— Да бе… — Малоун извика Баз. Вълчето тръгна полекичка напред, размахвайки игриво опашка. Малоун извади от торбата с храна, завързана за кръста му, сушено месо, отряза едно парче и го вдигна, така че Баз да трябва да подскочи. — Тайсън научи ли те да ловиш гризлата?
— Да — отговори Стив.
Гласът на Малоун неочаквано стана суров.
— Дръжте го!
Двама ренегати сграбчиха Стив и извиха ръцете му. Малоун хвана вълчето за врата, обърна го към Стив и извади въздушния си пистолет.
— Не! — извика Стив. Но беше много късно. Докато викът излизаше от устата му, Малоун допря дулото до главата на вълчето и натисна спусъка.
— Дайте му го. — И хвърли безжизненото тяло на Баз на Стив. — Одери го.
Стиснал мъртвото вълче до гърдите си, Стив трепереше от гняв.
— Мръсник!…
— Не се пали, Брикман. И без героични жестове. И без тях си загазил.
Стив извади бойния нож на Нейлър, хвърли убийствен поглед на Малоун и се залови за работа. Острият като бръснач нож беше специално изтрит да изглежда, сякаш е заточван на обикновен камък. Той одра Баз с разумно съчетание от умение и недодяланост. Инструкторът му в Рио Лобо беше прекарал часове, обучавайки го как да действа естествено, и не го остави на мира, докато Стив не се научи да изпълнява с неподправената лекота цяла гама рутинни задачи, свързани с оцеляването, която може да се очаква от човек, прекарал девет месеца самичък на повърхността. Свали кожата от кървавия труп и я хвърли в краката на Малоун.
— Сега го нарежи — каза спокойно Малоун. — И когато го направиш, запали огън и ми го опечи.
Стив погледна Джоди Казан. Беше ясно, че му съчувства, но не се помръдна да се застъпи за него. В тази ситуация Малоун и другите ренегати имаха всички основания да са подозрителни, но на същото основание следваше, че надземните операции на АМЕКСИКО не са толкова тайни, колкото желаеше Карлстром.
Стив заби ножа между задните крака на одраното вълче, разряза трупа чак до гръдния кош и започна да вади червата, сърцето и белите дробове — искаше му се да натика цялата воняща гадост в гърлото на Малоун. Заплахата от отмъщение обаче изглеждаше най-малката грижа на Малоун. Той и хората му се заеха да претърсват скривалището. Малоун си взе каквото му хареса от намереното, останалото беше разпределено между членовете на групата.
Жълтата фуражка се върна от разкопките и потвърди наличието на два трупа. Стив тъкмо палеше огъня. Малоун остави двама ренегати да го пазят и отиде да огледа труповете.
Докато го нямаше, Джоди събра малко съчки, отиде при Стив и каза:
— Не прави глупости. Просто изпълнявай каквото ти се нареди. Всичко е проверка.
— И с теб ли се държаха така?
— Не, но… при мен нещата бяха малко по-различни. Аз не бях в състояние да споря.
— Добре, добре — промърмори Стив. — Значи той е шефът. Иска да покаже, че е печен. Разбрах. Но ти нали му обясни? Защо ми създава такива трудности?
— Не знам. Може да е заради радиоапарата.
— Не е мой, Джоди. Кълна се. Знаеш, че на ешелоните нямаше такива неща.
— Вярно. Но откакто съм с тези хора, разбрах, че има много неща, за които не съм знаела.
— Например?
Джоди погледна през рамо, видя Малоун и Жълтата фуражка да идват към тях и понечи да се изправи.
— По-късно…
Стив я хвана за китката.
— Джоди… кажи една добра дума за мен, а?
— Разбира се… — Тя издърпа ръката си и побърза да се отдалечи.
Малоун и Жълтата фуражка дойдоха и загледаха как Стив нанизва вълчето на тояга и го провесва над огъня — техника, която беше научил от мютите. Той се изправи и попита водача на ренегатите:
— Доволен ли си?
Малоун отговори със светкавичен удар с лявата ръка в слънчевия му сплит. Докато Стив падаше, Малоун му нанесе също толкова силен десен в челюстта, който го повали по гръб. Зашеметен и с кървяща уста, Стив се опита да се изправи на колене. Малоун го изчака да се вдигне от земята и след това го изрита в слабините. Стив рухна.
Малоун застана над него.
— Нека ти дам един приятелски съвет, Брикман. Не обичам умниците. Компрендо?
Стив стисна зъби в усилие да спре болката, която заливаше тялото му, и кимна мълчаливо.
Малоун се обърна към останалите.
— Вдигнете го. Не ща боклук, докато ям.
Двама души изправиха Стив и го хванаха под мишниците, тъй като се клатушкаше. Малоун пристъпи към него и изсъска в лицето му:
— Ще ти кажа и нещо друго. Не вярвам нито дума от това, което каза. Знаеш ли какво мисля? Мисля, че си агент. Шибан доносник, изпратен тук от Семейството да подмами нас, нарушителите.
— Ако мислиш така, значи не си с всичкия си — каза Стив. Едва движеше долната си челюст. — Бил си тук толкова дълго, че си се побъркал.
Малоун кимна спокойно, отстъпи назад и нанесе един ляв кос удар, с който едва не откъсна главата на Стив. После каза приветливо:
— Много говориш.
Стив опита да го заплюе, но успя само да проточи кръв и слюнка по брадичката си.
— Слушай — изломоти той. — Ако ще ме убиваш, давай и да свършваме. Какво значение има? След като съм бил тук девет месеца, с мен вече е свършено.
— Вярно — отговори Малоун. — Но ние не хабим патрони за доносници. — Той се обърна към Жълтата фуражка. — На кола.
