те си панталони, а после посегна надолу и взе члена си в ръка.
манена плетеница над бързо заякващото скеле на костите му.
Искаше да почувства устата й там, ала колкото и да бе обезу
Клетките му поглъщаха хранителните вещества, от които ги бе
мял, нямаше да я принуди да го стори.
лишавал вече цял век, и веднага ги вкарваха в употреба.
Само че Бела знаеше точно какво иска той. Ръката й отмести
Боейки се, че може да вземе твърде много и така да я убие, Зи
неговата и подхвана ритъм, който едва не го уби. Тя се плъзга
най-сетне се насили да се отдръпне от шията й, но тя го сграбчи
ше нагоре-надолу по твърдия му член, а езикът й нито за миг
за тила и придърпа главата му към себе си. Той се съпротивля
не преставаше да милва зърното му и да го подръпва. Властта
ва на изкушението в продължение на един дълъг миг, ала после
й над него беше абсолютна, докарваше го почти до полуда и Зи
изръмжа - нисък, силен звук, откъснал се сякаш от гърдите на
не можеше да се насити на това усещане, на усилието, с което
огромен звяр. Повдигна я грубо и я завъртя, след което впи на
си поемаше дъх, на обливащата го пот, на агонията от това, че
стойчиво зъби от другата страна на врата й. Сега беше отгоре й,
едновременно копнееше да свърши и му се искаше тя никога да
приковавайки я под себе си, а мирисът на обвързването му стру
не спира.
еше на вълни от него. Беше се превърнал в хищник, надвесил се
- О, да, нала.... - Той зарови пръсти в косата й, като се за
над плячката си, мускулите на ръцете му изпъкваха, докато се
дъхваше. - Точно така.
подпираше над нея, бедрата му - разтворени над нейните.
И тогава тя се плъзна по гърдите му надолу към корема. В
Когато приключи, той отметна глава назад, пое си дълбоко
очакване на онова, което предстоеше, Зи прехапа долната си
дъх и нададе такъв рев, че прозорците издрънчаха. Тялото му
устна толкова силно, че вкуси собствената си кръв.
302
Д Ж . P . УОРД
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
303
- Съгласен ли си? - попита тя.
- Какво...? - ахна тя.
- Ако ти нямаш нищо против... - преди той да успее да до
- Чу ме. И нямам намерение да го повторя.
върши, тя го покри с устни. -
Той се изправи, грабна кожените си панталони и ги нахлузи.
Устата й беше великолепна. Влажна и топла. Ала той няма
След това отиде в банята. Върна се миг по-късно, напълно въо
ше да издържи повече от трийсет секунди по този начин. На
ръжен, с ками на гърдите и пистолет на кръста.
дигна се и се опита да отмести главата й от скута си, но тя не
- Ето как стоят нещата, Бела. Аз няма да се откажа да пре
му позволи.
следвам лесъра, който ти причини всички онези неща. Нито пък
- Ще свърша... - простена той. - Господи... Бела, спри, ще...
копелетата, с които работи. Просто не мога. Така че дори да
Ала тя не го послуша и той...
бях самото съвършенство, като Фюри, дори да имах шибаното
Първият спазъм едва не го прекърши, когато го запрати об
му възпитание и да не знаех, че семейството ти би се потресло
ратно на леглото. Вторият накара хълбоците му да подскочат
само ако ме види, пак нямаше да мога да бъда с теб.
високо, така че той проникна още по-дълбоко в устата й. Трети
- Но ти...
ят го запрати в рая.
- Войната е в кръвта ми, нала, така че дори и миналото ми да
Веднага щом се съвзе, той я придърпа към себе си и устата
не ме беше превърнало в развалината, която съм сега, пак щях
му се сля с нейната. Усети мириса на обвързването си върху
да имам нужда да съм на бойното поле. Ако остана с теб, ти ще
устните и езика й и това му хареса. Изпълни го с невероятна
искаш да съм различен от това, което съм, а аз не мога да се
наслада.
превърна в онзи хелрен, от когото се нуждаеш. Рано или късно
Зи претърколи Бела върху леглото.
истинската ми същност ще застане между нас.
- Твой ред е. Отново.
Бела потърка очи.
- Ако приема логиката ти, защо тогава смяташ, че трябва да
бъда с Фюри?
- Добре ли си? - попита Зейдист по-късно.
- Защото близнакът ми няма да издържи още дълго. Започва
Бела отвори очи. Той лежеше до нея, облегнал глава върху
да се уморява. Донякъде и аз съм виновен за това, но мисля, че
свитата си ръка.
би се случило и без мен. Харесва му да преподава. Мога да си
Господи, вратът я болеше, наболяваше я и вътре в нея. Ала
го представя как се отдава единствено на подготовката на но
хедонистичният пир, който той бе отприщил, си струваше ми
вите попълнения, нещо, от което определено ще имаме нужда.
молетното неудобство. Зейдист я бе любил бурно, така, както
Това би бил добър живот за теб.
тя открай време бе копняла.
Бела ядосано свали ръце и го изгледа гневно.
-Бела?
- Кога най-сетне ще престанеш да ми обясняваш кое е добро
- Да. Добре съм.
за мен и кое не е. Теориите ти за бъдещето ми изобщо не ме
- Каза, че не искаш да отмъстя за теб. Все още ли го мислиш?
вълнуват.
Бела закри гърдите си с ръце. Щеше й се действителността
- Имаш право.
да не се бе завърнала толкова бързо.
Тя продължаваше да го гледа, очите й се спряха върху беле
- Не мога да понеса мисълта да пострадаш заради мен.
га, обезобразяващ лицето му.
Когато Зи не отговори, тя се пресегна и докосна ръката му.
