приятеля му. Все още беше намръщен.
вида ти. Дотогава съм малко заета с мисълта как ще завърши
- Изглеждаш ужасно.
хубавата ми кратка ваканция.
- А ти си като Мис Америка.
(стр. 158)
(стр. 129)
Тя намокри гъбата отново, изцеди я и се наведе, за да достиг
Проклинайки себе си и тях, тя извади ръка от джоба си, наве
не другата му ръка. Щом приближи към китката, той я отдръпна.
де се и взе шишенце с демерол от по-голямата торба.
- Не искам да се приближаваш до ръката ми дори когато е с
- Няма спринцовки.
ръкавица.
- Има. - Ред Сокс се приближи със стерилна опаковка в ръка.
-Защо е...
Когато тя посегна да я вземе, той стисна опаковката.
- Не ми се говори за това, така че въобще не питай.
- Знам, че ще я използваш разумно.
- Разумно? - Тя дръпна спринцовката от ръцете му. - Не, ще
- Това едва не уби една от медицинските ми сестри, знаеш ли?
пробода окото му с нея. Защото на това са ме учили в медицин
- Не съм изненадан. - Той се загледа в ръкавицата. - Бих я
ския институт.
отрязал, ако можех.
- Не те съветвам.
(стр. 137)
- Естествено, че не. Ти не знаеш какво означава да живееш
с този кошмар...
- Ти шегуваш ли се? Сякаш мога да забравя отвличането и
- Не, исках да кажа, че ако бях на твое място, бих помолила
смъртната заплаха и да си дам поръчката?
някой друг да го направи. Шансът за успех би бил по-голям.
Последва миг тишина, после пациентът избухна в смях.
(стр. 140)
- Умница.
Джейн прикри усмивката си, докато потапяше и изцеждаше
Ви се облегна на възглавницата и заоглежда решителната ли
гъбата отново и отново.
ния на брадичката й.
- Само споделям медицинското си мнение.
- Свали си престилката.
(стр. 166-167)
- Моля?
- Свали я.
350
Д Ж . P. УОРД
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
351
- Май си търсиш гадже, Леш - изръмжа Куин. - Продължа
Ви не можа да сдържи усмивката си.
вай в този дух и ще си го получиш,
- Не се занимавам със селскостопански животни.
(стр. 190)
- Не търпиш слама по кожените си дрехи ли?
- Нито пък вълна между зъбите.
(стр. 203-204)
Ред Сокс погледна към Джейн и пациента.
- Способностите ти да четеш мисли са се върнали?
- С нея ли? От време на време.
- Да. - Бъч тръгна към вратата, но се спря и погледна през
- Долавяш ли нещо от останалите?
рамо. - Ви?
- Н е .
Ви вдигна очи.
Ред Сокс намести шапката си.
- Д а ?
- Кажи ми, ако доловиш нещо от мен, става ли? Има мисли,
- След този задълбочен разговор мисля, че трябва да си на
които искам да си останат лични, ако ме разбираш.
ясно... - Бъч поклати сериозно глава. - Продължаваме да не сме
- Ясно. Въпреки че понякога не мога да се спра.
гаджета.
- Именно заради това, когато съм около теб, ще мисля само
(стр. 205)
за бейзбол.
- Слава Богу, че не си фен на „Янкис".
- Не произнасяй тази дума. В смесена компания сме.
Изправен пред шкафчето си три часа по-късно, на Джон му
. (стр. 192)
се искаше Куин да затвори проклетата си уста. Въпреки че в по
мещението беше шумно заради блъскащите се метални врати,
плющенето на дрехи и звуците от паднали обувки, той имаше
Пациентът се наведе към ухото й.
чувството, че на устата на приятеля му е прикрепен мегафон.
- Не си те представям като главна мажоретка, но си права,
- Огромен си. Направо грамадалище.
че ще унищожим всичко, което само би те стреснало дори. -
Изправи се като една гигантска маса от тестостерон в пантофи.
както правеше обикновено, и осъзна, че никоя от дрехите му за
Джейн го потупа по ръката и направи знак с показалец да се
тренировки нямаше да му стане.
наведе отново към нея. Когато го направи, тя прошепна:
- Кажи нещо, Блей.
- Страх ме е от мишки и паяци, но не е нужно да вадиш оръ
Блей кимна и извади кимоното си.
жието си и да отваряш дупка в стената, ако срещнем такива,
- Да, а ако натрупаш и маса, ще станеш с размерите на бра
разбрахме ли се? Капан или навит на руло вестник също вършат
тята.
работа. А и после няма да има нужда от ремонт. Само казвам.
- Грамадант.
Побутна го, за.да му покаже, че това е всичко, и се съсредо
точи върху тунела пред себе си.
- Добре де. Наистина, наистина, наистина голям. Така по-
(стр. 193)
добре ли е?
(стр. 286)
Бъч кимна с разбиране.
- Както вече казах, приятелю, между нас всичко си остава
- Дойдох да проверя да не си умряла.
постарому. Без значение кого оправяш. Въпреки че... ако хук
Джейн нямаше как да не се усмихне.
неш след овца, знам ли? Ще ми е трудно да го понеса.
- Боже, Манело, не е нужно да си такъв романтик.
352
ДЖ. P. У О Р Д
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
353
- На нищо не приличаш.
- А сега и комплименти. Стига. Караш ме да се изчервявам.
- Бъч, току-що се пребихме един друт.
- Ти започна. А и би било идеално заяанал „Спайк"*. Нещо
(стр. 337-338)
средно между турнир по кеч и шоуто на Опра. Направо съм гений.
- Продължавай да си го повтаряш.
Ви примигна няколко пъти, ужасен от това, което се канеше
(стр. 346)
да каже.
- Боже, ще те провъзгласят за светец, знаеш ли? Винаги си
ме подкрепял. Винаги. Дори когато аз...
- Десет минути - прошепна Бъч в ухото на Мариса. - Може
