Пътеводител за посветени полностью

- Не ме наричай така.

- Не лъжа.

На излизане Джон написа съобщение на Блей с надеждата,

- Лицето ти е пепеляво.

че той в крайна сметка ще се появи. Може би, ако бъдеше дос­

- Ало, вчера претърпях операция.

татъчно тормозен, щеше да се предаде.

- О, моля те. Какво става?

- Как да те наричам? - попита Куин и се втурна да отвори

- Да ти кажа честно, нямам представа.

вратата с театрален жест. - Би ли предпочел „мон сеньор"?

(стр. 262)

- Ще престанеш ли?

- Какво ще кажеш за доброто старо „господарю"? - Джон

хвърли убийствен поглед през рамо и Куин повдигна рамене. -

360

Д Ж . P . У О Р Д

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

361

Добре, тогава ще използвам „глупако". Сърди се на себе си,

- Имам проблем.

дадох ти право на избор.

- Не мога да те превъзпитам, съжалявам.

(стр. 286-287)

Ласитър се засмя и звукът отекна в къщата като църковни

камбани.

- Искаш ли да ти отворя вратата? - попита сухо Куин, дока­

- Не, благодаря, харесвам си се какъвто съм.

то изключваше двигателя.

- Нито мога да променя склонността ти към халюцинации.

Джон го погледна.

- Трябва да открия един адрес.

-Ако кажа „да ", ще го направиш ли?

- Приличам ли ти на телефонен указател?

- Н е .

- Приличаш на сдъвкан и изплют.

- Тогава при всички случаи искам да ми отвориш вратата.

- Стига с твоите комплименти. - Рив допи кафето си. - Защо

- Майната ти. - Куин излезе от колата. - Съсипваш ми удо­

мислиш, че ще ти помогна?

волствието.

(стр. 383)

Джон затвори вратата от своята страна и поклати глава.

- Радвам се, че си толкова манипулируемски.

- Да му се не види - промълви Рот, когато онзи спря на двай­

- Няма такава дума.

сетина метра от тях.

- Не знаех, че делиш леглото си с Даниъл Уебстьр*. Ало?

Гигантът?

Светещият се разсмя.

Куин хвърли поглед към къщата. Можеше да чуе коментара

- Я виж ти, добричкият крал Рот и бандата му веселяци.

на Блей: Искаш да кажеш речника Мериам- Уебстър.

Кълна се, момчета, трябва да изнасяте представления по детски

- Няма значение.

партита, толкова сте лъчезарни.

- Чудесно - измърмори Рейдж, - никак не си е изгубил чув­

(стр. 318-319)

ството за хумор.

- Защо да не му го избия с юмруци? - изръмжа Вишъс.

- Дълго време не сме се виждали - подхвърли ангелът.

- Ако може с неговите собствени...

- Недостатъчно дълго.

Рот стрелна строго двамата, а те му отвърнаха с невинни

- Гостоприемен както винаги.

учудени погледи.

- Виж какво - рече Ривендж примижал, - не е зле да нама­

Кралят поклати глава и се обърна към светещата фигура.

лиш диско-осветлението.

- Отдавна не се бяхме виждали. И слава богу. Как си, дяво­

Искрящото сияние помръкна и Ласитър придоби нормален

лите да те вземат?

вид. Доколкото нормален може да е някой прекомерно прис­

Преди мъжът да успее да отговори, Ви простена:

трастен към пиърсинг и с амбициите да бъде златният стандарт

- Ако пак трябва да изслушам онази глупост в стил Киану

на нечия национална валута.

Рийвс от „Матрицата", че бил Нео, главата ми ще гръмне.

Трез затвори вратата и застана пред нея, като целият му вид

- По-скоро е Неон, че ми прилича на светеща реклама.

говореше „Само да пипнеш моето момче и ще ти дам да се раз­

(стр. 434-435)

береш, пък ако ще и ангел да си".

- Какво те води на мой терен? - попита Рив, като държеше

- Това е Ласитър, падналият ангел. При едно от последните

чашата си с две ръце и се опитваше да абсорбира топлината й.

му посещения на Земята в Централна Европа избухна епидемия

* Даниъл Уебстър (1782-1852) - Американски политик, държавен се­

от чума...

кретар на САЩ. - Бел. ред.

- Вярно, но въобще не по моя вина...

362

Д Ж . P. УОРД

- ...която изтреби две трети от човешкото население.

- Нека ти припомня, че вие не харесвате хората.

- Миришат лошо, като са мъртви.

- С всички вас, смъртните, е така.

(стр. 437)

Когато през септември 2005 г. започна приключението по из­

даването на тези книги, изобщо не подозирах колко популярни ще

- Как ни го начука тоя! - промълви Вишъс.

станат. Нито пък разбирах каквото и да било от интернет. Дори не

- Това ще го пропусна, благодаря - измърмори Ласитър.

знаех, че съществува нещо, наречено Yahoo! групи, че онлайн фо­

(стр. 437)

румите са начин един автор да поддържа връзка с читателите си,

нито пък, че блоговете и онлайн рецензиите са от такова значение.

Едва след излизането на „Вечна любов" през март 2006 г.

Противопожарната аларма на стълбището се включи с про-

насочих усилията си към създаването на онова онлайн присъст­

низителен вой, който те караше да искаш да си глух.

вие, което ми се щеше да имам. Създадох си Yahoo! група и

Фюри се разсмя и се обърна настрани, като я притисна към

направих интернет форум. Днес, три години по-късно, имаме

гърдите си.

хиляди читатели и на двете места и успяхме да създадем една

- Пет... четири... три... две...

наистина прекрасна общност.

- Прощааавайте! - извика Лейла от долната площадка.