Пътеводител за посветени полностью

проклетите маратонки и да приключваме с това, преди да се е

наложило да включим Блей към апарат за командно дишане.

356

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

357

А Ж . P . УОРД

- Ти си за санаториум.

Тайният вход към тунела за бягство се намираше в проти­

- Не, благодаря, обядвах обилно.

воположния ъгъл и беше прикрит с лавици за книги, които се

плъзгаха настрани. Само се протягаш, дръпваш копието на

(стр. 118-119)

„Сър Гавин и Зеленият рицар" и щракваш ключалка, при което

преградата се отваря и откриваш...

Хекс му поднесе ръката си, без го погледне, защото знаеше

- Такъв кретен си!

колко е горд и иначе не би се облегнал на нея. А се налагаше.

Куин подскочи като олимпийски състезател. Там, в тунела,

Беше отслабнал до крайност.

седнал на шезлонг, сякаш събираше тен, беше Блей. В скута си

- Мразя, когато си права - измърмори той.

държеше книга, на малка масичка до него бе поставен фенер с

- Това обяснява защо толкова често избухваш.

батерия, а краката му бяха завити с одеяло.

(стр. 153)

Той спокойно вдигна тост с чаша портокалов сок и отпи.

- Здравей.

- Какво правиш, по дяволите? Да не би да чакаш мен?

Въпреки изтощението, което го завладяваше, той поклати

- Д а .

глава.

- Какво беше онова в леглото?

- Кажи ми.

- Възглавници и одеялото ми за глава. Хубавичко се пораз-

- Н е трябва...

хладих тук. А и книгата си я бива. - Той размаха корицата на

- Кажи ми... или ще стана и ще започна да правя упражнения

„Сезон в чистилището". - Харесвам Доминик Дън. Добър писа­

по пилатес.

тел. Страхотни очила носи.

- Да бе. Винаги си казвал, че той е за женчовци.

(стр. 247-248)

- Добре. Джиу джицу. Говори, преди да съм припаднал.

(стр. 211)

Очакваше всеки момент иззад ъгъла да се появят озъбени

добермани.

- Разбрано. Чуй, искам да помогна на Хавърс. За него е пре­

Но вероятно кучетата още глозгаха костите на последния

калено тежко да организира сам новата клиника и да се грижи за

гост.

пациентите. Това означава, че ще отсъствам в някои дни.

(стр. 257)

- Вишъс съгласен ли е да поемеш такъв риск?

- Решението не е негово и ти го казвам единствено от уч­

тивост. - Жената се изсмя сухо. - Не ме гледай така. Вече съм

- Здравей - изписа Джон.

мъртва. Лесърите не могат да ме убият отново.

- Здравей.

- Никак не е смешно.

Джон отстъпи назад, за да му направи път.

- Черният хумор е част от цената на това, да имаш лекар

-Как си?

вкъщи. Приеми го.

- Ще ми се да бях пушач. - Защото така би отложил предсто­

Рот се изсмя.

ящото с една цигара време.

- Толкова си вироглава. Нищо чудно, че Ви се влюби в теб.

- Не искаш такова нещо. Ти мразиш цигарите.

- Може и да преосмисля екстремното си отношение.

(стр. 219)

(стр. 257-258)

358

Л Ж . р . У О Р Д

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

359

Куин направи бърз преглед наум на възможните отговори:

- Виждам на лицето ти гримасата, която правиш, когато ми­

Не, разбира се, че не възнамерявах. Ножът действаше по своя

слиш за своя мъж и искаш да го изриташ отзад, но в същото

воля. Аз всъщност се опитах да го спра... Не, само исках да го

време да го прегърнеш толкова силно, че дъх да не може да си

обръсна... Не, не допусках, че прерязването на югуларна вена

поеме.

може да доведе до смърт.

(стр. 266)

(стр. 259)

Но имение в стил „Тюдор", разположено в идеално поддър­

- Джон иска да останеш тук.

жан двор, не изглеждаше добре с широко отворена входна вра­

Куин мигом вдигна очи към краля.

та. Все едно дебютантка да изложи на показ сутиена си поради

- Какво?

проблеми с гардероба.

- Чу ме.

(стр. 274)

- По дяволите. Не можеш да допуснеш такова нещо. Няма

начин да остана тук.

Черните вежди на краля се смръщиха.

- Благодаря - каза Куин, докато Ви нанасяше от същия мех­

-Моля?

лем като преди малко. Прясното мастило изпъкваше върху зла­

- Съжалявам. - Куин замълча, напомняйки си, че братът е

тистата кожа. - Много благодаря.

крал, а това значеше, че може да прави каквото пожелае, напри­

- Още не си я видял. Може тук отзад да съм написал „мало-

мер да преименува луната и слънцето, да обяви, че, трябва да

умник".

бъде поздравяван с палци, заврени в задника... или да прибере

- Не. Никога не бих се усъмнил в теб. - Куин се ухили.

под покрива си мърша като Куин.

Вишъс се усмихна леко, а суровото му татуирано лице из­

В света на вампирите думата крал беше еквивалент на не­

лъчваше одобрение.

ограничени правомощия.

- Ти не си страхливец. Страхливците биват прецакани. Ста­

(стр. 260-261)

билните получават заслуженото.

(стр. 285)

Куин погледна към приятеля си, без намерение да споделя,

че ще отиде в затвора и след освобождаването си ще бъде пре­

Куин измъкна тънко яке от сака си и беше видно, че се опит­

даден на семейството на Леш, за да бъде наказван до края на

ваше да се овладее, докато го обличаше. Когато се обърна, ха­

дните си.

рактерната тарикатска усмивка се беше върнала на лицето му.

- Не беше зле.

- Вашите желания са заповед за мен, принце мой.

- Лъжеш.