Пътеводител за посветени полностью

- Джейн каза, че Бела е добре. Реших, че ще искате да знаете.

щата на Фюри и Кормия, когато той се връща от спасител­

Сега вече Фюри я погледна през рамо.

ната операция след нападението над клиниката на Хавърс.

- Благодаря ти.

Вместо това тя се превърна в сцената, където двамата

- Молих се за нея.

поемат по коридора със статуите, преди Фюри да си вземе

Той изпусна струйка дим.

душ, а Кормия да пие от него... все неща, които развиват от­

- Нима?

ношенията между двамата повече, отколкото онова, което

- Така бе редно. Тя е... прекрасна.

следва по-долу. Това е проблемът с образите, които виждам

- Ти си изключително мила, Кормия. - Фюри отново впери

в главата си - видях онова, което следва по-долу, да се рази­

поглед в крайчето на цигарата. Тази вечер беше страшно на­

грава... ала едновременно с това видях и всички сцени, които

прегнат. Същинско буре с барут и дори червеният дим не пома­

са в книгата. Да наместя всичко, което се случва, и да реша

гаше особено. - Наистина.

кое е по-важно за историята, за да не пострада нейният ри­

Стомахът му изкъркори.

тъм, е винаги въпрос на субективна преценка.

- Да ви приготвя ли нещичко за хапване, Ваша светлост?

- Няма нужда - отвърна той, въпреки че къркоренето се за­

ФЮРИ ОСТАВИ ФРИЦ ДА РАЗТРЕБВА КАБИНЕТА НА РОТ. ПО-ДО-

сили, сякаш стомахът му бе въодушевен от мисълта за храна. -

бре, че кралят го нямаше. Лидерът на Братството трябваше

Но все пак ти благодаря.

да научи за случилото се от някой от братята.

- Както желаете. Спокоен сън.

Фюри се отправи към стаята си и откри Кормия в коридора,

- И на теб.

с ръка върху шията си и вид, като че го очаква. Или пък на него

Миг преди вратата да се затвори зад гърба й, той я повика:

му се искаше да е така.

- Кормия?

- Ваша светлост - поклони се тя, ала Фюри бе прекалено

- Д а ?

уморен, за да й направи забележка за прекомерната формал­

- Искам да ти благодаря още веднъж. Задето си се молила

ност.

за Бела.

- Здрасти - поздрави той и влезе в стаята си, оставяйки вра­

В отговор Кормия издаде някакъв неопределен звук и врата­

тата отворена, защото не искаше тя да си помисли, че не му се

та хлопна зад гърба й.

Макар да се нуждаеше от душ, Фюри опъна крака върху ма-

310

Д Ж . P. УОРД

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

311

трака и се излегна върху възглавниците. Продължи да пуши и

Образите бяха толкова ярки, че ръката му трябваше да по­

постепенно, за негово облекчение, раменете му се отпуснаха,

търси болезненото място между бедрата му. Възнамеряваше

мускулите на бедрата му - също, и престана да му се струва, че

просто да намести члена си в панталона, ала докоснал го вед­

вместо пръсти има хищни нокти.

нъж, всяка мисъл да спре дотам се изпари... това бе единстве­

Затвори очи и се остави на течението. В съзнанието му се

ното що-годе приятно усещане, което бе изпитвал от дълго

заредиха образи, първоначално забързано, ала постепенно все

време насам.

по-бавно. Видя труповете в клиниката, битката и спешната ева­

Преди да осъзнае какво прави, сложи цигарата в устата си,

куация. После се върна в имението, търсейки Рот...

разкопча ципа на панталона и улови пениса си в ръка.

Образът на Кормия, приведена над розите, нахлу в главата му.

Което определено бе в разрез с правилата на самоналожено-

Изруга и си сви нова цигара, след което пак се отпусна на

то му въздържание. В крайна сметка нямаше особен смисъл да

възглавниците.

се лишава от секс, ако това не включваше и самозадоволяване­

Господи, толкова бе красива на светлината от терасата.

то. Единственият път през живота си, когато го бе направил, бе

А после отново я видя, застанала на прага на стаята му.

докато Бела беше в своя период на нужда, но то бе биологична

Одеждите обгръщаха нежното й тяло и подчертаваха линията

потребност, която нямаше нищо общо с удоволствието - тряб­

на гърдите й.

ваше или да се облекчи, или да полудее. Онези оргазми бяха

В бурен пристъп на лудост, той си представи как вместо да я

така празни, както и банята, в която си ги достави.

остави да си тръгне от стаята му, я улавя за ръка и я придърпва

Ала този път беше различно.

вътре. Представи си как нежно я довежда до леглото и я пола­

Представи си, че е там, където копнееше да бъде... с глава

га там, където сега лежеше той. Златистите кичури на косата й

между краката на Кормия... и тялото му направо обезумя, ко­

щяха да се разпилеят по възглавниците, устните й - полуотво­

жата му така се нагорещи, че човек спокойно можеше да сло­