Проста истина полностью

— За пръв път ми се случва да познавам някого, който…

Той се смути и не довърши.

— Няма нищо. Разбирам ви.

Изведнъж цялото внимание на Фиск се насочи към двойката, която идваше по коридора. Или по-точно към едната й половина. Въпреки несъмнената си красота младата жена изглеждаше като момиче от съседния двор, с което можеш да играеш шах или футбол. И да загубиш.

Сара Еванс се вгледа във Фиск. Беше го видяла на влизане в сградата и се досещаше защо е тук. Постара се да бъде наоколо за в случай, че иска да поговори с някого от сътрудниците. Именно затова Пъркинс я „откри“ толкова лесно. Тя спря рязко пред Фиск, принуждавайки Пъркинс да стори същото.

— О — каза Пъркинс. — Джон Фиск, това е Сара Еванс.

— Вие сте братът на Майкъл, нали?

— Чакайте да позная — каза Фиск. — Сигурно никога не е споменавал за мен.

— Грешите.

Двамата енергично си стиснаха ръцете. Очите й бяха зачервени, връхчето на носа също. В гласа й звучеше умора. Фиск забеляза, че в другата си ръка стиска кърпичка. Изпита странното чувство, че са се срещали и друг път.

— Много, много съжалявам за Майкъл — каза тя.

— Благодаря. Беше ужасна изненада.

Фиск примига. Дали само така му се стори, или наистина бе зърнал нещо в очите й? Нещо, подсказващо, че за нея не е било чак такава изненада.

Пъркинс погледна Райт.

— Не знаех, че сте в кабинета си.

— Можехте да почукате — посъветва го Фиск.

Пъркинс го изгледа враждебно и тръгна към Чандлър и Маккена.

— Здрасти, Сара — каза Райт и на устните му трепна усмивка.

По очите му Фиск разбра, че е влюбен до уши в нея.

— Здравей, Стивън. Как я караш?

— Май днес никой не е свършил много работа. Мисля да си тръгвам след малко.

Сара погледна Фиск.

— Всички тук ценяхме много високо брат ви. Целият съд е потресен — от председателя до деловодството. Но това навярно едва ли може да се сравнява с вашата скръб.

Изрече го тъй странно, че за миг Фиск онемя. Преди да каже каквото и да било, Пъркинс пристъпи до тях и се обърна към Сара.

— Добре, детектив Чандлър от отдел „Убийства“ ви чака заедно с господина от ФБР.

— Защо искат да претърсят кабинета на Майкъл?

— Не е моя работа — отвърна Пъркинс с подчертано безразличие.

— Това е част от разследването, мис Еванс — обясни Фиск. — Трябва да проверят дали работата му няма връзка с убийството.

— Мислех, че е било грабеж.

— Така е — кисело се обади Пъркинс. — И колкото по-скоро убедим детектив Чандлър, че съдът няма нищо общо, толкова по-добре.

— Ако е така — подметна Фиск.

— Вярно, само че наистина е така. — Пъркинс се обърна към Сара. — Както ви обясних на идване, имате грижата да опазите всички поверителни документи от преглед или изземване.

— Какво да разбирам под думата „поверителни“? — попита тя.

— Сама знаете, всичко, свързано с предстоящи дела, становища, докладни и тъй нататък.

— Не трябва ли и аз да имам думата, Ричард? — раздаде се нов глас. — Или въпросът е извън моята компетентност?

Фиск без затруднение разпозна новодошлия. Харолд Рамзи крачеше към тях като стар презокеански кораб, навлизащ величаво в пристанището.

— Не ви видях, шефе — нервно каза Пъркинс.

— Сигурно. — Рамзи погледна Фиск. — Мисля, че не се познаваме.

— Джон Фиск, братът на Майкъл — намеси се Сара.

Рамзи протегна ръка; дългите, костеливи пръсти сякаш се омотаха два пъти около дланта на Фиск.

— Нямам думи да изразя колко съжалявам. Майкъл беше много надарен младеж. Знам, че за вас и семейството ви това е непоносима загуба. Ако можем да помогнем с нещо, не се колебайте да ни кажете.

Докато слушаше Рамзи, Фиск изпита странното чувство, че е като далечен роднина на погребение, приемащ съболезнования за покойник, когото изобщо не познава.

— Да, разбира се — отвърна той.

Рамзи погледна Пъркинс и кимна към Чандлър и Маккена.

— Кои са тези хора и какво искат?

Пъркинс обясни положението стегнато и делово, макар да бе ясно, че още преди да го изслуша докрай, Рамзи вече е обмислил тактиката си пет хода напред.

— Би ли помолил детектив Чандлър и агент Маккена да дойдат насам, Ричард?

След официалното представяне Рамзи се обърна към Чандлър.

— Струва ми се, че най-добрият подход към задачата е да седнем със съдия Мърфи и неговите сътрудници и да прегледаме всички дела, по които работеше Майкъл. Както разбирате, търся компромис между вашето право да разследвате случая и задължението на съда да пази в тайна своето мнение, докато не дойде време то да бъде оповестено.

— Добре — кимна Чандлър и си помисли: само това оставаше, да ми лепнат после изнасяне на поверителни сведения.

Рамзи продължи:

— Не виждам пречка да разгледате личните вещи на Майкъл, ако изобщо ги е държал тук. Моля само да оставите настрани служебните документи, докато не поговорите със съдия Мърфи. Ако случайно се появи връзка между смъртта на Майкъл и някое от делата, по които е работил, можем да се споразумеем за най-подробно проучване.

— Добре, господин председател — каза Чандлър. — Вече имах кратък разговор със съдия Мърфи.

Маккена побърза да се съгласи с предложението.

Рамзи се обърна към Пъркинс.