Първото семейство полностью

— Да, да, знаем всичко това. Виж… никой не е съвършен, най-малко ние. Ти си ни отредил ролята на жестоко преследвани, но благородни диваци… предполагам, поради Клиъруотър и поради факта, че не те направихме на филийки сухо месо. Опасни, романтични идеи, Брикман. Има мистерии, има и магия, но ние живеем в суров, жесток свят. Вярно е, че всяка година за кратко Плейнфолк се събират да „ходят на водата!“ Да, така е, и през това време това става въпреки гнева и лошите чувства между Ши-Карго и Д’Троит. Но тъжната истина е, че повечето от нас могат да издържат само четири или пет дни дружба. Искам да кажа… можеш ли да си представиш какво ще е винаги да бъдеш любезен с банда лайнари? Мо-Таун! Племената им ще скитат из цялата ни територия и ще вземат месо от ножовете ни. Няма да има място, което да можем да наречем наше! Още на следващия ден те ще гонят жените ни и ако не се стигне до бой, всички ще лежат наоколо угоени и ще правят бебета. Съвсем скоро човек няма да може да има къде да стъпи от хора. И това ти наричаш живот? Ние се нуждаем от действие, вълнение, опасност, от… ох… — той щракна с пръсти — как му казвате вие?…

— Адреналин…

— Точно така. Адреналин. Човек с твоето образование може да разбере това.

— Да, сигурно. Но какво ще каже Тали…

Мистър Сноу го прекъсна:

— Виж, недей да ми пълниш главата с пророчеството за Талисмана! Аз ти разказах за това, забрави ли? „Иде нация ще бъде изкована от огньовете на войната. Плейнфолк ще бъдат като блестящ меч в ръцете на Талисмана, техния Спасител.“

— Вярваш ли го?

— Разбира се. Това е велика идея. Няма нищо друго, което да желая повече — каза Мистър Сноу, макар и малко неубедено.

— Добре, ако това е възможно, защо не се случи сега?

— Защото по-напред ние трябва да се променим! — извика Мистър Сноу, удари с юмруци гърдите си и разпери ръце. — И за да стане това, се нуждаем от Талисмана. Единствено той може да направи чудо.

— Какво е чудо?

Мистър Сноу въздъхна страдалчески.

— Чудото е събитие, внушено от божествено вдъхновение, излизащо извън обсега на известните физически закони, които се смята, че управляват Вселената… — Той млъкна. — Но ти не разбираш и думата „божествен“. Ти не възприемаш нищо от тези неща.

— Искаш да кажеш като Мо-Таун, Небесните гласове и Талисмана? Това не е съвсем вярно. Аз избегнах смъртта толкова много пъти, че започвам да мисля, че може би някоя сила бди над мен. — Видя циничното недоверие в погледа на стареца. — Наистина.

— Чудесата никога няма да свършат.

— Добре, ти ми каза, че не обичаш Д’Троит, но все още не си ми обяснил защо Плейнфолк са толкова разделени. Найт-Фивър ми каза, че дори племената Ши-Карго воюват помежду си.

— Това е дълга история, Брикман. И тя се е случила много отдавна. Ако и двамата сме тук тази зима, остани в колибата ми някоя нощ. Ще седнем на рогозката, ще пушим и ще ти я разкажа.

— Защо не сега? — настоя Стив.

— Сега умът ми е зает с други неща.

— Какви?

— Пушки…

— Какъв е проблемът?

Мистър Сноу махна уморено с ръка.

— Старейшините на племето смятат, че не трябва да ги вземем. — Той разказа на Стив за проведеното обсъждане — на моменти разгорещено — между старшите членове на делегацията на М’Кол, които съставяха търговския съвет. Те бяха последните арбитри за сделките с майсторите на желязо. Бяха се опитали да постигнат съгласие с търговските съвети на другите племена за стандартните норми на размяна — нелека задача, когато всеки се опитваше да надхитри другите.

Най-гръмогласната опозиция беше дошла от онези, които виждаха приемането на оръжието като по-нататъшна ерозия в традиционната храброст на Плейнфолк. Мистър Сноу разбираше достойнството на този спор, но вярваше, че размяната е неизбежна. Старите начини на воюване трябваше да се изоставят. Иначе Плейнфолк щеше загине. Традиционалистите бяха отговорили, че голямото дърво, стожерът на Плейнфолк, ще изсъхне и умре от срам. Че племенен брат ще бъде разделен от племенна сестра като пожълтяващи листа от вятър, разпръснати по лицето на земята и засипани с пепел. Ако не се придържаме към великата истина, казваха консервативно мислещите, към основните ценности, чрез които човек измерва себе си и чрез които се дефинира обществото, тогава заслужаваме да бъдем изтрити от лицето на земята и да бъдем забравени.