- Нагоре с дланта - излая Рот и Бъч побърза да я обърне.
- Какво...
- Кажи ми, човеко, ако те помоля за ръката, с която държиш
- Във вените ти тече от моята кръв, ченге - каза Рот и все
своята жена, ще ми я дадеш ли?
така широко усмихнат, си сложи очилата. - Аз си мислех, че си
- Да. Просто ще я хвана с другата.
цар само на това, да се забъркваш в големи каши, но ти си бил
Скрайб Върджин отново се изсмя тихичко и той подхвърли:
имал царска кръв.
- Знаете ли, че смехът ви звучи като чуруликане на птички.
(стр. 318)
Приятно е.
От лявата му страна Вишъс зарови лице в ръцете си.
Последва ново мълчание.
Той отново погледна към Скрайб Върджин.
Най-сетне Бъч си пое дълбоко дъх:
- Знаете ли какво облекчение изпитах...
- Май и това не ми е позволено да казвам.
Мариса ахна, а Ви пристъпи напред, запуши устата му с об
Скрайб Върджин бавно повдигна черния си воал.
лечената си в ръкавица ръка и прошепна в ухото му:
- Да не искаш да бъдеш изпържен като яйце, приятелю! Ни
те му, Бъч още по-здраво стисна ръката на Мариса.
какви въпроси...
- Вие сте истински ангел - прошепна той.
- Дръпни се, боецо - изплющя гласът на Скрайб Върджин. -
Съвършените устни се извиха в усмивка.
Искам да чуя какво има да каже.
- Не. Аз съм Аз.
- Внимавай - каза Ви на Бъч и свали ръка от устата му.
- Красива сте.
- Съжалявам за въпросите - обърна се Бъч към черната фи
- Знам - каза Скрайб Върджин, после гласът й отново стана
гура. - Просто... наистина се зарадвах, когато узнах какво тече
заповеднически. - Дай ми дясната си ръка, Бъч 0'Нийл, пото
във вените ми. И честно казано, даже и да загина днес, благода
мък на Рот, син на Рот.
рен съм, че най-сетне знам кой съм.
Бъч пусна Мариса, улови я с лявата си ръка, а дясната про
Той улови ръката на Мариса и добави:
тегна напред. Когато Скрайб Върджин го докосна, той потръп
- И кого обичам. Ако всички години, през които бродех из
на. Въпреки че костите му останаха невредими, в допира й има
губен, е трябвало да ме доведат до този момент, значи дните ми
ше невероятно могъщество. Стига да поискаше, можеше да го
на този свят не са били пропилени.
превърне на пух и прах.
Последва дълго мълчание. Най-сетне Скрайб Върджин каза:
Тя се обърна към Мариса.
- Съжаляваш ли, че се отказваш от човешкото си семейство?
- Подай ми ръката си, дете мое.
- Не. Истинското ми семейство е тук, в тази стая и в този
В мига, в който Мариса се подчини, Бъч усети как в тялото
дом. От какво друго се нуждая?
му нахлува гореща струя. За миг реши, че климатикът най-сетне
Тихите проклятия, разнесли се в стаята, му подсказаха, че
е заработил както трябва, но после осъзна, че топлината се из
отново е задал въпрос.
- Ъъъ... съжалявам - добави той.
лъчва от тялото му.
Изпод черните одежди се разнесе тих женствен смях.
- Да. Вие сте прекрасна двойка - оповести Скрайб Върджин.
- Безстрашен си, човеко.
- Имате разрешението ми да се обвържете до края на времето,
- Или просто глупав - отвърна Бъч и потърка лицето си, а
което ви е отредено заедно.
челюстта на Рот направо увисна. - Знаете ли, наистина се опит
Тя пусна ръцете им и се обърна към Рот:
вам. Честна дума. Да се държа почтително, имам предвид.
- Представянето им пред мен приключи. Ако човекът оце
- Дай ми ръката си, човеко.
лее, ти ще довършиш церемонията веднага щом той се възста
нови достатъчно.
344
Д Ж . P . УОРД
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
345
Кралят сведе почтително глава.
Хавърс се надигна от стола си и в същия миг Мариса рязко
- Така да бъде.
потропа по масата. Всички погледи се" насочиха към нея.
Скрайб Върджин се обърна към Бъч.
- Името е сгрешено.
- Сега ще видим колко си силен.
Очите на Председателя се разшириха и едва не изскочиха от
- Почакайте - каза Бъч, мислейки си за
орбитите си. Толкова бе слисан от прекъсването й, че просто
вече е обвързана, нали? Искам да кажа, че дори ако умра, тя ще
гледаше занемял как Мариса се обръща към Хавърс с лека ус
е имала партньор, нали така?
мивка:
- Играе си с огъня - промърмори Ви под носа си. - Играе си
- Можеш да си седнеш, лечителю.
с шибания огън.
Скрайб Върджин изглеждаше направо изумена.
Мариса се изправи.
- Би трябвало да те убия още сега.
- Много време мина от последното гласуване след смъртта
- Съжалявам, но това е
на бащата на Рот, цели векове. - Тя се облегна на масата и се
жертва на задължителната изолация. Искам тя да бъде моята
наведе напред, приковала непреклонен поглед в лицето на Пред
вдовица, за да не се тревожи, че някой друг ще направлява жи
седателя. - Тогава моят баща беше жив и гласуваше от името на
вота й вместо нея.
нашето семейство. Ето на какво се дължи объркването ви.
- Човеко, ти си
Председателят уплашено погледна към Хавърс.
на Скрайб Върджин. - И изобщо не се покайваш за това, нали?
- Навярно би могъл да обясниш на сестра си, че нарушава...
(стр. 342-344)
Мариса го прекъсна:
- Вече не съм негова сестра, поне според него. Макар да ми
