира? Ченгетата смятат, че си убил брат си заради застраховката. Мацката е уволнена заради теб и тъпия ти брат. Срещате се, играта загрубява. Може би ти си я убил, след това си се застрелял. Може и да е обратното. На кого му пука? Ще открият колата й, а след няколко дни нейде из реката ще намерят и труповете ви… или поне каквото е останало. Край на следствието.
— Планът не е лош. И тъй като знам, че нямаш толкова ум да го измислиш, къде са ти съучастниците?
— За кого говориш?
— За другите двама от карцера.
— Единият е Пъркинс — намеси се Сара. — И той е тук.
— Млъквай! — кресна Деласандро.
— Знам за него. Мисля, че се досещам и кой е другият.
— Тия теории ги развивай на рибите. Да вървим.
Тримата тръгнаха към реката. Фиск се озърна през рамо.
— Не си го и помисляй, Фиск — отсече Деласандро. — Не от две крачки, ами от петдесет метра мога да те надупча. А ако си заръчал на оная тъпа маймуна да ме нападне между дърветата, само това чакам.
Фиск изтръпна, защото точно такъв беше планът му. В този момент до крака на Деласандро се заби куршум. Той изкрещя и отдръпна пистолета от главата на Сара.
Фиск го удари с всичка сила в корема и стовари юмрук върху главата му. Преди врагът да се опомни, Руфъс връхлетя иззад близкото дърво и го блъсна като побеснял танк. Деласандро отхвръкна по брега и се свлече във водата. Фиск измъкна пистолета. Руфъс понечи да изтича след Деласандро, но наоколо пак просвистяха куршуми и тримата се проснаха на земята.
Фиск бе преметнал ръка през раменете на Сара.
