Пътеводител за посветени полностью

Не, поправи се тя, не обезобразяващ. За нея той винаги щеше

- Зейдист? За какво мислиш?

да си остане красив. Красив и страховит...

Мълчанието се проточи толкова дълго, че накрая Бела не из­

Да го изтръгне от сърцето си щеше да бъде също толкова

държа.

трудно, колкото и да преживее пленничеството си.

-Говори см...

- Никога няма да срещна друг като теб - промълви тя. - За

- Обичам те.

мен... ти винаги ще си останеш единственият.

304

ЛЖ . P. УОРД

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

305

Това, осъзна тя изведнъж, бяха прощалните й думи. Сбогу­

При все това сцената е страхотна за четене. Не забра­

ването й с него.

вяйте, че е писана в началото на историята на Рейдж, ко­

Зи се приближи и коленичи до леглото, навел искрящите си

гато Бъч все още свиква със света на Братята... и неговите

жълти очи към пода. След миг взе ръката й в своята. До ушите й

ограничения:

достигна металически звън... и Бела почувства как той поставя

една от камите си в ръката й. Оръжието беше толкова тежко, че

тя едва успя да го удържи с една ръка. Очите й се спряха върху,

БЪЧ УЛОВИ ПОЛЕТЯЛОТО КЪМ НЕГО ДИСТАНЦИОННО, БЕЗ ИЗ-

общо да се повдигне от дивана, върху който се бе излегнал.

черното острие, отразяващо светлината като езеро, ширнало се

Тялото му се чувстваше невероятно удобно - главата му почи­

под нощното небе.

ваше върху меката странична облегалка, а върху изпружени-

- Искам да ме бележиш. - Зи посочи гърдите си, точно над

те си крака бе метнал пухкаво одеяло на „Ред Сокс". Тъй като

звездовидния знак на Братството. - Тук.

беше около седем сутринта, щорите бяха спуснати, така че в

Привеждайки се бързо, той посегна към нощното шкафче и

Дупката бе тъмно като посред нощ.

взе малкото съдче със сол, което бе придружавало храната й.

- Смяташ да си лягаш ли? - попита той, когато Ви се изпра­

- И го направи така, че да ми остане завинаги.

ви. - Точно по средата на „Шон от мъртвите"? Как ще издър­

Бела се поколеба само за миг. Да, помисли си тя... искаше

жиш напрежението от неизвестността?

да остави трайна следа върху него, нещо мъничко, което да му

Вишъс се протегна.

напомня за нея, докато е жив.

- Знаеш ли, ти спиш по-малко и от мен.

Тя се намести и се подпря със свободната си ръка на дясното

- Това е защото хъркаш така, че се чува чак през стената.

му рамо. Жестокото оръжие засия още по-ярко между пръстите

Очите на Ви се присвиха.

й, когато тя го поднесе към кожата на Зи. Той потръпна, когато

- Като стана дума за шум, през последните дни си станал

острието потъна в плътта му, от раната бликна кръв и се стече

съвсем тих. Искаш ли да ми кажеш какво става?

по изваяния му корем.

Бъч вдигна чашата с уиски от пода, закрепи я върху корема

Когато свърши, Бела остави кинжала настрани, близна длан­

си и посегна към бутилката „Лагавулин" на малката масичка.

та си и я посипа със сол. След това притисна ръка към резките,

Докато си наливаше още пиячка, гледаше как златистокафявата

които бе направила над сърцето му.

струя проблясва на синьо-сивкавото сияние от телевизора.

Двамата впиха очи един в друг, докато буквата Б на Древ­

По дяволите, напоследък здравата се наливаше.

ния език, която тя бе вдълбала, завинаги се запечатваше в плът­

- Говори, ченге.

та му.

- Миналото ме намери.

Вишъс потърка главата си така, че косата му щръкна.

- В смисъл?

Следващата сцена е взета от материала за Бъч и Мариса,

- Сестра ми е оставила съобщение на гласовата поща на

който преместих от „Вечна любов" в „Споделена любов".

стария ми номер. Ще кръщават бебето й. Цялото семейство ще

Разсъжденията ми бяха, че поради обичайните проблеми с

бъде там.

дължината и темпото, това посещение на Бъч при семей­

- И ти искаш да отидеш?

ството му толкова рано в повествованието, не е добра идея.

Бъч повдигна глава и отпи голяма глътка. Скочът трябваше

В книгата на Бъч бездруго вече се случваха доста неща, така

да изгори вътрешностите му, но вместо това се изля като бал­

че да оставя тази сцена (и евентуално дори да я развия) щеше

сам по добре познатия си път.

ненужно да отвлече вниманието, особено като се има пред­

- Може би.

вид начина, по който историята на семейство О 'Нийл е при­

Само дето нямаше никаква идея как ще им обясни какво се

ключена в края на книгата.

бе случило с него.

306

Д Ж . P. УОРД

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

307

Нали разбирате, уволниха ме от полицията. И тогава срещ­