Пътеводител за посветени полностью

татуировката. Мястото, където ходя, е страшно добро. Ще те

- Да не би да си измислям? Ти страдаш от натраплива мания

нарисуват както трябва.

за поддържане на бради. - Бъч хвърли поглед през рамо. - Слу­

- Развращаваме младото поколение, а, ченге?

шай, Джей-мен, канех се да прескоча до града. Ти навит ли си?

Джон погледна към вратата. На прага бе застанал огромен

На Джон страшно му хареса, когато Бъч го нарече Джей-мен.

мъж с козя брадичка и татуировки по лицето. Носеше кожени

панталони и черна тениска, на едната си ръка имаше ръкавица,

294

Д Ж . P. УОРД

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

295

а диамантенобелите, като на хъски, очи бяха обградени от на-

А в основата на кръста му имаше татуировка. Направена с

ситеносин ореол.

черно мастило, геометричната рисунка заемаше доста място.

Докато се взираше в новодошлия, в главата на Джон изник­

Беше низ от черти, които... да, които отброяваха нещо. Групи­

на едно име - Айнщайн. От този тип се излъчваше интелигент­

рани по четири и пресечени по диагонал от друга черта. Пет

ност - тя направо струеше от очите му, тези пронизващи, леде­

такива групички и една самотна черта. Общо - двайсет и шест.

ни очи.

Ви посочи към сака на Джон.

- Това е съквартирантът ми, Вишъс. Ви, запознай се с Джон.

- Хей, човече, чантата ти тече. Да нямаш шампоан или нещо

- Как я караш? Доста съм слушал за теб - новодошлият му

подобно в нея?

протегна ръка и Джон я стисна.

Джон поклати глава и се смръщи, видял петното в единия

- А що се отнася до татуировката - обади се Бъч, - той е

ъгъл. Приближи се и разкопча ципа. По дрехите му имаше

пълнолетен. Нали така? На двайсет и няколко.

нещо... нещо бяло и лепкаво на вид...

- По-добре да почака. - Ви се обърна към Джон и продължи

- Какво, по дяволите, е това? - попита Ви.

на езика на знаците. Безгрешно. - Ако си направиш татуиров­

Мили боже, дали някой не беше...

ка при някой човек, тя ще се разкриви след преобразяването

Бъч бутна Джон настрани, бръкна в сака и поднесе пръсти

ти. А след около месец-два напълно ще изчезне. Но ако изча­

към носа си.

каш малко, ще ти татуирам каквото си поискаш. И ще го

- Балсам. Балсам за коса.

направя така, че да остане.

- По-добре е от онова, което аз си помислих - промърмори Ви.

Джон можа само да примигне няколко пъти. Най-сетне пусна

Лешниковите очи на Бъч се вдигнаха към Джон.

сака си на пода и отговори също така безмълвно: .

- Твой ли е, Джей-мен? - Джон поклати глава. - Да нямаш

- Леле! Ти глух ли си?

проблеми в училище, за които не си ни казал? - попита Бъч.

- Не. Обаче Тор ми спомена, че общуваш по този начин,

Лицето му беше мрачно, сякаш се канеше да открие кой тор­

така че преди една-две нощи научих езика на знаците. Реших,

мози Джон и да го смаже от бой. За миг Джон си поигра с пре­

че рано или късно ще се срещнем.

красната мисъл как Бъч забива юмрук в лицето на Леш, а после

Сякаш научаването на цял един език не изискваше никакво

го заключва в шкафчето му.

усилие.

Само че нямаше намерение да остави някой друг да решава

- Хей, май ме забравихте!

проблемите му вместо него.

- Просто му давам някой и друг полезен съвет.

Той поклати глава. Бъч присви очи и погледна към Ви, който

Джон подсвирна, за да привлече вниманието на Ви.

кимна веднъж.

- Ще попиташ ли Бъч какво смята да си татуира?

Миг след това Бъч се ухили, давайки си вид, че нищо не е

- Добър въпрос. Ченге, какво ще си нарисуваш този път?

станало.

Пилето Туити на задника?

- Ще кажа на Фриц да почисти дрехите ти. И не се тревожи,

- Ще добавя нещо към една от старите си татуировки. - Бъч

ще ти намерим нещо, което да облечеш тази нощ. Няма проблем.

отиде до дрешника и го отвори, като в същото време свали ха­

Джон, когото престореното безгрижие на Бъч въобще не мо­

лата си, оставайки само по тесни черни боксерки. - Така, какво

жеше да заблуди, погледна към Ви.

да облека...

- Кажи му, че не е нищо сериозно. Нищо, с което да не

Джон се опита да не го зяпа, но не успя. Ченгето имаше

мога да се справя.

страшно тяло. Широки рамене. Релефно очертани мускули на

гърба. Яки ръце. Не беше толкова едър колкото вампир като

Ви се усмихна.

Тор, например, ала без съмнение беше един от най-внушител­

- Той вече го знае, нали, ченге?

ните мъже, които Джон бе виждал някога.

- Не е нищо сериозно и той сам ще се оправи? Да, знам,

Джей-мен.

296

Д Ж . P . У О Р Д

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И 297

- Мислех, че не разбираш езика на знаците?

Или пък бе стоял там през цялото време и едва сега бе решил

Бъч поклати глава.

да й се покаже.

- Съжалявам, ама този език още не го владея. Обаче разби­