Ала тогава той я взе на ръце и накара вратата да се отвори...

боците му се притиснаха в нейните. Докато се целуваха, в ста­

и цялата страст се отцеди от тялото на Бела. Тя си тръгваше. И

ята отекна звук от разкъсване на плат - ризата й, когато той я

той нямаше да я спре.

раздра надве.

Нито пък щеше да пие от нея.

- Зейдист - дрезгаво прошепна Бела, когато той посегна към

Зи начаса усети промяната, настъпила у нея.

копчето на дънките й. - Спри.

- Къде отиде?

- Н е .

- Тук съм - прошепна Бела, докато той я полагаше върху

Устата му се спусна към гърдите й, а панталонът й тупна на

леглото. - Никъде няма да ходя.

пода, когато Зи я вдигна и я отнесе до мраморния плот. Нисък

Зи поспря надвесен над нея, сякаш бе застанал на ръба на

звук, подобен на мъркане, излезе от гърлото му, когато той раз­

пропаст. Ала после свали ципа на панталона си, освобождавай­

твори краката й с глава и коленичи пред нея, вперил очи в най-

ки огромната си ерекция. Когато я покри с тялото си, с пантало­

интимната част от тялото й.

ни, смъкнати около бедрата, Бела извърна глава на една страна.

Така че прекрасно знаеше точно колко е възбудена.

Ръцете му отметнаха косата от лицето й.

Бела сложи ръка между него и мястото, към което се бе на­

- Бела?

сочил.

- Направи го и ме остави да си вървя. - Тя разтвори широко

- Зейдист, ако го направиш, никога няма да ти простя.

крака, за да може той да се намести, и когато ерекцията му се

- Ще го преживея. - Той с лекота отмести ръцете й, стискайки

докосна до сърцевината й, той простена и потръпна конвулсив­

китките й. - Ако това означава да бъда с теб един последен път.

но. Ала не продължи. Бела затвори очи.

- Защо, по дяволите, изобщо те е грижа?

- Бела...

Той придърпа ръцете й и ги обърна с дланите нагоре. Пог­

- Бих ти помогнала да проникнеш в мен, но и двамата знаем,

ледна към тях и поклати глава.

че не понасяш да те докосвам. Или предпочиташ да застана на

- Фюри не е пил от теб, нали? Нямаш белези нито по врата,

четири крака? Така е по-анонимно. Дори няма да си сигурен

нито по китките.

какво точно чукаш.

- Все още не е късно.

- Не говори така.

- Той каза, че не си могла да го понесеш.

- И защо не? По дяволите, та ти дори дрехите си не си сва­

Страхотно, това бе последното, което й се искаше Зи да научи.

лил. Което ме кара да се питам защо изобщо да го правим. Сега,

- И това е наказанието ми? - горчиво каза тя. - Ще ме при­

когато знаеш как да се погрижиш за себе си, въобще не се нуж­

нудиш...

даеш от жена - гласът й изневери. - И определено не се нужда­

Със стихиен устрем устата на Зи намери сърцевината й. Бела

еш от мен.

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

301

300

Л Ж . P. УОРД

Последва дълго мълчание, нарушено най-сетне от съскащ

потръпваше от онази мощ, която познаваше някога, и то само

звук. И тогава той я ухапа.

от скверното принудително хранене от-Господарката.

Зъбите на Зейдист потънаха дълбоко в шията й и първата

Зейдист погледна надолу. Бела кървеше от двете рани, кои­

глътка от кръвта на Бела го накара до потрепери. Прекрасната;

то й бе оставил, ала очите й грееха, а от тялото й се излъчваше

гъста течност изпълни устата му, а когато преглътна, тя се сте­

аромат, който не можеше да бъде сбъркан - мирисът на женска

че в гърлото му като милувка.

възбуда. Той близна шията й от двете страни, а после я целуна,

Не можеше да спре.

прониквайки в устата й, покорявайки, вземайки онова, което му

Когато реши да впие зъби във вената й, си каза, че ще отпие

принадлежеше... белязвайки я не само с мириса, но и с волята си.

една-единствена глътка, ала започнал веднъж, установи, че не е

Беше опиянен от нея и жаден за още. Беше като зейнала чер­

в състояние да се откъсне от нея. Вместо това я взе в обятията

на яма, която трябваше да бъде напълнена. Той бе пресъхнал

си и я изви на една страна, така че да може да се притисне въз­

кладенец, а тя - живителната вода.

можно най-плътно до нея.

Зи се надигна и смъкна ризата си. Сведе поглед към зърната

Бела се сгуши в него и Зи бе сигурен, че отново плаче, защо­

на гърдите си и като пъхна кутретата си в халките, които висяха

то дишането й бе накъсано.

от тях, ги подръпна.

Милвайки голия й гръб, той придърпа хълбоците й към свои­

- Искам да ме смучеш - каза той. - Както преди. Направи го.

те, защото искаше да я утеши, докато пиеше от нея. Тя като

Бела седна и положи ръце върху корема му. Зи се отпусна

че ли наистина се отпусна. Ала не и той. Членът му крещеше,

по гръб, а тя се отпусна върху гърдите му и сложи устни точно

готов да изригне.

там, където той искаше. Когато тя взе една от халките в устата

- Вземи ме - простена тя. - Моля те.

си, Зейдист отново нададе вик, без ни най-малко да го е грижа

Да, помисли си той. Да!

кой може да го чуе.

Само че - о, господи! - не бе в състояние да престане да

Възнамеряваше да е толкова шумен, колкото си иска. По дя­

пие, за да проникне в нея. Силата, вливаща се в него, бе като

волите, възнамеряваше да изкърти вратата с виковете си.

наркотик, а реакцията на тялото му беше невероятна. Докато се

Докато Бела смучеше зърната му, той се измъкна от кожени­

хранеше, почувства как мускулите му се стягат и образуват сто­

Перейти на страницу:

Поиск

Книга жанров

Похожие книги