Пътеводител за посветени полностью

на лов за лесъри. Рот е поел ролята си на техен лидер, както и

си давам сметка колко далеч е стигнал Джон - в момента,

тази на водач на расата. Вампирите са започналила идват при

в който се разиграва тази сцена, той току-що се е срещнал

него, молейки го да разреши споровете им и да благослови де­

с братята и все още има да научи толкова много неща за

цата им - традиционни задължения, изоставени след смъртта на

техния свят.

баща му. Бет привиква с ролята на ута-шелан на предводителя

на расата. Бъч и Мариса са щастливи, ала се борят с последици­

ЗАСТАНАЛ В ТРЕНИРОВЪЧНАТА ЗАЛА РАМО ДО РАМО С ОСТАНА-

те от това, че Бъч е смъртен.

лите ученици в очакване на команда да заемат следващата

Докато братята се приготвят да излязат, Рот се смръщва,

джиу джицу позиция, Джон бе напълно изтощен. Мозъкът му

виждайки Бет да препасва един кинжал. Какво правиш, пита

отказваше да действа от преумора, цялото тяло го болеше. Има­

той. Идвам с теб, отвръща тя. Защо, иска да знае той. За да се

ше чувството, че са го пребили и захвърлили да умре.

бия, отговаря тя. Как ли пък не, възразява Рот. Забранявам ти

Добре де, това беше попресилено. Но не кой знае колко.

да воюваш. Бет вирва брадичка. Моля? Забраняваш ми, повтаря

Урокът бе започнал както обикновено в четири часа, ала

тя. Докато двамата се приготвят за сблъсък, братята бързо се

трябваше да наваксат времето, което бяха изгубили предишна­

изнизват от стаята.

та нощ. Така че вместо да приключат в десет часа, те продъл­

От другата страна на вратата до ушите им достигат приглу­

жаваха да тренират, макар вече да беше два часът през нощта.

шени сърдити гласове. Е, кой ще спечели, пита Тормент. Бра­

Останалите ученици също изглеждаха уморени, но на Джон

тята се обзалагат. Вратата се отваря. Рот излиза със свирепо

му бе дяволски ясно, че никой не е чак толкова изцеден. По

изражение и си навлича коженото яке. Миг по-късно се появява

някаква причина съучениците му се справяха с тренировките

и Бет, въоръжена с кинжал и два пистолета. Усмихва се. Бра­

по-добре от него.

тята избухват в смях. Рот прегръща Бет и я целува. Не ми из­

По някаква причина? Исусе, разбира се, че знаеше защо. Не

глеждате изненадани, подхвърля той на братята. Аха, отвръща

само че бе принуден да работи по-здраво върху всичко, защо­

Тормент. Всички заложихме на нея.

то беше некадърник, без никакво чувство за координация, ами

Заедно, Рот и Бет изчезват в нощта.

след онзи кошмар с посещението при психиатъра и „връщането

290

Д Ж . P . У О Р Д

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

291

към миналото му", не можеше да спи, така че бе изморен още

му се казваше сбъднат сън. Едва преди два дена Бъч им бе

преди тренировката да е започнала.

преподал адски як урок по криминалистика, след който всички

Застанал пред тях, Тор измерваше редицата им със суров

ученици бяха решили, че искат да станат полицаи, разследващи

поглед. Облечен в черен анцуг и тясна тениска, с военната си

убийства, досущ като него.

подстрижка и пронизващи сини очи той приличаше досущ на

Да прекара известно време... и на всичкото отгоре да си

тренировъчен офицер в казарма. Джон се опита да изпъчи ра­

спести пътуването с „Хадес* Експрес"?

мене, ала гръбнакът му отказа да се подчини. Беше останал без

Тор се усмихна.

капчица гориво.

- Да разбирам ли, че си съгласен?

- Достатъчно за днес - излая Тор. Раменете на учениците се

Джон кимна. И продължи да кима.

отпуснаха безжизнено и той се намръщи. - Някакви контузии,

- Нали знаеш как да стигнеш до Дупката?

за които не знам? - Когато никой не отговори, той погледна

- Кодът същият ли е?- попита Джон на езика на знаците.

часовника, закачен в стоманена клетка на бетонната стена. - Не

- Аха. - Тор го стисна за рамото и силната му длан вдъхна

забравяйте, че за разлика от обикновено, утре започваме в два­

топлина и подкрепа на Джон. - Пази се, синко.

найсет на обяд и ще продължим до осем вечерта. А сега - под

Джон отиде в съблекалнята и за първи път не се поколеба,

душовете. Автобусът ще ви чака след петнайсет минути. Джон,

когато прекрачи в горещия, влажен лабиринт от метални шкаф­

може ли да поговорим за малко?

чета и социална йерархия. Както обикновено, докато отиваше

Останалите затътриха изтощените си задници към събле­

към деветнайсети номер, внимаваше да не срещне ничий поглед.

калните, ала Джон остана на мястото си. И изрече една бърза

Интересно - и шкафчето му, и той самият бяха в дъното и

молитва.

най-отдолу.

Пътуването с автобуса до и от тренировъчния център беше

Когато Джон извади спортния си сак и го метна през рамо,

истински ад. Ако имаше особено добър ден, никой от остана­

лите ученици не разговаряше с него. В лошите дни... можеше

Блейлок, единият от двамата ученици, които не го замеряха с

само да си мечтае никой да не разговаря с него. Така че, макар

обиди, се намръщи.

да бе проява на страхливост, част от него се надяваше Тор да му

- Няма ли да се преоблечеш за автобуса? - попита той, дока­