— Ричард, ако обичаш, съобщи на съдия Мърфи и неговите сътрудници, че детектив Чандлър би искал да се срещне с тях колкото може по-скоро. Предполагам, че ще е най-удобно да уговорим срещата за утре след заседанието.
— Чудесно — отвърна Чандлър.
— Освен това ще се погрижа да прикрепя към вас правен съветник, който да координира работата и да решава евентуалните въпроси, свързани със съдебната тайна. Сара, утре си тук, нали? Ти беше близка с Майкъл.
Фиск я огледа и неволно се запита: доколко близка?
Рамзи отново протегна ръка към Фиск.
— Бих ви помолил да ме уведомите кога ще е погребението. — После той се завъртя към Пъркинс и изрече многозначително: — Ричард, моля те да наминеш в кабинета ми, след като поговориш със съдия Мърфи.
Когато Рамзи и Пъркинс се отдалечиха, Маккена отново надникна в кабинета на Майкъл Фиск.
— Мистър Деласандро — каза Чандлър, — за да сведем суматохата до минимум, утре ще доведа екип. Така няма да се наложи да претърсваме кабинета повторно.
— Благодаря — отвърна Деласандро.
— Искам обаче тази врата да бъде заключена, докато се върна — продължи Чандлър. — Никой не бива да влиза, това се отнася както до вас и мистър Пъркинс — той погледна втренчено агент Маккена, — така и до всеки друг.
Докато Деласандро кимаше, Маккена хвърли мрачен поглед на детектива.
Фиск се озърна и забеляза, че Райт зяпа Чандлър. Младежът бързо затвори вратата на кабинета си и ключалката щракна отвътре. Умно момче, помисли си той.
Докато Фиск и Чандлър вървяха към изхода, изотзад ги догони гласът на Сара.
— Ще имате ли нещо против да ви изпратя?
— Аз не възразявам — каза Чандлър. — Джон?
Фиск сви рамене.
Отново закрачиха. Изведнъж Чандлър се усмихна.
— Защо ли имам чувството, че току-що съм разговарял с Всевишния?
— Мнозина имат такова чувство след среща с председателя — отвърна Сара с усмивка.
— Значи работите при съдия Найт? — попита Фиск.
— Да, започнах втора година.
Завивайки зад ъгъла, тримата едва не се сблъскаха с Елизабет и Джордан Найт.
— О, съдия Найт, тъкмо за вас говорехме — каза Сара и представи спътниците си.
— Сенаторе — каза Чандлър, — високо ценя онова, което вършите за столицата. Ако не бяхте успели да прокарате онези специални фондове за полицията, сега щях да гоня убийците с велосипед.
— Както знаете, това е само капка в морето. Проблемите са се трупали с десетилетия и ще трябва още толкова време, за да ги разрешим — изрече Найт с ораторски тон. Той погледна Фиск и гласът му омекна. — Съжалявам за брат ви, Джон. Не го познавах лично. Рядко идвам в съда. Почна ли прекалено често да обядвам с жена си, вестникарите тутакси вдигат шум, че се опитвам да диктувам решенията й. Сигурно са забравили, че споделяме дом и легло. Но моля да приемете най-искрени съболезнования към цялото ви семейство.
Фиск благодари и добави:
— Не че е кой знае какво, но гласувах за вас.
— Всеки глас има значение. — Найт погледна жена си и се усмихна сърдечно. — Също като тук, нали, госпожо съдия? Как го каза Бренан? За всяко решение трябват поне пет гласа. Божичко, де да имах само толкова грижи. Щях да съм с петнайсет кила по-лек и без нито един бял косъм.
Елизабет Найт не се усмихна. Очите й бяха зачервени като на Сара и изглеждаше по-бледа от обикновено.
— Сара — каза тя, — бих искала да се видим утре, като приключи следобедното заседание. — Изкашля се. — И ако обичаш, поговори със Стивън за изложението по делото „Ченс“. Трябва ми за утре. Може да работи цяла нощ, но утре го искам на бюрото си.
Гласът й бе изтънял, почти писклив.
Сара явно се стресна.
— Веднага ще му кажа, съдия Найт.
Елизабет хвана ръката й.
— Благодаря. — Тя преглътна мъчително. — Моля те, не забравяй, че утре в седем давам вечеря в чест на съдия Уилкинсън.
— Записала съм си — неохотно каза Сара.
Най-сетне Елизабет Найт погледна Фиск.
— Брат ви беше много талантлив юрист, мистър Фиск. Знам, че може да прозвучи безсърдечно, но въпреки всичко работата в съда ще продължи. — Тя уморено добави: — Отдавна научих този урок. Приемете още веднъж моите съболезнования. — Тя погледна часовника си. — Джордан, ще закъснееш за срещата в Капитолия. А и аз имам още малко работа. — Озърна се към Фиск. — Моля да ни извините.
Фиск сви рамене.
— Както казахте, машината не спира.
След като съпрузите си тръгнаха, Сара подхвърли:
— Съдия Найт е строга, но справедлива. — Тя хвърли бърз поглед към Фиск. — Сигурна съм, че не е искала да бъде груба.
— Аз пък мисля, че искаше — каза Фиск.
— Е, за да стигне на този пост, вероятно е трябвало да работи колкото трима мъже — намеси се Чандлър. — Такова нещо не се забравя.
— Радвам се да чуя едно разкрепостено мнение — каза Сара.
— Ако познавахте жена ми, нямаше да се учудвате.
Сара се усмихна.
— Рамзи и Найт гледат на живота от различен ъгъл, макар че нерядко работят заедно. Всъщност той е много благосклонен към нея. Може би не обича да спори с жени. Нали е от старото поколение.
— Не мисля, че има значение дали е мъж или жена — грубовато подхвърли Фиск.
— Тя е изключителен юрист — възрази Сара.
