каже, че може да остане и да работи в офиса или нещо такова.
то бършеше главата си с кърпа.
Тор изчака, докато стоманената врата в другата част на по
Джон не можа да сдържи усмивката си, когато поклати глава
критата със сини тепихи зала се затвори, преди да се превърне
и се извърна.
от строг офицер в баща. Положи ръка върху рамото на Джон и
Което, разбира се, означаваше, че Леш трябва да се изпречи
меко попита:
на пътя му.
- Как си, синко?
- Май си е наумил да тръгне по петите на братята. - Русокоси-
Джон кимна отсечено, макар че изцеденият му вид казваше
ят тип демонстративно си сложи огромния диамантен часовник,
всичко.
който беше „от „Джейкъб и Ко", нали се сещате". - Бас държа,
- Слушай, тази вечер Братството закъсня с излизането на
че ще им лъска кинжалите. С какво ще го направиш, Джон?
вън, така че сега трябва да отивам на патрул и нямам никакво
Желанието да го тръшне на пода бе толкова силно, че Джон
време. Обаче по-рано днес говорих с Бъч и той каза, че ако ис
вдигна глава. Ала не биваше да се сдърпа с този задник, не и
каш да прекараш известно време с него, той няма нищо против.
когато отиваше в Дупката, а на всичкото отгоре щеше да про
Можеш да си вземеш душ в Дупката, ако предпочиташ, а пък
пусне и прибирането с автобуса. Той се обърна и се запъти към
той ще те откара вкъщи.
изхода на съблекалнята по заобиколния път, минавайки между
Очите на Джон замалко да изскочат. Да прекара известно
време с Бъч? Който беше... дяволски готин? Човече... на това
* Хадес - царството на мъртвите в древногръцката митология. - Бел.
прев.
292
ДЖ. P. УОРД
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
293
цял един допълнителен ред от пейки и шкафчета, за да избегне
А още повече му хареса да го поканят да отиде където и да било
разправията с Леш.
с някого като него.
- Приятно изкарване, Джони - извика Леш след него. - О, и
Той кимна и Бъч се усмихна.
не забравяй да минеш през стаята с тренировъчно оборудване.
- Супер. Ще си правя нова татуировка. Ти имаш ли?
Ще ти трябват наколенки.
Сподирян от гръмкия смях, който избухна в съблекалнята,
Джон поклати глава.
Джон бутна вратата и отиде в кабинета на Тор... като си мис
- Може и ти да си направиш една.
леше, че би дал всичко, ако можеше Леш да разбере какво е
Татуировка. С Бъч? Човече, очертаваше се страхотна нощ.
непрекъснато да се заяждат с теб.
Той кимна още веднъж и Бъч се усмихна, а после се огледа
Или с юмруци да те принудят да се подчиниш на някого.
наоколо.
Да прекоси офиса на Тор и да прекрачи в подземния тунел бе
- Май не си идвал досега в нашата бърлога, а Джон?
като да излезе на слънце - обзе го главозамайващо облекчение.
Джон поклати глава и ченгето го разведе набързо из Дуп
Вярно, предстояха му едва десет часа свобода, ала в подходя
ката, която, много скоро разбра Джон, бе истинско ергенско
щата обстановка, това си бе цяла вечност.
свърталище. Нямаше много мебели, но за сметка на това бе
А да прекара известно време с Бъч бе точно това, от което се
пълно със спортни сакове и бутилки скоч и водка. Джагите бяха
нуждаеше в момента.
страхотни, също както и внушителният широкоекранен телеви
Джон бързо крачеше към основната сграда и поспря, когато
зор и същинската армия от компютри в дневната. Мястото дори
стигна стълбището, отвеждащо във фоайето. Тор му бе казал,
миришеше готино - на дим от скъпи цигари, кожени дрехи и
че оттам до Дупката има около сто и петдесет метра, така че
афтършейв.
Джон продължи. Когато пред него се появи друго стълбище, го
Бъч го поведе по коридора.
обзе облекчение - тунелът бе сух и осветен, макар и слабо, но
- Това е спалнята на Ви.
въпреки това не му харесваше да върви през него сам.
Джон хвърли поглед през отворената врата и видя огромно
Заставайки така, че охранителната камера да го улови, той
легло без табла, с черни чаршафи. Навсякъде бяха разхвърляни
натисна звънеца и устоя на порива да помаха като идиот.
оръжия и дебели книги, сякаш някоя библиотека беше превзета
- Здрасти, мой човек - кристално ясен, гласът на Бъч долетя
от цял ескадрон морски пехотинци.
по интеркома. - Радвам се, че си тук.
- А тази е моята.
Ключалката изщрака и Джон бързо изкачи стълбите. Бъч го
Джон прекрачи прага на по-малка стая... потънала в море от
очакваше на вратата в горния край, наметнал домашен халат,
мъжки дрехи. Костюми и ризи висяха от подвижни закачалки.
издържан в черно и златно.
Навсякъде се виждаха вратовръзки и обувки, а върху писали
Ченгето имаше най-страхотните дрехи, които Джон бе виж
щето трябва да имаше поне петдесет чифта копчета за ръкаве
дал някога. Беше провел урока, облечен в костюм на ситно райе,
ли. Беше като да попаднеш в магазин за облекло. Невероятно
който изглеждаше като взет от някое модно списание.
скъп магазин за облекло.
- Можеш да използваш моята баня, за да си вземеш душ,
- Стаята е на твое разположение. В банята има чиста кър
защото съквартирантът ми, който днес не е дежурен, се е отдал
па. - Бъч взе от нощното шкафче тумбеста кристална чаша,
на грижи за козята си брадичка.
пълна с уиски, и я поднесе към устните си. - И си помисли за
- Я стига, ченге - разнесе се нисък глас.
