В този момент се раздаде писукане. Чандлър посегна към колана си, откачи пейджъра и погледна номера на екрана.
— Мога ли да използвам телефон? — попита той.
Сара го поведе по коридора.
След минута Чандлър се върна и уморено поклати глава.
— Още двама симпатяги ме чакат. Огнестрелни рани в главите. С късмет съм се родил, и това си е.
— Ще ме откараш ли до управлението да си взема колата? — попита Фиск.
— В обратната посока съм.
— Аз мога да ви откарам — бързо каза Сара. Двамата я погледнаха. — За днес приключих. Не че съм свършила кой знае какво. — Тя наведе глава и се усмихна тъжно. — Смешното е, че Майкъл не би одобрил такова отношение към работата. Никога не съм виждала толкова всеотдаен човек.
И тя се вгледа в очите на Фиск, сякаш искаше да подчертае думите си.
— Отскочете някъде на вечеря — предложи Чандлър. — Сигурно ще намерите за какво да си поговорите.
Фиск се озърна, явно смутен от тази идея, но накрая кимна.
— Готова ли сте?
— Само минутка. — Сара уморено тръсна глава. — Трябва да кажа на Стивън, че тая нощ го чака работа.
Докато тя се отдалечаваше, Чандлър подхвърли:
— Джон, постарай се да разбереш какво знае. Тя е била близка с брат ти… за разлика от теб.
— Не ме бива много по интригите — промърмори Фиск.
Чувстваше се виновен, че крои планове зад гърба й. Но трябваше да се стегне; та той дори не я познаваше. Сякаш усетил мислите му, Чандлър каза:
— Джон, знам, че е умна, хубава и колежка на брат ти. Виждам, че е потресена от смъртта му. Но не забравяй едно.
— Какво?
— Всичко това
И с тия прощални думи Чандлър се отдалечи.
Джордан Найт стоеше на прага на кабинета и гледаше жена си. Елизабет Найт бе навела глава над бюрото. Пред нея имаше няколко разтворени книги, но очевидно тя не четеше нито една от тях.
— Няма ли да приключваш за днес, скъпа?
Тя изненадано надигна глава.
— Джордан, мислех, че си тръгнал за срещата.
Той пристъпи до нея и почна лекичко да масажира тила й.
— Отмених я. А сега е време да се прибираме.
— Но аз имам още много работа. Всички сме изостанали. Толкова е трудно…
Сенаторът я хвана за лакътя и й помогна да стане.
— Бет, и най-важните работи не са чак толкова важни — решително каза той. — Хайде да си вървим.
Няколко минути по-късно правителствена лимузина ги возеше към дома им. След топъл душ, лека вечеря и чаша вино Елизабет Найт си легна и се почувства почти нормално. Съпругът й седна до нея, вдигна краката й в скута си и ги разтърка.
— Понякога почвам да мисля, че сме жестоки със сътрудниците — каза тя по някое време. — Претоварваме ги. Твърде много изискваме от тях.
— Тъй ли? — Джордан Найт обхвана с пръсти брадичката й. — Ти какво, да не се самообвиняваш за смъртта на Майкъл Фиск? Вечерта, когато са го убили, не е работил до късно. Нали каза, че си е взел болнични? Попадането му на онази уличка из съмнителните квартали няма нищо общо с теб или със съда. Някакъв уличен боклук го е убил. Може да е било обир, може просто да е попаднал на неподходящо място в неподходящо време, но, така или иначе, цялата работа няма нищо общо с теб.
— Полицията смята, че е грабеж.
— Разследването едва започва, но не се съмнявам, че ще му обърнат цялото необходимо внимание.
— Днес един от сътрудниците запита дали е възможно смъртта на Майкъл да има някаква връзка със съда.
Джордан Найт се позамисли.
— Виж, предполагам, че е възможно, но просто не си го представям. — Изведнъж лицето му стана тревожно. — Ако обаче има нещо такова, ще се погрижа да ти осигурят допълнителна охрана. Още утре вдигам телефона и край теб денонощно ще дежури агент от ФБР или тайните служби.
— Джордан, няма смисъл да го правиш.
— И да оставя някакъв смахнат да те отнеме от мен? Често си мисля за това, Бет. Някои от решенията на Върховния съд се посрещат крайно враждебно. Всички получавате смъртни заплахи от време на време. Не можеш да си затварящ очите.
— Не си ги затварям. Просто се мъча да не мисля за тия неща.
— Добре, само не искай същото и от мен.
Тя се усмихна и докосна лицето му.
— Знаеш ли, прекалено много се грижиш за мен.
Той също се усмихна.
— Няма друг начин. Щом имаш нещо безценно, трябва да си го пазиш.
Двамата се целунаха нежно, после Джордан придърпа завивката, изгаси лампата и отиде в кабинета си да поработи още малко. Елизабет Найт не заспа веднага. Дълго лежа с отворени очи в тъмното, обзета от противоречиви вълнения. За щастие сънят я погълна точно когато почнаха да стават прекалено настойчиви.
— Не мога да си представя какво изпитваш, Джон. Знам колко зле се чувствам самата аз, а с Майкъл се познавахме сравнително отскоро.
Пътуваха с колата на Сара. Току-що бяха отминали моста на река Потомак и навлизаха във Вирджиния. Фиск се запита дали това не е намек, че няма какво да узнае от нея.
— Колко време работихте заедно?
— Около година. Майкъл ме уговори да остана в съда още един мандат.
— Рамзи спомена, че сте били близки. Колко близки?
Тя го изгледа рязко.
— Какво намекваш?
— Просто се опитвам да събера факти за брат си. Искам да знам кои са били приятелите му. Дали се е срещал с някого.
