Пътеводител за посветени полностью

Бела залитна и удари бедрото си в мраморната стена. Изруга

рам от задници. Както казах - не се тревожи за нищо.

и докато разтриваше натъртеното място, прехвърли през ума

И той продължи да се усмихва широко, с най-доволно изра­

си всички думи, които знаеше, търсейки най-подходящата, за да

жение на лицето. Сякаш щеше да му е забавно да открие какво

му каже да върви по дяволите.

точно става.

И тогава долови аромата му. Мирисът на обвързване беше

Джон погледна към Ви за помощ, ала вампирът скръсти ръце

силен.

пред гърдите си и отново кимна на Бъч. Очевидно напълно под­

Зи продължаваше да мълчи, ала всъщност нямаше нужда да

крепяше плана му.

казва каквото и да било. Тя усещаше погледа му. Виждаше зла­

Какъвто и да беше той.

тистото сияние на очите му в ъгъла, където стоеше той.

Мамка му!

Знаеше защо я гледа по този начин. И не можеше да повярва.

Бела продължи да отстъпва, докато не се блъсна във вратата

на душкабината.

Следващата сцена не може да се нарече точно „ изряза­

- Какво искаш?

на ", ала докато редактирах „Пробудена любов ", тя претър­

Лош избор на думи, помисли си, когато той излезе от сен­

пя големи промени, главно защото нещо в атмосферата не

ките.

ми харесваше. (В книгата сцената започва на стр. 317). В

При вида на тялото му, челюстта й увисна.

крайна сметка реших, че сцената по-долу е твърде сурова за

- Искам да правим секс - гърлено каза той. И очевидно беше

сбогуването между Зи и Бела, ала сега ми се ще да се бях

напълно готов.

доверила на онова, което виждах в главата си. Мисля, че сце­

- Мислиш ли... Исусе, да не мислиш, че ще легна с теб сега?

ната в книгата е добра, ала тази е още по-добра:

Ти си откачен.

Б

- Не, по-скоро психопат. Поне ако питаш докторите.

ЕЛА СИ СЪБРА НЕЩАТА ЗА ПО-МАЛКО ОТ ДВЕ МИНУТИ. НЕ

Докато сваляше ножницата си, вратата зад него се затвори, а

бяха кой знае колко, а и малкото, което имаше, бе премести­

ключалката изщрака. Защото той го бе направил със силата на

ла от стаята на Зи предишната нощ. Фриц щеше да дойде всеки

ума си.

момент за вещите й и да ги откара у Хавърс и Мариса, а след

- Ще се наложи да ме насилиш.

час тя щеше да се дематериализира в къщата им, където щеше

- Не, няма.

да я чака Ривендж. Заедно с охрана.

Ръцете му посегнаха към кобура, окачен на кръста му.

Отиде в тънещата в полумрак баня, запали осветлението над

Бела се взря в онова, което изпъваше кожените му пантало­

умивалника и още веднъж провери дали е взела всичко. Преди

ни. И го пожела.

да излезе, погледна отражението си в огледалото.

Господи, копнееше той да я притисне към пода и да не й оста­

Господи, беше остаряла.

ви никакъв избор. По този начин щеше да я освободи от всякакво

Под ярката светлина тя повдигна косата от шията си и се за­

чувство за вина заради онова, което се канеше да направи и щеше

въртя ту на едната, ту на другата страна, опитвайки се да зърне

да й даде още едно основание да го мрази. Тя можеше да...

истинското си „аз". Когато най-сетне се отказа, бог знае след

Зи пристъпи напред и спря точно пред нея. В напрегнатата

колко време, и пусна косата си...

тишина между тях гърдите му ту се повдигаха, ту се спускаха.

Зейдист изникна в сумрака зад нея, материализирайки се от

- Съжалявам, че съм такова копеле. И нямаше да се опитвам ,

нищото и правейки тъмнината още по-тъмна с оръжията си,

да те натрапя на Фюри, ако не мислех, че така ще е най-добре и

черните дрехи и настроението си.

за двама ви.

298

Л Ж . P . УОРД

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

299

- Извиняваш се само защото в този миг искаш да бъдеш с

очакваше устните му да са ненаситни и властни, ала мекото им

мен, нали?

докосване бе толкова ласкаво, че извика сълзи в очите й. Когато

- Да. Ала онова, което казах, е вярно.

Зи пусна ръцете й, по бузите й потекоха сълзи и тя зарови пръс­

- Значи ако в момента не беше издул панталона, щеше да ме

ти в косата му, притегляйки го още по-близо до себе си.

оставиш да си отида ей така?

Очите му не се откъсваха от нея, докато тя достигна върха

- Приеми го като нашето сбогуване, Бела. Последния ни път.

под допира на езика му; гледаха я така, сякаш се опитваха да

Тя затвори очи и долови горещината, която се излъчваше от

съхранят скъпоценен спомен.

него. И не се стресна, когато той я докосна. Когато пръстите

- Нека те отнеса в леглото.

му се сключиха около гърлото й и наклониха главата й назад,

Тя кимна. Зи плъзна влажните си устни по тялото й и се спря

устните й се отвориха. Не можеше да не го направи.

на шията й. Кучешките му зъби я одраскаха и за миг в гърдите

Или поне тя си казваше, че е така.

на Бела припламна надежда. Може би най-сетне щеше да пие...

Езикът на Зи проникна в устата й в същия миг, в който хъл­