Пътеводител за посветени полностью

- Ще ме погледнеш ли, Ви? - Когато суровият профил не по­

нах тези вампири. И сега май живея с тях. Освен това съм влю­

мръдна, Бъч взе чашата си в ръка и се надигна. - Кажи ми, ако

бен в жена от тяхната раса, ама от това нищо няма да излезе.

реша да си тръгна, кой от вас ще ме убие?

Дали съм щастлив? Е, това е първата почивка, която съм имал

Ви докосна основата на носа си и затвори очи.

през живота си, ако не друго. Пък и дрехите са по-готини.

- По дяволите, Бъч.

- Ви, човече, защо точно аз? Защо ме оставяте да живея с вас?

- Ти, нали? Ти ще го направиш. - Бъч пресуши чашата и се

Ви се наведе и взе една ръчно свита цигара от малката куп­

взря в дъното й. После отново вдигна очи към съквартиранта

чинка, която бе оставил до дивана. Златната му запалка изсъска,

си. - Знаеш ли, ще помогне, ако ме погледнеш.

преди от нея да изскочи малко пламъче.

Леденобелите очи на Ви се обърнаха към него. И в тях про­

Загледан пред себе си, той издуха струйка дим, която обгър­

блесна съжаление.

на профила му в прозрачна мъгла. Мъгла, която имаше съвсем

- Това ще те убие, нали? - промълви Бъч. - Да ми видиш

същия цвят като светлината от телевизора, помисли си Бъч раз­

сметката.

сеяно. Синьо-сивкава.

- Искаш да си тръгнеш ли, ченге?

- Наистина ще ме убие - Вишъс се прокашля. - Ти си ми

На това му се викаше добър въпрос. Обаждането на сестра

приятел.

му му бе напомнило, че това тук не може да продължи дълго.

- Е, каква ще е цената?

Тази странна интермедия при Братството не можеше да бъде за

Ви се намръщи.

цял живот.

- Цената?

Ала какво означаваше това за него? И за тях? Знаеше твърде

- Да отида на кръщенето на племенника си - Бъч се ухили. -

много за братята. Къде живеят, как протичат дните и нощите

Крак? Не, ръка. Крак и ръка?

им. Кои са жените им, ако имаха такива.

Вишъс поклати глава.

Самият факт, че съществуват.

- Мамка му, ченге. Изобщо не е смешно.

- Не ми отговори, Ви. Защо съм тук?

- О, я стига. Смешно е. Поне мъничко.

- Трябва да бъдеш с нас.

Ви се изсмя.

- Кой го казва?

- Ти не си наред, знаеш ли?

Ви сви рамене и отново си дръпна от цигарата.

- Аха, знам. - Бъч остави чашата си обратно на пода. - Слу­

- А з .

шай, Ви, никъде няма да ходя. В смисъл - няма да изчезна. Поне

- И Рейдж каза същото. Ще ме светнеш ли защо?

засега. Няма нищо, което да ме очаква, пък и никога не съм

- Виждам те в сънищата си, ченге. Това е всичко, което ще

се чувствал на мястото си в онзи свят. Ала следващата неделя,

ти кажа.

призори, смятам да отскоча до Бостън. Ще се върна същата ве­

Което не бе особено окуражително. Защото беше чувал сто­

чер. Ако имаш възражения, проблемът си е твой.

новете, придружаващи онова, което се явяваше на Ви, когато

Ви издуха нова струйка дим.

заспеше. И те определено не бяха от нещата, които можеха да

- Ще ми липсваш.

те накарат да очакваш бъдещето, изпълнен с оптимизъм.

- Е, недей да рониш сълзи сега. Няма да ме има само дванай­

Бъч отпи още една голяма глътка от чашата си.

сет часа. - Ви сведе поглед и Бъч изведнъж стана сериозен. -

- А ако поискам да си тръгна? Какво ще стане тогава? Така

Освен ако... нямаме проблем?

де, сега спомените ми са дълготрайни и не можете да ги изтри­

След дълго мълчание, Ви се изправи и отиде при компютри­

ете. Нали?

те си. Взе нещо от бюрото.

Треперливата светлина от телевизора играеше по изсечените

Бъч инстинктивно улови предмета, полетял към него. Клю­

черти на Вишъс.

чове. Ключовете на кадилака.

- Шофирай внимателно, ченге. - По устните на Ви пробяга

308

Д Ж . P . У О Р Д

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

309

усмивка. - И не предавай много поздрави на семейството си

разговаря с нея, независимо колко бе изтощен. Ако искаше да

от мен.

му каже нещо, щеше да го последва, ако не - щеше да се прибе­

Бъч се разсмя.

ре в нейната стая.

- Няма да ми е особено трудно.

Сега бе ред на Ви да придобие мрачно изражение.

Отиде до леглото и още докато присядаше на ръба, посегна

- Ако в неделя вечерта не си тук, ще те намеря, където и да

към запалката си и една ръчно свита цигара. Запали я и си поми­

си. И то не за да те върна обратно. Ясен ли съм?

сли, че след нощ като тази за нищо на света нямаше да намали

В последвалата тишина, Бъч осъзна, че е настъпил мигът, в

червения дим. Та нали именно заради това го пушеше.

който трябваше да избере. Да остане завинаги в света на Брат­

Тъкмо когато всмукна за първи път и димът изпълни дробо­

ството. Или да се превърне в храна за рибите.

вете му, Кормия се появи на прага.

Той кимна.

- Ваша светлост?

- Ще се върна. Не се тревожи.

Фюри се загледа в блещукащото връхче на цигарата. По-

безопасно бе да държи очите си встрани от стройното й тяло,

обвито в дълга рокля.

Следващата сцена е от „ Свещена любов ". Първоначално

- Д а ?

това трябваше да е сцената, разиграла се по време на сре­