— Да вземем Онзел, жената на Големия Джордж например… тя имаше цвят на орех, рижа коса и лунички. Разправяше, че сърцето на майка й се късало, когато се омъжила за Джордж, тъй като той беше черен като нощта. Но какво да се прави, като обичала едри черни мъже, а Джордж определено бе най-едрият и най-черният мъж на света. А пък когато се родиха близнаците, Джаспър се оказа светъл като Онзел, а Артис беше толкова черен, че венците му синееха. Онзел не можеше да повярва, че от утробата й е излязло нещо толкова черно.
— Сини венци ли?
— О, да, скъпа. По-черно от това няма! След това се роди Уили Бой, който бе светъл и със зелени очи. Истинското му име, разбира се, беше Чуден съветник, като от Библията, но ние му викахме Уили Бой.
— Чуден съветник ли? Не го помня това. Сигурна ли сте, че е от Библията?
— О, да… оттам е. Онзел дори ни показа цитата: „И ще Му дадат име: Чуден съветник“. Онзел беше много набожна. Все разправяше, че когато й стане тъжно, трябвало само да си помисли за благия Исус и духът й бухвал, както бухваха бисквитите, които правеше. След тях се роди Палавото птиче — черна като баща си, със смешна щръкнала коса, но нейните венци не бяха сини…
— Не ми казвайте, че и това име е от Библията!
Госпожа Тредгуд се засмя:
— О, за бога, скъпа, не! Сипси казваше, че приличала на мършаво птиченце, а като малка все се стрелваше в кухнята и крадеше бисквити, след което се криеше и ги изяждаше. Та затова Сипси започна да й вика Палавото птиче. Всъщност малката наистина приличаше на птиченце… Но исках да кажа само как в едно семейство може да има две светли и две черни деца.
— Знаеш ли, като се замисля, в „Розовата тераса“ няма чернокожи, освен чистачите и някои от сестрите… а една от тях е толкова умна, че е завършила колеж за медицински сестри. Казва се Джинин — сладка и наперена дребна жена и използва разни засукани думи. Напомня ми малко на Сипси, и тя бе така независима. Да. — Госпожа Тредгуд кимна. — Старата Сипси живя сама в дома си до последния си час. И аз искам да съм си в моята къща, когато издъхна. Не искам повече да ходя в болницата. На моите години всеки път, когато влезеш в болница, се чудиш дали ще излезеш… Съседката ми, госпожа Хартман, ми каза, че докато братовчедка й била в болница в Атланта, един от пациентите излязъл от стаята си, за да подиша чист въздух, и го намерили чак след половин година, заключен на тавана на шестия етаж. От него бил останал само скелет в болнична пижама. А господин Дънауей ми разказа, че когато бил в болницата, му откраднали изкуствените зъби направо от чашата, докато той бил в операционната. Що за човек ще открадне зъбите на един старец?
— Не знам — рече Ивлин.
— И аз не знам.
Когато Сипси подаде на Онзел новородените близнаци, тя не можа да повярва на очите си. По-големият син, Джаспър, имаше цвета на мляко с кафе, а другият, Артис, бе черен като въглен.
По-късно, когато дойде да ги види, Големия Джордж за малко да се пръсне от смях.
Сипси гледаше в устата на Артис.
— Я виж, Джордж, туй бебе има сини венци. — Тя поклати слисано глава. — Бог да ни е на помощ.
Но Големия Джордж, който не беше суеверен, продължи да се смее…
След десет години обаче хич не му беше до смях. Тъкмо бе нашибал Артис с пръчка почти до смърт, задето бе наръгал брат си Джаспър с нож. Бе го пробол пет пъти в ръката преди едно по-голямо момче да го отскубне от брат му.
Джаспър бе станал и бе изтичал до кафенето при майка си стиснал прободената си ръка. Големия Джордж, който стоеше отзад при скарата, го видя пръв и го занесе до дома на доктора.
Д-р Хадли почисти раните и ги превърза, а когато Джаспър каза, че го е наръгал брат му, Големия Джордж за малко да потъне в земята от унижение.
Вечерта и двете момчета не можеха да заспят от болка. Лежаха в леглата си, гледаха пълната луна зад прозореца и слушаха крякането на жабите и песните на щурците.
Артис се обърна към брат си, който изглеждаше почти бял на лунната светлина, и каза:
— Знам, че не биваше да го правя, но така ми хареса, че не можах да спра.
Сбирки на Библейския кръжок
Дамският кръжок за изучаване на Библията към Баптистката църква се събра миналата сряда в дома на госпожа Вера Адкок и обсъди начини за изучаване на Библията така, че да е по-лесна за разбиране. Темата бе „Ноевият ковчег“ и се обсъди въпросът „Защо Ной е взел две змии в ковчега, след като е имал шанс да се отърве от тях веднъж завинаги?“ Ако някой има отговор на този въпрос, моля да се обади на Веста.
В събота Рут и Иджи отпразнуваха рождения ден на сина си. Гостите играха „Закачи опашката на магарето“, почерпиха се с торта и сладолед и всички получиха стъклени локомотивчета, пълни с бучки захар.
Иджи каза, че в събота ще ходят на кино и че ако някой иска да отиде с тях, да й се обади.
