— Е, не е чак толкова зле. Работим по няколко версии. За смъртта на Майкъл Фиск, искам да кажа. С убийството на Райт едва започваме.
— Но смятате, че са свързани? — попита Рамзи.
— Откровено казано, засега не бих отхвърлил това, но и не бих го потвърдил.
— Какво предлагате да направим?
— Да си вършите работата както обикновено. Ако някой смахнат иска да обърка дейността на съда, отмяната на заседанията само ще го насърчи.
— А ако продължим, можем да го ядосаме толкова, че пак да нападне — подметна Найт.
— Не е изключено, съдия Найт — призна Чандлър. — Но не вярвам дейността на съда да окаже влияние върху събитията.
— Разбирам.
Чандлър се обърна към съдия Мърфи.
— Ще мога ли днес да разчитам на вашите сътрудници, за да прегледам делата, по които е работил Майкъл Фиск?
— Да — побърза да отговори Мърфи.
— И ще бъда благодарен на всички, ако поговорите помежду си и обсъдите дали някое дело от последните години може да предизвика подобна реакция — добави Чандлър.
Найт го погледна и поклати глава.
— Детектив Чандлър, много от делата в този съд предизвикват невероятно вълнение. Би било невъзможно да се ориентираме.
— Разбирам ви. Май имате късмет, че досега не се е стигало до нападения.
— Е, щом искате да продължим дейността си както винаги, няма да отменяме вечерята в чест на съдия Уилкинсън — каза Найт.
Мърфи подскочи възмутено.
— Бет, ако не друго, то самият факт, че са убити двама сътрудници на съда, налага да отложим вечерята.
— Лесно ти е на теб, Томи, нали не си планирал нещата. Кенет Уилкинсън е на осемдесет и пет години и има рак на панкреаса. Каквото и да става, не бих рискувала да отлагам. Това е много важно за него.
— Както и за теб, нали, Бет? — подхвърли Рамзи. — И за съпруга ти.
— Точно така. Пак ли искаш да спорим по правната етика, Харолд? Пред всички тия хора?
— Не — каза Рамзи. — Знаеш какво мисля по въпроса.
— Да, знам, но вечерята ще се състои.
Фиск проследи краткия спор с жив интерес. Стори му се, че зърна Рамзи лекичко да се усмихва, докато изричаше:
— Добре, Бет. Не бих се опитвал да променя мнението ти дори по някой важен въпрос, тъй че нека оставим дреболиите настрана.
Тремейн спусна военния хеликоптер сред пасището. Докато въртенето на витлата отслабваше, двамата с Рейфийлд се загледаха към колата, спряла в сянката на дърветата. Разкопчаха коланите, слязоха от кабината и изтичаха приведени под витлата. Когато стигнаха до автомобила, Рейфийлд седна отпред, а Тремейн се вмъкна на задната седалка.
— Радвам се, че успяхте да дойдете — каза човекът зад волана и погледна Рейфийлд.
Полковникът зяпна от изумление.
— Какво е станало с теб?
Петната бяха виолетови в средата и жълтеникави по краищата — едно край дясното око, две над яката на ризата.
— Фиск — отговори човекът.
— Фиск ли? Той е мъртъв.
— Брат му Джон — раздразнено поясни онзи. — Спипа ме в апартамента на брат си.
— Позна ли те?
— Бях с маска.
— Какво е търсил в апартамента на брат си?
— Каквото търсех и аз — нещо, което би могло да насочи ченгетата по вярна следа.
— И дали е успял?
— Там нямаше нищо. Вече бяхме прибрали компютъра. — Човекът погледна Тремейн. — А ти прибра куфарчето му от колата, преди да го убиеш, нали? Къде е?
— Стана на пепел.
— Добре.
— Братът опасен ли е? — заинтересува се Рейфийлд.
— Може би. Бивше ченге. Той и другите сътрудници ровят насам-натам. Помага на детектива да разследва убийствата.
— Убийства ли? — сепна се Рейфийлд. — Искаш да кажеш повече от едно?
— Стивън Райт.
— Какво става, по дяволите? — попита Рейфийлд.
— Райт видя един човек да излиза от кабинета на Майкъл Фиск. Освен това чу каквото не трябваше. Щеше да се раздрънка, затова се наложи да го подмамя извън сградата и да го убия. Но там нещата минаха гладко.
— Полудял ли си? — гневно възкликна Рейфийлд. — Вече всичко е извън контрол.
Човекът погледна Тремейн.
— Хей, Вик, кажи на шефа си да кротува. Май Виетнам ти съсипа нервите, Франк. От войната насам вече не си същият.
— Четири убийства, а ти искаш да си кротувам! Хармс и брат му още са на свобода.
— Значи остават още двама. Най-важните. Разбираш това, нали, Вик?
— Разбирам — отговори Тремейн.
Човекът втренчи леден поглед в Рейфийлд. Полковникът преглътна мъчително.
— Ами… май вече няма обратен път.
— Много си прав.
— Какво ще правиш с Джон Фиск и онази сътрудничка? Ако Фиск е тръгнал да търси убиеца на брат си, може да ни създаде проблеми.
— Вече ни създава. Но тях сме ги вързали здраво. И така ще останат, докато решим какво да ги правим.
— Тоест?
— Тоест може да ни остават не двама, а четирима.
