— О, не! — извика Джоди и посегна да хване ръката на Малоун. — Чуй ме…
Малоун я отблъсна и вдигна заканително пръст.
— Затвори си устата и стой настрана!
— Малоун, моля те! — възкликна Джоди. — Познавам този човек. Той не е доносник, уверявам те! Живота си залагам!
Няколко от помощниците на Малоун вдигнаха ударниците на оръжията си и ги насочиха към Джоди. Малоун извади въздушния си пистолет и с бавно, демонстративно движение протегна ръка и опря дулото в челото на Джоди.
— Нито дума, или…
Джоди прехапа устна и отстъпи.
Двама ренегати отсякоха един дебел кол с брадвите си, подостриха го и го забиха здраво в земята. Стив ги наблюдаваше със свито сърце. Ако беше напуснал скривалището един ден по-рано, може би щеше да избегне срещата с бандата главорези на Малоун. От друга страна, нямаше да срещне Джоди Казан. Беше очевидно, че тя е доведена до състояние на сляпо подчинение, но независимо от това се осмеляваше да противоречи и може би щеше да му окаже някаква помощ — при условие че той издържаше на следващия номер на бандата.
Очевидно с приказките си не си беше подобрил положението. Откакто беше излетял от площадката на Линдберг и беше излязъл на повърхността, му беше все по-трудно да държи езика зад зъбите си. Беше разчитал на късмета си дори при срещата с Генералния президент. Е, сега късметът най-после му бе изневерил. Карлстром го беше предупредил, че ренегатските групи са станали извънредно предпазливи при приемане на скитащи разузнавачи. И наистина имаха достатъчно основания за това. Като всички завършили в Рио Лобо, Стив беше подготвен за такава среща. Познаваше района като петте си пръста, а двата трупа бяха свидетелство, че всяка дума от историята му е вярна. Дори радиото беше част от грижливо репетирания сценарий.
Срещата с Джоди Казан беше неочакван добър шанс. Нейната дума трябваше да е достатъчна да премахне всякакви съмнения в достоверността на историята му. Но поради някаква причина нейните другари, изглежда, не искаха дай повярват. Подозренията на Малоун граничеха с параноя. Единственият начин да го задоволи беше да признае обвинението му за вярно. Лош ход. При нескритата омраза на Малоун към Федерацията това би било най-фаталното признание. Стив просто трябваше да остане твърд и да понесе всички мръсотии, които щеше да му сервира Малоун.
Забиха кола здраво, като оставиха четири стъпки да стърчат във въздуха, замъкнаха Стив при него и го натиснаха да коленичи с гръб към кола и с крака от двете му страни. След това го вързаха здраво с въжета, които минаваха през кръста, гърдите и шията. Стив се зачуди защо оставят ръцете му свободни, но скоро пълният ужас на онова, което го очакваше, стана ясен. Домъкнаха трупа на онзи на-ко, когото беше застрелял и заровил, и го сложиха на колене с лице към Стив. Двама ренегати издърпаха ръцете му около трупа и завързаха здраво китките му една за друга.
Стив отдръпна главата си от калното сиво лице на мъртвия и се опита да не гледа в зейналите очни орбити.
— Хей, момчета — изграчи той през подутите си устни. — Какво правите? Развържете ме.
Жълтата фуражка се наведе над него.
— Виж, приятелю, ако искаш да си направиш една услуга, кажи на шефа онова, което иска да чуе.
— Вече ви казах! Тук съм, откакто ме свалиха над Уайоминг! Тайсън и този човек бяха агенти!
— Може и да си прав — съгласи се Жълтата фуражка.
— Тогава защо правите това с мен?
— Просто се опитваме да научим истината. Ти твърдиш, че си застрелял този човек…
— Това е истина…
— Да… но кой слезе от самолета?
— Той!
— Така казваш ти — но можеш ли да го докажеш?
— Кристо! Какво искате… видеограма от Генералния президент?! Познавам този район като собствения си джоб. Сложил съм капани навсякъде. Мога да ви заведа на мястото, където съм скрил „Блу-Бърд“…
Жълтата фуражка го прекъсна.
— Ако си искал да се върнеш у дома, защо не си използвал радиото на Тайсън?
— Не знаех как.
Жълтата фуражка отговори с язвителна усмивка.
— Измисли нещо по-умно. Ти си планерист. А планеристите са интелигентни хора.
— Интелигентни сме. Точно затова не се опитах да се обадя на никого. Нямаше смисъл. Тайсън вече ми беше отнел всякакъв шанс да се върна у дома.
— И за всичко това трябва да вярваме само на твоята дума.
— Какво трябваше да направя? Да си скъсам задника от работа, за да ги запазя живи, докато вие решите да наминете?
Жълтата фуражка кимна.
— Може би да. Защото може би
— Наистина, страхотен — мрачно каза Стив. — Винаги съм искал да срещна някой агент.
Двама ренегати прекараха въжетата над раменете му и ги завързаха за кола. Жълтата фуражка провери възлите, за да е сигурен, че Стив няма да се измъкне, след това развърза каишките, които държаха бойния нож на Стив към прасеца му.
— Това вече няма да ти трябва…
