Пътеводител за посветени полностью

- Дори когато ти какво?

ли да прекарам десет минути с теб, преди да тръгнеш? Моля те,

- Знаеш.

мила...

- Какво?

Ви завъртя очи и почувства облекчение, задето се подразни

- По дяволите. Дори когато бях влюбен в теб. Или някаква

от любовните им игрички. Поне тестостеронът му беше в изо­

тъпотия от тоя род.

билие.

Бъч се хвана за гърдите.

- Мила... моля те.

- Беше? Беше? Не мога да повярвам, че вече не проявяваш

Ви отпи от чашата си.

интерес. - Той закри театрално очите си със свивката на ръката

- Мариса, пусни на горкия нещастник. Мрънкането му ми

си. - Мечтите ми за бъдещето ни са разбити...

лази по нервите.

- Млъквай, ченге.

- Няма да допуснем такова нещо. - Мариса събра докумен­

Бъч надникна изпод лакътя си.

тите си с усмивка на лицето и хвърли поглед към Бъч. - Десет

- Шегуваш ли се? Бях замислил фантастично риалити шоу.

минути. И по-добре ги засечи.

Щяха да го излъчат по VH1. „Две ухапвания са по-добри от

Бъч скочи от стола, все едно гореше.

едно ". Щяхме да спечелим милиони.

- Не го ли правя винаги?

- Д а .

(стр. 345-346)

Те се целунаха, а Ви изръмжа.

- Забавлявайте се, хлапета. Но някъде другаде.

- Знаеш, че съм прав.

(стр. 411)

- Майната ти, доктор Фил*.

- Добре, радвам се, че сме на едно мнение. - Бъч се нам­

ръщи. - Хей, може пък да направя токшоу. След като няма да

„ СВЕЩЕНА ЛЮБОВ"

бъдеш моята първа дама. Мога да го нарека „Часът на 0'Нийл".

Звучи добре, нали?

Трябвало. Могло. Щяло.

- Първо, ти щеше да бъдеш дамата.

Симпатична рима. Истината беше, че един от Черните езда­

- Забрави. Няма начин аз да съм ти отдолу.

чи от „Властелинът на пръстените" го тласкаше към червения

- И второ, не мисля, че на пазара се търси много твоят стил

дим така неумолимо, сякаш мръсникът го бе овързал и хвърлил

на психотерапия.

в багажника на кола.

- В голяма грешка си.

Всъщност, приятел, ти ще бъдеш предната броня.

(стр. 16)

* Фил Макгроу (род. 1950 г.) - американски психолог и водещ на ток­

шоу. - Бел. прев.

* Спайк - американски телевизионен канал, предназначен основно за

мъжка публика. - Бел. прев.

354

Д Ж . P. УОРД

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

355

Изръмжа, плъзна ръка между краката си и обгърна с длан

-Държа се идиотски, но не мога да ги приема.

изключително твърдия си член. Както обикновено той беше

- В обор ли си отгледан? Не бъди грубиян, момчето ми. Това

причината за събуждането му. Будилник, толкова надежден,

е подарък.

колкото и Биг Бен.

Блей поклати глава.

(стр. 29)

- Вземи ги, Джон. Така или иначе ще загубиш този спор, а

това ще ни спести театралниченето му.

- Театралничене? - Куин скочи и зае позата на римски ора­

Гласът на Рейдж прогърмя:

тор. - Какво разбирате вий, младежо? На две магарета сламата

- Тази сбирщина от егоистични, предубедени безделници с

не можете да разделите.

мокасини...

Блей се изчерви.

- Я по-кротко с мокасините - намеси се Бъч. - И аз нося

- Хайде стига...

такива.

- ...паразитиращи късогледи копелета...

Куин се хвърли към Блей, вкопчи се в раменете му и се ове­

- Кажи си мнението направо, без заобикалки - обади се друг.

си с цялата си тежест.

- Да си наврат тъпия бал в грозните задници.

- Задръж ме. Обидата ти ме остави бездиханен. Аз съм като

Кралят се засмя тихо.

изтъкан.

- Добре, че не си дипломат, Холивуд.

Блей изпъшка и се опита да задържи Куин да не се стовари

- Трябва да ми позволиш да им изпратя съобщение. Или още

на пода.

по-добре звярът у мен да ги посети. Ще го накарам да* изравни

- Казва се истукан.

мястото със земята. Пада им се на тия негодници, след като се

- Изтъкан звучи по-добре.

отнесоха така с Мариса.

Блей се мъчеше да не се усмихне, правеше опит да не по­

- Знаеш ли - отбеляза Бъч, - винаги съм смятал, че имаш

каже, че е във възторг, но очите му блестяха като сапфири, а

мозък в главата. Въпреки всичко, което другите говорят.

страните му поруменяха. Като се смееше, без да издава звук,

(стр. 43)

Джон седна на една от пейките, измъкна чифт бели чорапи и ги

нахлузи под новите си стари джинси.

- Сигурен ли си, Куин? Защото имам чувството, че ще ми

На не повече от пет пресечки на изток, в личния си кабинет в

бъдат по мярка и може да си промениш решението.

„Зироу Сам", Ривендж, известен още като Преподобния, изру­

Куин внезапно пусна Блей и изпъна дрехите си с рязко дръп­

га. Мразеше онези, които не умееха да се владеят. Мразеше ги.

ване.

Олюляващият се пред бюрото му човек току-що се беше под­

- А сега ме обиждаш и на чест. - С лице към Джон той взе

мокрил. Върху панталоните му се беше появило тъмносиньо

позиция за фехтовка.

кръгло петно.

- Туше.

Изглеждаше, сякаш някой го бе уцелил с мокра гъба.

Блей се засмя.

(стр. 55)

- Това е ан гард, глупако.

Куин хвърли поглед през рамо.

- И ти ли, Баруте?

- Косата ти е като на момиче - обяви господин Д.

- Бруте.

- А ти миришеш на пяна за вана. Аз поне мога да се под­

-Я бягай на батута, тъкмо е за перверзници като теб. - Куин

стрижа.

се ухили широко, безкрайно горд, че е такъв гадняр. - Обуй

(стр. 65)